Адв. Ева Петева: С грижа за Космоса
| Партньорска програма
Адвокат Ева Петева е магистър по право и морско право. Юрист, адвокат, медиатор, консултант по национални и международни проекти. Докторант в областта на космическото право. Срещаме се с адв. Петева да разберем нуждае ли се Космосът от защита и какви са най-големите предизвикателства отвъд Земята.
Адв. Петева, докторант сте в една от държавите с водеща роля в космическото право, с тема „Правен режим на космическите отпадъци“. Как избрахте академично израстване в толкова специфична област?
Процесът, чрез който хората, както и всички живи организми, а също и информационните системи, обменят информация, се нарича „общуване“ или „комуникация“. Сега, във времена на „бедствия ковид“ и ограничения, налагани с цел опазване на живота и здравето на обществото ни, този „процес“ сдобива една нова визия, базирана на иновативни технологии, което всъщност отваря прозореца на бъдещето и науката в тази област.
Приспособимостта на индивида и респективно актуалната правна рамка са част от необходимите условия и същевременно фактори за въздействие върху процесите в бързо променящия се свят. Днес системите на сателитната технология са водещи в почти всички наши информационни системи, а именно в телевизионната инфраструктура, GPS навигациите, нашите интернет връзки, телекомуникации, наблюдение и други.
Космическите отпадъци са новата трагедия на общите блага. Терминът „трагедия на общите блага“, или „трагедия на нерегламентирано ползваните общи блага“, е израз на ситуацията в рамките на една система на споделени ресурси, в която хората, действащи според собствените си интереси, с поведението си застрашават общото за всички индивиди благо, като го изчерпват или влошават качеството му посредством колективните си действия. Това, което принадлежи на всички, не принадлежи на никой и само актуалната правна рамка, в съчетание с регламентиран контрол за спазването й, би спасила общите блага от зловещата съдба, която предстои да ги сполети.
Какво е космическо право? Какви са нормите на космическото право?
Из дебрите на международното публично право ще открием система от принципи и норми, установяващи правния режим на космическото пространство и небесните тела. През 60-те години на ХХ век се появява научното направление международно космическо право. Обект на изследване е космическото пространство, Луната и останалите небесни тела, дейността на държавите и резултатите от нея, по отношение на изследването и използването на космическото пространство.
Норми на космическото право са нормите, засягащи пространствената сфера на дейността на държавите и липса на дискриминация при проучването и използването на космическото пространство. Към космическата дейност на държавите се отнасят нормите за правния статут на космонавтите и на космическите обекти.
Източници на международното космическо право са международният договор и международноправният обичай. Например Договорът за Космоса от 1967 г., съдържащ основополагащи принципи за държавите при изследване и ползване на космическото пространство, е и основен международноправен акт. Подобни на него са Договорът за забрана на опитите с ядрено оръжие в атмосферата, космическото пространство и под вода от 1963 г., Конвенцията за забрана на военното или всяко друго враждебно използване на средства за въздействие върху природната среда от 1977 г., Спогодбата за Луната от 1979 г., Уставът на Международния съюз за далекосъобщения от 1992 г. и други. Съществуват и източници, отнасящи се до Космоса, които имат препоръчителен, а не задължителен характер, като например резолюциите на Общото събрание на ООН, разработени в Комитета на ООН за мирно използване на космическото пространство.
За какво най-често са споровете в космическото пространство?
След изстрелването на първия изкуствен космически обект, а именно сателита „Спутник 1“ през 1957 г., се появяват предпоставки за потенциални опасности, свързани със сигурността на екипажа, технологиите в Космоса, както и рисковете за живота на Земята.
Съвременни и актуални проблеми, възникнали вследствие на човешката дейност в Космоса, са създаването на отпадъци и съответно на потребността от приемане на правила относно правния режим на същите.
Предпоставка за създаването на такива отпадъци разглеждаме в хипотези: при изстрелване, при сблъсък на космически обекти, включително и сблъсък между космически отпадъци или с края на живот на сателитите. „Отпадък“ е термин, който обозначава фрагмент и акцентира върху разликата между частици и по-големи обекти.
Справянето с космическите отпадъци изисква сътрудничество и доверие между държавите, особено най-големите замърсители – САЩ, Китай, Русия. През 2021 г. Китай обвини САЩ в нарушаване на международни договорни задължения, след като тяхната космическа станция трябваше да маневрира, за да избегне катастрофа с участие на сателитите Starlink. Проблемът е, че няма международен ръководител на въздушното движение в Космоса, както посочва и астрофизикът от Центъра за астрофизика в Харвард Джонатан Макдауъл.
През 1993 г. ООН обръща специално внимание на въпроса за космическите отпадъци и тяхното рисково въздействие, което би довело до сериозни усложнения за живота на Земята, ако технологичната инфраструктура в Космоса излезе от строя, заради поражения нанесени от космически отпадъци.
Космосът е необятно място, нуждае ли се от защита?
