4 стъпки за устойчивост на бури
Как в тези времена на трудности и бури, в които и лидерите са изпълнени с несигурност и съмнения в себе си, могат да поддържат хората си мотивирани и „свързани“?
ЕТО НЯКОЛКО ИДЕИ:
Тихият час. Често предлагам на лидерите, с които работя, да намерят време в деня за две неща – да спрат потока на мислите за малко или да ги пренасочат към нещо, което ги разведрява и зарежда – хоби, четене по интересна тема, несвързана с работата, спорт или слушане на музика.
Второто нещо е да си осигурят време за бавно мислене (По Даниел Канеман и неговата теория за бързото и бавното мислене) – къде сме, как минават дните ни, това ли е най-доброто, което мога да направя, къде още има възможности за промяна и подобрение.
Този тих час може да е сизифов труд за хората, които са свикнали да бъдат постоянно във вихъра на действието. Често те се опияняват от него като дете, което се върти в кръг все по-бързо и по-бързо, докато не му се завие свят и не падне на земята. Постоянното действие кара порасналия човек да се чувства замаян от бягащите мисли и с усещане, че е загубил посока.
Силата на слабостта. Немалко е изписано за уязвимостта на лидерите и с право. Има един психологически трик – когато се запознаваш с нова аудитория, първо полагаш усилия да я впечатлиш с постижения, осанка и излъчване и след това поднасяш неочаквано споделяне за някаква своя слабост, момент на загуба или грешка.
Така първо я спечелваш със силата и професионализма си, а след това я приближаваш психически със слабостта и уязвимостта си. Ако оставим настрана триковете, наградите от споделянето са за всички – лидерът демонстрира чисто човешката си страна, създава доверие и среда за спокойно споделяне на грешки, притеснения и страхове.
Когато тези притеснения и страхове излязат на повърхността, ние имаме силата да ги разгледаме по-отблизо, да ги рационализираме и преработим.
Обърнете се към по-дълбокия смисъл. След една от дълбоките предишни кризи клиент ни покани да направим тиймбилдинг за отдела му.
Първоначално не бяхме особено въодушевени – несигурна среда, изгубени работни места, поредни политически напрежения – на човек никак не му е до шеги и лековати закачки. Опасявахме се, че разточителен тиймбилдинг ще постигне обратния ефект. Тогава решихме да организираме събитие с кауза – избрахме малко градче близо до София и организирахме няколко екипа – едни боядисваха градската библиотека, други разчистиха физкултурния салон на детската градина, трети опресняваха боята, маркираща екопътеките, четвърти учеха желаещите как да работят с компютър.
Една от „ученичките“, дама на повече от 80 години, се обърна с думи на искрена признателност. Тя изпитваше такава радост, че ще може да се чува и вижда с внуците си в чужбина, а радостните ѝ сълзи развълнуваха всички.
По време на изпитания отговорът защо правим това, което правим, ни дава посока и усещане за мисия. Те могат да се превърнат в нашето „перпетуум мобиле“.
Умерена доза хедонизъм. Той е като тайната подправка на забележително ястие – слага се в малки количества, за да постигне най-добър ефект. Пропуснем ли го, ястието става безлично и скучно. Когато стане много трудно, последното, за което се сещаме, е да преследваме удоволствия.
Но нека помислим – отдаване на хоби, време с хора, които ни зареждат положително, смях, интересна книга, любим филм или постановка – всичко това ни пренася на по-хубаво място в мислите ни и успокоява нервната ни система.
Наскоро в списание Science Daily бяха публикувани резултатите от проучване за ефектите на хедонизма върху човека, направено от университета в Цюрих и този в Радбаут. Според тях хедонизмът в умерени дози допринася за щастлив живот толкова, колкото и самоконтролът. Та какво планирате за идния уикенд?