Трева vs. Алчност
На пет часа път северно от Сан Франциско по посока на окръг Хъмболт, отвъд няколко прохладни гори със секвои, Джони Касали включва машината за рязане на дърва и изсипва в нея 25 килограма марихуана. В продължение на четири десетилетия Касали нелегално е отглеждал коноп под жаркото калифорнийско слънце. Сега, когато вече притежава лиценз, издаден от щата, за законно производство на канабис, той унищожава реколтата, която навремето му е носила огромни печалби.

„Няма значение какво е качеството, в момента предлагането в Калифорния е толкова голямо, че сме обречени“, казва Касали, основател на базираната в Гарбървил ферма Huckleberry Hill Farms. Тя произвежда около 230 килограма марихуана годишно в две малки оранжерии в задния двор на къщата му в американското „царство на тревата“. „Чувствам се като фермер, който произвежда марули. Работя с възможно най-ниската възвръщаемост.“
Легализацията на канабиса трябваше да направи богати многобройни предприемачи, в това число операторите от старото поколение – евфемизъм за наркотрафикантите, дилърите и незаконните производители от едно време.
Предполагаше се, че благодарение на легализацията огромният пазар ще се изчисти от криминалното си минало. Но американските политици съсипаха всичко. Заради свръхрегулациите, прекалено високите данъци и липсата на координация между отделните щати най-голямата идея в историята на капитализма – легализирането на най-популярния наркотик в света – се превръща в огромен пазарен провал.
Около 95% от калифорнийските производители на канабис са работили на загуба през миналата година, изчислява Джонатан Рубин, главен изпълнителен директор на компанията за изследване на цените на едро New Leaf Data Services. При положение че цената на едро на килограм трева в Калифорния е спаднала с 52% след 2017 – годината, преди в щата да започне законната продажба на марихуана за развлекателни цели, вече е почти невъзможно да се реализира печалба. Проблемът опира до търсенето и предлагането.
Вече е много лесно да се получи разрешение за отглеждане на марихуана – култура, която расте в изобилие, ако човек знае как да се грижи за нея. Мечтаейки за зелено богатство, много фермери започват да я произвеждат. Но получаването на разрешение за продажба в търговските обекти е трудна работа. На първо място, сработва принципът „където и да е, само не при нас“. Дори в известната с толерантността си към тревата Калифорния почти две трети от общинските власти отказват да издават разрешения за откриване на магазини на тяхна територия. На второ място идват регулациите.
В много щати е по-трудно да се продава трева, отколкото плутоний за ядрено оръжие. На трето място, продължава да действа забрана за продажба на марихуана на федерално ниво, което изключително затруднява развитието на бизнеса и ограничава достъпа до банкови кредити. Поради това повечето места за продажба приемат само плащане в брой – опасен абсурд в свят, в който разплащанията все повече стават безкешови.
Заради всичко това в Калифорния има само 1000 легални магазина – по един на всеки 40 хил. жители в щата на канабиса. При наличие на толкова много трева и толкова малко легални магазини голяма част от марихуаната се насочва към черния пазар, който уж щеше да бъде изкоренен, когато марихуаната бъде легализирана.

Цените на продаваната законно марихуана рязко се понижават – в Калифорния спадът е с 35% само през второто тримесечие на 2022 г. в сравнение със същия период на предходната година. На най-големия пазар на канабис в САЩ през миналата година потребителите са похарчили 5.1 млрд. долара за легална трева и около 15 млрд. долара за нелегална. Според проучване на инвестиционната банка Cowen Inc. в национален мащаб цифрите също клонят в полза на черния пазар, като миналата година законно е продадена трева на стойност 25 млрд. долара, а почти два пъти повече е пренесена по старомодния начин.
Въпреки факта, че 60% от американците подкрепят легализацията на марихуаната за развлекателни цели, а 91% – за медицински цели, през 2021 г. Администрацията за борба с наркотиците е регистрирала 6606 ареста за притежание на марихуана, което е с 25% повече в сравнение с предходната година. Мнозинството от арестуваните са цветнокожи. Толкова по въпроса за „легализацията“.
На фона на сриващите се цени легализираният сектор за трева създава огромно данъчно бреме, което не засяга конкурентите им от черния пазар. Щатските данъци върху продажбите на дребно достигат 37%. И въпреки че марихуаната остава незаконна на федерално ниво, Чичо Сам все пак протяга ръка, за да получи своя дял – повечето облекчения за бизнеса са недостъпни за компаниите за марихуана, така че за тях реалната данъчна ставка надвишава 60%.