Досега Космосът е получавал по-малко внимание от нашите гори, морета или въздуха, който дишаме, защото сме имали по-малко време да го замърсим, но наваксваме с бързи темпове, за съжаление.
През последните години една компания, в рамките на една година, добави над 1000 сателита в космическото пространство. Зачестилото изстрелване на обекти в Космоса и развитието на опознавателни космически дейности създават условия за възникване на опасности, причинени от космически отпадъци, заплаха за човешкия живот.
Трябва да се избягват вредното замърсяване и неблагоприятни промени в околната среда на Земята, както и реалната опасност в определени орбитални зони да спрат да се осъществяват полети.
В наши дни Космосът е петата област, в която може да има война – редом със сушата, морето, въздуха и киберпространството. Новите оръжия включват всичко – от физически ракети до лазери и кибератаки. За противниците ще се появи въпросът защо собствените им спътници се сриват или спират да работят. Причината би могла да е свързана със сблъсък с космически отломки или с враждебни действия? Това означава, че е жизненоважно големите държави да издигнат управлението на Космоса до нивото на другите заплахи за човечеството – от изменението на климата до разпространението на ядрено оръжие. Необходима е публична дефиниция на проблемите, като трагедията на общите блага, и готовността за преговори независимо от конфликтите помежду им. С мисъл за общото благо, за да не позволим Земята в скоро време да се сдобие с пръстени като тези на Сатурн, но от космически отпадъци!
Какво е космически отпадък?
Космически отпадъци, боклуци, отломки са всички онези елементи, изкуствено създадени от човека, нефункциониращи, неизправни, непотребни, обикалящи в орбита около Земята, които поради скоростта на движение, физическите сили и въздействието им върху космическата среда са огромна потенциална заплаха за всички обекти в орбита и извън нея.
Боклукът в Космоса става все повече. Разрешим ли е този проблем?
Земните хора са преобладаващо невъзпитани, безотговорни, склонни да оставят боклук след себе си, включително и в Космоса. С цел ограничаване на опасностите от движещите се отпадъци Даниел Олтроге, експерт съветник в Асоциацията за космически данни, разработва софтуер, който помага на сателитните оператори да избягват сблъсъци. В дългосрочен план обаче са необходими по-радикални действия.
През 2018 г. Airbus тества изстрелването на мрежа. През 2019 г. Европейската космическа агенция възлага договор на ClearSpace, швейцарско дружество, за грабване на 100-килограмово парче ракетни отломки, обикалящи Земята от 2013 г. Мисията е планирана за 2025 г. Учени от Националния изследователски университет в Самара, Русия, разработват най-новата технология за почистване на космически отпадъци около Земята в научния труд „Динамика на пространственото движение и управление на космическите отпадъци при транспортиране чрез йонизиращо лъчение“.
Става дума за нов метод за безконтактно събиране на боклука, обикалящ в орбита, чрез употребата на напълно автоматизиран космически апарат, оборудван с йонни двигатели. При достигане на дистанция приблизително 10 метра от определения отпадък почистващият космически кораб може да насочи реактивния си двигател към него. Така посредством генерираната енергия движението на боклука ще бъде контролирано и ще може да бъде пренесен в желаната посока.
Учените предвиждат характерни аномалии в движението на предмета, който е „уловен“ от лъчението на йонните двигатели, и предлагат готов набор от правила и техники за контрол над почистващия апарат. Предстоят още тестове, преди подобен космически кораб да бъде изпратен в околоземната орбита.
Как се справя светът с възникващи спорове за предотвратяване на щетите върху космическата среда?
Някои държави целенасочено инвестират национални усилия в предотвратяване на щетите върху космическата среда, нанесени от човешки дейности. Примери за това са Законът за открития Космос на Великобритания, германските „Процедури за регистрация на сателитни системи пред Международния телекомуникационен съюз“ и възлагане на немски права за използване на орбитите и честотите.
Правилата от 1999 г. на Френската космическа агенция за намаляване на космическите отпадъци залягат в основата на Европейския кодекс на поведение за намаляване на космическите отпадъци от 2004 г. Налични, но не в динамиката на „новото време“, книжа и документи, съдържащи правила за намаляване на космическите отпадъци съществуват. Към днешна дата обаче липсва конкретен, единен и законово обвързващ международен правен режим.
Какво ви кара да продължавате напред?
Животът! Времето, което съдбата е отредила на поколения хора, е белязано от революционни технически открития – от електричеството, през сърцевината на атома, овладяването на земното притегляне, до сателита, – довели до дълбоки икономически промени и многократно повишаване на жизнения страндарт в целия свят. Дейността на хората нарушава равновесието в природата и създава все повече заплахи за живота на Земята, за бъдещето на децата ни. Днес опазването на нашата планета е мисия и тук се изкушавам да цитирам Маргарет Тачър: „Ако искаш нещо да бъде казано добре – повикай мъж, ако искаш да бъде направено – вземи жена“. Мотивирана съм да проверя тази хипотеза в живота.