Високите цени на дървесината удрят целия сектор
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Миналият месец в двата завода на австрийската Kronospan в Бургас и Велико Търново спират три производствени линии наведнъж заради високите цени на дървесината и липсата на достатъчно количество суровина. “Кроношпан България” произвежда плоскости от дърво и дървесни частици за строителството и мебелната индустрия, и имат сериозни проблеми да обслужи договорите си.
Недостигът на суровина вдига цената на индустриалната дървесина близо двойно – от 70 на 130 лв. на кубик. Услугите по транспорт също скачат с 20%. „Цените за кубик са по-високи са от европейските“, казва за Forbes инж. Петър Дишков мениджър снабдяване с дървесина в “Кроношпан България”. – При тези спекулативно високи цени ние не сме конкурентни. Нямаме пазар. Турските заводи дават по-изгодни оферти“.
Компанията е сред водещите дървопреработващите предприятия в страната с приходи над 300 млн. лв. Близо 80% от продукцията изнася за страни на Балканите и Африка.
В основата на проблема, по думите на Петър Дишков, стои заповед на служебния министър Христо Бозуков за намаляване с 30% на сечите във вековни гори. Също и увеличеното търсене на дърва за огрев. „Хората очакваха скъп ток тази зима и се запасяваха с дърва за огрев. Цената им скочи от 100 лв. до 200 лв. на кубик“, обяснява той.
Намаленият добив създава вакуум в предлагането и среда за спекулативно високи цени. Недостигът на дървесина също така води до намаляване на обема на работа и съкращаване на персонал във фирмите от сектора. Ключови за индустрията дружества, като „Фазерлес“ в Силистра и „Свилоза“ в Свищов, понасят тежък удар.
За да спаси част от хората си (близо 500 души) “Кроношпан България” изпраща кадри в другите дъщерни заводи в чужбина и остава да работи на 50% от капацитета си. Kronospan, която през 1997 г., закупи с българското си дружество бившия мебелен комбинат в Бургас, има над 47 предприятия в Европа и света.
В трите най-големи предприятия са заети над 1000 души. Индиректно компаниите осигуряват работа на над 5 хил. души в сферата на дърводобива и съпътстващите услуги.
Дървообработващата и мебелна индустрия осигуряват близо 3% от брутния вътрешен продукт на България и дават препитание на близо 55 хил. души. Дървообработващият сектор има и социална роля за малките населени и планински региони, в които дървообработването е основен поминък за населението.
Петър Дишков е на мнение, че намаляването с 30% на сечите във вековни гори възпрепятства санитарната и възобновителна сеч, с което пряко нарушава баланса: „За да се пазят ревностно горите трябва да се управляват устойчиво, а не с популистки заповеди. Зачестилите пжари последните години също са свързани с лошото управление на горите“. По негови думи в България се оползотворява едва 50% от прираста в горите, в Европа е средно над 75.