В Илинойс например данъчните приходи от продажби на марихуана възлязоха на 467 млн. долара през фискалната година, приключила през юни, в сравнение с 320 млн. долара приходи от данъци върху алкохола, при положение че цените на акциите на компаниите за канабис се сринаха през последната година с 50–70%. Ето това се нарича „конопено безумие“.
Джейсън Гелман, на 43 години, стои в една от шестте оранжерии в задния двор на къщата си в окръг Хъмболт, заобиколен от растения, достигащи до лактите му. Още от 16-годишен той е отглеждал трева и се е криел от полицейските хеликоптери, прелитащи над хълмовете.
Гелман казва, че легалният бизнес (той е регистрирал фирмата Ridgeline Farms) е единственият начин в бъдеще да не се вижда със съпругата и децата си през прозорчето на затворническата кабина за свиждания, но добавя, че ако преди легализацията на марихуаната той е щял да изкара почти 1 млн. долара от реколтата си, в наши дни получава около 100 хил. долара и едва излиза на печалба, да не говорим, че трябва да осигури и прехрана за семейството си. „Всичко това е една шибана измама – казва Гелман. – Направено е така, че да се разорим.“
АКО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВО Е РЕАЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЛЕГАЛНИТЕ производители на марихуана, заповядайте в базираната в Оукланд компания MAKR House, която произвежда хранителни продукти с трева. В кухнята с площ над 100 кв. м над десетина камери с висока разделителна способност записват какво се случва на производствената линия. Тъй като фирмите за канабис могат да работят само в определени зелени зони, наемът на MAKR е много по-висок от този, който би платил друг търговски субект, казва Амбър Сентър, главен изпълнителен директор на MAKR. На всичкото отгоре тази година фирмата е била разбивана два пъти.
„Какво причинява легализацията на собствениците на малък бизнес като мен? Тя ни убива. Направо ни смазва“, казва Сентър. Под легализация той има предвид регулациите. Всички харесват идеята за справедлив и прозрачен пазар. Но именно нормите и правилата, или по-точно „балканският подход“ при тяхното прилагане, убиват законния бизнес с трева. Ако тревата не бъде узаконена на федерално ниво, всеки, който се опитва да създаде мащабен бизнес с марихуана, трябва да се съобразява с 38 различни нормативни правила, стандарта за отчитане и данъчни режими.
Положението е толкова зле, че дори Стив ДеАнджело, „бащата – основател на легалната индустрия за канабис“ (както веднъж го нарече бившият кмет на Сан Франциско Уили Браун), определя цялото начинание като „провал“. ДеАнджело е бивш дилър, превърнал се в собственик на магазин за канабис.
Той беше движещата сила в борбата през 2016 г. за легализиране на канабиса за развлекателни цели в Калифорния. Той постави началото на златна треска за легализиране на марихуаната в много от американските щати. В момента тревата законно може да се продава за развлекателни цели в 19 щата. Медицинската ѝ употреба е разрешена в още 18 щата плюс окръг Колумбия.
„В продължение на 50 години ние, хората от старото поколение, изградихме пазар, който беше справедлив, устойчив и служеше много добре на всички“, казва ДеАнджело. Той е основател на един от първите лицензирани магазини за канабис в страната – Harborside Health Center в щата Оукланд. „А сега ръката на държавата напълно го унищожава.“
Като се сравнят трудностите за работа в един щат или в няколко и многобройните данъчни режими, каквито не съществуват на черния пазар, може да се разбере защо джойнтът, който пуши обикновеният човек, най-вероятно е незаконен. „Няма икономически стимул да се работи на законния пазар“, казва Емили Паксия. Тя е съосновател на базираната в Сан Франциско инвестиционна фирма за канабис Poseidon, управляваща активи на стойност 200 млн. долара.
В тази бъркотия границите често се размиват. Много компании от легалния сектор редовно пренасочват продукция към черния пазар и обратно. „Канабисът непрекъснато се движи и в двете посоки“, отбелязва анализаторът от New Leaf Рубин.
Работата на незаконния пазар в момента е ключът за оцеляване за мнозина предприемачи от легалния сектор. Джонатан Елфанд отглежда и продава марихуана от 17-годишна възраст и може да го докаже с богатото си съдебно досие. Той и баща му са били арестувани през 1998 г. и съдени за стопанисване на голяма къща за трева в Бруклин. По-малкият Елфанд е получил 10 години затвор.
В наши дни той управлява Empire Cannabis Club, един от многото играчи в сивия сектор в Ню Йорк, които работят открито благодарение на законова вратичка, случайно създадена от щатските законодатели. Рафтовете на Елфанд в Ню Йорк са пълни със стока от Калифорния и други щати, където канабисът е законен. „Всяка компания си има задна вратичка“, казва той.
