Дългът от много страни
Пласираната на 17 януари 2023 г. емисия десетгодишни български облигации в евро предизвика сравнително оживени реакции и дискусии.
Както обикновено, огромното мнозинство от тях бяха или изцяло в лагера „Осанна!“, или изцяло в лагера „Разпни го!“ И както почти винаги с който и да било аспект на икономическата действителност, нюансите са много повече и от ярко светлите, и от черно тъмните места.
Една емисия на държавен дълг може, а и трябва, да бъде гледана от много различни страни. Традиционно първата такава страна е брутният размер на дълга, най-често в съчетание с неговата динамика.
Примерно през последната половин година дългът се е увеличил с поне няколко милиарда лева, или с повече от 10%. Гледано от тази страна, случващото се спокойно може да се види като голям проблем с наблюдения от типа „задлъжняваме все повече, и то с бързи темпове“.
Дори самият размер на дълга и неговата динамика обаче би могъл да се гледа откъм нетната му, а не откъм брутната му страна. Нетният размер на дълга се дава от разликата между брутния му размер и наличностите, готови за неговото обслужване.
Грубо, в случая на българската държава тези наличности се състоят от превишението на общия размер на фискалния резерв над тези негови части, за които на правителството не е разрешено ползване по усмотрение.
Погледнат от тази страна, през последната половин година всъщност нетният български дълг почти не се е променил. И това спокойно може да бъде разказвано като голямо постижение с наблюдения от типа „дори в сегашната кризисна обстановка България не увеличава нетната си задлъжнялост“.
Дори още по-голяма възхвала е възможна, ако се приеме гледна точка към дълга от трета страна, а именно относителният, не абсолютният, размер на дълга. Съотнесен примерно към националния доход (и стандартния му днес измерител БВП), който през последната година и половина нараства номинално с годишни темпове от над 15%, при брутния дълг почти няма увеличение на задлъжнялостта, докато при нетния си има направо спад.
Но с това напълно легитимните гледни точки към случващото се с дълга далеч не свършват. Цената му е от поне толкова голямо значение, колкото и размерът. Измервана чрез която и да било стандартнa мярка за доходност, тази цена през последните месеци осезаемо се увеличи – само за сравнение, десетгодишните облигации, емитирани на 23 септември 2020 г., са с доходност 0.38% годишно, докато тези от 17 януари 2023 г. – с доходност 4.78% годишно.
Подобно поскъпване е много ясен и силен сигнал за промяна в контекста, в който България емитира дълг. Но този контекст има толкова много аспекти, че дори самото им изброяване ще отнеме часове. Въпреки това, при желание, промяната в цената може да се коментира като много сериозен проблем.
Но това е цената, погледната откъм нейната абсолютна стойност. А в икономиката относителните цени са поне толкова важни, колкото и абсолютните.
Продължавайки паралела с горните две емисии, през септември 2020 г. реалната – съотнесена към средногодишната инфлация в ЕС, доколкото емисиите са в евро – доходност е била минус половин процент, докато през януари 2023 г. е минус четири и половина процента. Гледана оттук, цената на дълга не изглежда да е нараснала, даже напротив.
Дотук бяха представени поне пет страни, откъм които случващото се с българския държавен дълг може да се гледа и оценява. От някои от тях то може да изглежда като проблем, от други – не. Но едно е ясно: всяко шумно публично говорене, което се опира само на една от тях, е, меко казано, непълно.
