Големи възможности, съчетани с леко охлаждане
Технологичният сектор и индустрията на изнесените услуги продължават да са едни от двигателите на устойчивото развитие на българската икономика. Данни от последния годишен доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) показват, че индустрията расте с 22.4% на годишна база и вече се оценява на 4.225 млрд. евро за 2021 г., формирайки 5.9% от БВП.

Доброто развитие на сектора се запазва до последното тримесечие на 2022 г., което означава, че отново ще можем да отчетем силна година за високотехнологичния бизнес в страната с ръст, по-нисък спрямо 2021 г., но със сигурност с двуцифрено увеличение на приходите. Прогнозите ни са, че ако запазим доброто темпо на развитие, до 2025 г. ще достигнем дял от 9% от БВП.
Благодарение на компаниите от сектора България се утвърди като най-добре развития център за високотехнологични услуги в Югоизточна Европа и добре разпознаваем европейски дигитален център.
Услугите, които се предлагат от българските технологични компании, са с все по-висока добавена стойност и се конкурират успешно с централно- и западноевропейските компании на световната технологична сцена. Неслучайно глобалната консултантска компания Kearney поставя страната ни на 17-о място в световната ранглиста като конкурентна дестинация в своя Global Services Location Index Report. На картата на Европа пък се намираме на четвърто място след Естония, Полша и Германия.
Важна тенденция в развитието на високотехнологичния бизнес в страната е все по-силното присъствие на R&D центровете у нас. Това е чудесна възможност за създаването на повече продукти и по-висока добавена стойност, повече възможности за иновации, проучвания и развитие и още по-голям принос за българската икономика.
Силният ни социално-икономически отпечатък се допълва и от факта, че с добрите работодателски практики в сектора индустрията затвърждава позицията си на значим фактор за задържането и връщането на младите хора в страната.
Ковид пандемията доведе до много промени на пазара на труда, които имат и позитивен знак за ограничения набор от таланти, с които България разполага. Хибридният и дистанционният модел на работа ни позволиха да използваме пълния потенциал на трудовия пазар в страната, наемайки хора извън населените места, в които компаниите имат физически офиси.
Тук се включват и хора с опит, които по време на пандемията се завърнаха в страната. През 2021 г. ангажираните в нашия сектор наброяват над 89 хил. души, което е увеличение от почти 10 хил. служители в рамките само на една година.
Изключително силно този тренд се вижда при сегмента на изнесените IT услуги (ITO), където ръстът на работната ръка е близо 17%. Възможността за работа от всяка една локация смекчи несъответствията между търсене и предлагане на висококвалифицирана работна сила в технологичния сектор в София.
От друга страна, с наемането на хора, които продължават да живеят в родните си места, нашият бранш подкрепя развитието и на местните икономики в страната в области, в които секторът ни не е бил представен физически.
Високият ръст на новонаетите в индустрията, за съжаление, няма да се запази и това остава основно предизвикателство за успешното развитие на сектора. Очакванията ни са, че през 2022 г. броя на служителите ще се увеличи между 3 и 4 хиляди души.
Тук е ролята на държавата и на българските законотворци. Политическата нестабилност забавя изключително важни процеси, от които губи развитието на българската икономика. Нужна е целенасочена комуникация за позиционирането на България като добро място за живеене и работа. Секторът ни има потенциал за още по-голям ръст, но това изисква държавна стратегия за развитие на високотехнологичния бизнес в страната, устойчивост и предвидимост на законодателните инициативи и облекчаване на процедурите по наемане на служители от страни извън ЕС с цел преодоляване на недостига на кадри.
Няма достатъчно политическо разбиране колко са важни подобни инициативи за бъдещото развитие на пазара и внесените законопроекти по тази тема се придвижват много тромаво. Въпреки че през последната година се ускори процесът по издаването на сини карти, то техният брой (700) остава пренебрежимо малък. За да има реален ефект за развитието на бизнеса, те трябва да станат 5–7 хиляди годишно.
Всички други държави в региона имат политики и инициативи за привличане на специалисти с висока квалификация и професионален опит, които добавят стойност към местните икономики. У нас обаче все още няма адекватна актуализация на Кодекса на труда, макар пазарът на труда, както и отношенията работодател–служител да се развиха динамично по време и след ковид пандемията.
Липсата на данъчна предвидимост в комбинация с настоящата политическа нестабилност не работят в полза на избора на България като инвестиционна дестинация. Един от най-сериозните и чести въпроси, които получаваме, е свързан с евентуални промени в данъчната ни система. Въпреки предизвикателствата, моите очаквания са инвестиционният интерес към България да се запази и през 2023 г. в нашия сектор да влязат поне две-три нови компании в сегменти с по-висока добавена стойност и R&D центрове.
Анализирайки трудовия пазар, няма как да не отбележим отдавна необходимите реформи в образователната система – от образованието в ранна детска възраст, през недостига на основни умения в основното и средното образование, дигиталната неграмотност, до липсата на STEM образование и т.н.
Това струва на високотехнологичния бизнес изключително много ресурси за подготовка и развитие на квалификацията на нужните кадри. Затова инвестициите в таланти, които компаниите от нашата индустрия правят със собствени средства, ни превръщат в най-големия университет в страната. Ние от своя страна като асоциация също продължаваме да развиваме партньорства с университетите, местните и държавните власти, защото това е начинът да запазим устойчивия ни ръст и да развиваме икономиката на знанието в България.
Разбира се, нашият сектор е част от глобална бизнес екосистема и външните геополитически и икономически фактори неизбежно ще повлияят на развитието на индустрията ни през 2023 г. Големи световни технологични лидери вече обявиха публично намеренията си за съкращаване на служители и намаляване на инвестициите.
На този фон едно от големите предизвикателства пред българската държава и бизнеса е влизането в еврозоната и какъв ще бъде кредитният рейтинг на България. От друга страна, намаляването на достъпа до евтини парични ресурси означава, че компаниите ще бъдат много по-предпазливи. В същото време обаче ще се запази тенденцията за търсене на нови автоматизации и ефикасност на процесите на работа. Затова моята прогноза за 2023 г. е свързана с охлаждане на пазара, но също така и с голяма възможност за високотехнологичния бизнес в България.