В ЛОСАНДЖЕЛИСКИЯ КВАРТАЛ „МЕЙУУД“ в марковия магазин Cookies се оказва, че законите на търсенето и предлагането работят изненадващо добре. На 16 март, три дни преди Cookies да пусне най-новата си дизайнерска трева, 41-годишен мъж с псевдоним Смоуки Ванила паркира своята Toyota Camry пред магазина на Cookies и остава да нощува в нея.
В следващите 72 часа Смоуки спи в колата си подобно на някой фен на маратонките Yeezy или някой бейби бумър преди десетилетия, когато са се пускали в продажба билети за концерт на Rolling Stones. Прави го, за да бъде един от първите, които ще се сдобият с щипка Céreal ђ la Mode. Разработването на новия сорт канабис е отнело на Cookies две години.
„Нищо не може да се сравни с цветето на Cookies“, казва Смоуки, чието любимо занимание е да пътува за откриването на някой магазин и да присъства на представянето на нов сорт. „Какво са няколко дни, прекарани на открито?“ И други хора мислят така. Стотици се струпват отрано и по цялата улица се извива дълга опашка.
Само за няколко часа след отварянето на магазина наличностите в Cookies са разпродадени. „Добрата трева е голяма сила“, казва съоснователят на компанията – 38-годишният рапър с псевдоним Бърнър (по рождение Гилбърт Милъм-младши). За Бърнър опашките и празните рафтове са част от играта.
Той е намерил начин да заобиколи безумието, съсипващо останалата част от сектора. „Все едно Стив Джобс да представи нов продукт пред аудиторията на младежкия бранд Supreme“, казва той в 10 часа сутринта, когато на терасата на вилата си в Монтана за 2.7 млн. долара дърпа джойнт, дебел колкото показалеца му.
Бърнър, също както и фермерите в Хъмболт, идва от нелегалния пазар. В началото на миналия век роденият в Сан Франциско мъж се е запознал с нелегалния производител на канабис Джай Чан, известен с това, че в гаража си в „Сънсет“ произвеждал първокласния сорт OG Kush. Чан разработил хибрид, който според него имал вкус на ментови бонбони, и го нарекъл Girl Scout Cookies. Бърнър продавал тревата на свои приятели, сред които е и хип-хоп изпълнителят Уиз Халифа. Girl Scout Cookies се превърнала в сензация на пазара.
След като обаче скаутската организация Girl Scouts of America подала жалба за наименованието, Бърнър и Чан регистрирали през 2011 г. марката Cookies, без в нея да се споменава думата скаут. В допълнение към канабиса компанията започнала да продава и модна линия за младежко облекло. „Може да отидете в Япония, може да отидете в Дубай, може да отидете в Мексико, навсякъде познават марката Cookies“, казва Бърнър.
В наши дни Cookies има 51 лицензионни споразумения с маркови магазини по целия свят – от Лос Анджелис и Лас Вегас до Уорчестър и Беер Шева в Израел. През август компанията планираше да отвори един от първите законни маркови магазини за трева в Тайланд.
Според оценки на Forbes през миналата година Cookies има брутни продажби на стойност 400 млн. долара, което е генерирало около 50 млн. долара годишни приходи за компанията. Отчитайки високата възвръщаемост, компанията според консервативната оценка на Forbes струва минимум 150 млн. долара. Наред с проницателните си познания за това как да се заобиколи неблагоприятната икономическа среда в сектора за марихуана екипът на Cookies доказва, че разбира и от лицензи.
Всъщност компанията не отглежда канабис – тя получава до 20% от реколтата на фермерите, които използват нейните семена. Компанията даже не продава трева, а прибира още от 5 до 15% от брутния приход от всеки брандиран магазин, пред който клиентите стоят по цели нощи в колите си, за да си купят от новата партида. Цените са подобаващи – 3.5 грама Bernie Hana Butter струва 60 долара, с 50% повече от обикновения сорт, а суитчърът с качулка от марката Cookies се продава по 100 долара. В един сектор, в който не печелят нито производителите, нито продавачите, Cookies е посредникът, който поема минимален риск. „Оцеляват най-силните“, казва Бърнър.
НА ВЪПРОСА ДАЛИ ЛЕГАЛИЗАЦИЯТА НА МАРИХУАНАТА в САЩ се е провалила, Ким Ривърс отговаря с усмивка. „Няма никаква легализация“, казва тя, като обяснява, че съгласно федералното законодателство цялата индустрия технически е един голям, но очевидно престъпен бизнес.
Това е доста сериозно изказване от един от най-влиятелните хора в сектора. Ривърс е главен изпълнителен директор на базираната в Талахаси, щата Флорида, компания Trulieve с 2.5 млрд. долара пазарна капитализация, която притежава 173 магазина и 17 ферми за коноп в 11 щата. Според Ривърс мащабът на компанията ѝ не е свързан с растеж, а по-скоро е въпрос на оцеляване.
„Облагат ни със същия данък, все едно продаваме хероин“, казва тя. Абсурдът е, че макар федералното правителство да забранява марихуаната, то все пак е лакомо да опита от нея – фирмите, които се докосват до растението, се облагат с данък, създаден, за да попречи на наркотрафикантите да ползват обичайните данъчни облекчения върху разходите.

Това означава, че компаниите за канабис се облагат с данък върху брутната си печалба с ефективна данъчна ставка от 60% или повече. Според Ривърс нейната компания е реализирала продажби на стойност 938 млн. долара през миналата година и е платила 85 млн. долара повече данъци, отколкото, ако беше продавала например мебели.
Базираната в Лонг бийч, щата Калифорния, компания Glass House Brands също оцелява благодарение на мащаба си и реализираните от него икономии. Най-голямата ѝ ферма за канабис отглежда по 400 хил. растения годишно.
Тя е създадена от един от основателите на Sonos, Греъм Фарар, и бившата полицайка, започвала бизнес на пазара на недвижими имоти, Кайли Казан. Компанията прибра първата си реколта през юни, като себестойността на стоките е около 189 долара. Фарар планира скоро да намали разходите до 100 долара. Glass House, чиито акции се търгуват на канадската борса Neo Exchange, има през 2021 г. 69 млн. долара приходи, но въпреки това е на загуба в размер на 44 млн. долара.
Фарар обяснява, че мащабът на тяхното производство ще послужи като кол-опция, когато марихуаната бъде легализирана на федерално ниво и те ще могат да продават гигантската си реколта и в други щати, също както калифорнийското вино.
Декриминализацията на федерално ниво, тоест изваждането на канабиса от списъка на контролираните вещества, по всичко личи, че ще бъде вълшебният лек. Тя ще осигури нормален достъп до банкови продукти и ще улесни търговията между щатите.
„Когато преградите паднат, тази оранжерия вече няма да изглежда голяма – казва Фарар. – Продукцията от едната оранжерия ще отива за Флорида, от другата за Ню Йорк, а от третата – за Тексас. Калифорнийски канабис ще има по рафтовете на всички магазини в страната.“
В края на юли лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър (демократ от Ню Йорк) заедно със сенаторите Кори Букър (демократ от Ню Джърси) и Рон Уайдън (демократ от Орегон) внесоха законопроект за вдигане на федералната забрана върху канабиса.
Ако бъде приет, той ще извади марихуаната от списъка с контролираните вещества и за нея ще се прилагат същите регулации, както за алкохола и тютюневите изделия. Избраната неотдавна конгресменка Нанси Мейс (републиканка от Южна Каролина) има конкурентен законопроект с по-нисък федерален акциз. Основаната от Чарлз Кох група „Американци за просперитет“ усилено лобира за легализиране на канабиса на федерално ниво.
Докато Конгресът не предприеме действия, ще бъде изключително трудно да се оцелее. През юли Калифорния, която със закъснение осъзна бъркотията, създадена от нейните политици, отмени данъка върху производството на канабис. Но вече е твърде късно, за да бъдат спрени производителите от Златния щат да изсипват продукцията си в резачката за дърва, за да не я продават на загуба.
Бърнър не вярва, че Конгресът може да направи нещо в момента, още по-малко – да легализира канабиса в национален мащаб. Но след като неотдавна пребори рака на дебелото черво, той гледа на света с по-розови очила. „Това е част от историята – мога да умра с думите, че съм помогнал да се постигне пробив. А това е много важно за едно латиноамериканско дете, което продава трева от 12-годишна възраст. Легализацията едва сега започва.“
Докато седи на кея, заобиколен от зелена вода, и пуши поредния джойнт от два грама, Бърнър се фокусира върху следващите важни стъпки – отварянето на магазини на Cookies в Тайланд и Маями през лятото, след това магазин за дрехи на Cookies с лоби и университет на Cookies в Манхатън. Той се надява да получи лиценз за магазина си в Ню Йорк, което ще осигури разпростиране на империята му за канабис от Мелроуз до Бродуей.
„Ще се случи същото, както на пазара на алкохол – ще останат само няколко големи играча“, прогнозира Бърнър. Историята се повтаря. Забраната за алкохол беше последвана от десетилетие на престъпност и смут, а отмяната ѝ доведе до появата на големи и печеливши американски фирми и марки. Дали някой в Конгреса чува?
Автор: Уил Якович, Forbes