Junior Achievement: Създател на предприемачи

„Горди сме да ви съобщим, че Junior Achievement Worldwide получи номинация за Нобелова награда за мир за 2022 г.“ – с това съобщение през юли 2022 г. световната организация за ученическо предприемачество поздрави своите над 340 организации в 115 страни по света. Макар номинираните за Нобеловите награди да се пазят в тайна в продължение на 50 години, от организацията са получили специално разрешение да споделят за признанието.

Junior Achievement (JA) е създадена в САЩ през 1919 г. Стартира с клубове в училища, в които хора от бизнеса развиват бизнес умения и култура у учениците. През 50-те години на миналия век моделът започва да се разпространява из Западна Европа, а след 1991 г. – в Централна и Източна Европа.

Създаването на българската организация започва с любопитна среща на борда на полет от Париж до София. Годината е 1997-а, когато американският журналист и филантроп с български произход Дими Паница среща в самолета Томас Бата, наследника на Batta Factory, популярния бранд за обувки от Чехия, също изявен общественик и филантроп. Бата се връща от Канада, където JA е важна част от образованието, предстои му да положи основите на организациите в Чехия и в Словакия.

Той казва на Паница: „Трябва да помогнеш на тази страна. Начинът, по който можеш да помогнеш, е като въведеш този модел в България. Така ще бъде изградено ново поколение с други умения, с друго мислене, с друга култура“. За тази среща разказва днес Милена Стойчева, изпълнителен директор на Junior Achievement България от създаването на местната организация.

През 1997 г. тя е част от основателите на Американския университет в Благоевград и от комисията „Фулбрайт“ към американското посолство, когато получава поканата да положи основите на новата организация.

При стартирането си JA България няма нито бюджет, нито финансиране, нито структура, нито борд, нито визия какво им предстои да направят. „Оказа се, в банковата сметка имаме 100 долара. Имаше един грант от 15 хил. долара, от които ние платихме 14 775 долара, за да отпечатаме първите учебници по приложна икономика“, казва Стойчева, която през първите две години инвестира всичките си лични средства и спестявания, за да направят масови обучения на учителите.

По това време често ѝ казват, че е един Дон Кихот, който се бори с вятърните мелници на образованието, а всичко, което прави, звучи чудесно, но не и за България. Само че Стойчева е предприемач по душа, което ѝ дава сили да продължи. Началото е трудно, но именно то подчертава предприемаческия характер и на организацията.

Като истински предприемачи, те започват от нуждата. В края на 90-те години в България има нужда от сериозно разбиране за принципите и механизмите на микро- и макроикономическите теории, как работи свободният пазар, как се създава стойност. Стойчева и екипът ѝ започват да правят обучения за учители за пазарна икономика, предприемачество и финанси.

Още от първата година стартират с модела на учебните компании. Към 2002 г. вече имат разработени три курса за учители, учебна симулация за ученици и работят с десетина компании. Следват масови обучения в цялата страна, защото виждат, че нямат критична маса от подготвени учители, ментори и хора от бизнеса, които да споделят тяхната мисия.

Стойчева осъзнава, че ако искат да имат значим принос за развитието на предприемаческо мислене в училище, подходът им трябва да е различен. Трябва да се изгради система от образователни програми, които да влязат като форма в учебното съдържание, за да може не просто да бъдат споменавани, а изучавани от учениците. Но българското образование е консервативна система.

„Това е система с много бариери – само учителите могат да влязат в училище; ако не си учител, нямаш достъп до основното съдържание; ако не работиш в тази система, тя няма да те припознае; Допреди седем-осем години въобще не можеше да се прави проект или извънкласна дейност и тя да е призната като учене“, разказва за част от предизвикателствата Стойчева. Добавя, че едно от основните препятствия е било да се говори за пари в училище, без това да е „мръсна дума“.

 

РАЗРАБОТВАТ 10-ГОДИШНА СТРАТЕГИЯ как да вкарат предприемачеството и финансовата грамотност в училище. В резултат на този 10-годишен труд в основното образование се появява задължителният предмет „Технологии и предприемачество“, а в средните училища – възможност за профил „Бизнес и предприемачество“.

През 2013 г. с този профил започват пет училища, днес вече между 100 и 150 гимназии годишно имат такива паралелки. Предприемачеството става все по-търсено и интересно за учениците. „Сега е актуално, защото отговаря на нуждата на средата. Ако не си комбинативен, кооперативен, гъвкав, устойчив, няма да оцелееш. Тези качества са в основата на това да бъдеш предприемач и съвремието ги изисква“, казва Стойчева.

За да направят този скок от 5 до 150 училища, разработват система от учители, които са се сертифицирали от техните обучения с преподаватели от САЩ и Европа и които след това по места във всичките 28 региона провеждат обучения за други учители. Така се изгражда необходимата критична маса.

От 25 години JA България има споразумение за сътрудничество с Министерството на образованието и науката, като всичките обучения и програми са със съот­ветните одобрения. В партньорство с издателство „Клет“ създават учебно съдър­жание от 1. до 7. клас по „Технологии и предприемачество“.

„Ние всяка година набираме от 0 до 1.5 млн. лева. Нашата организация е предприемаческа в основата на модела си.“

Освен съиздатели, JA България са подготвили и самото съдържание на учебниците заедно с учители и трейнъри. Макар да не отговарят на 100% на философията и на методологията на JA, защото следват учебния план на МОН, те имат 40% пазарен дял от учебниците по този предмет в основното образование. Стойчева допълва, че през последните години е прекъсната политиката за систематично развиване на предприемаческо мислене и култура в гимназиалния етап.

„Имаме дългогодишна инвестиция в академични изследвания, за да бъдат направени програмите ни по този модел. Проучванията показват, че участието на учениците в този вид програми повишава тяхната мотивация за учене, увереността в собствените им способности, усещането, че контролират живота си. В резултат на това те избират да бъдат успешни, избират да бъдат предприемачи“, казва Стойчева.

Стартирането на учебни компании е в сърцевината на методологията. Тя дава възможност на учениците да преминат през целия процес на генериране на идеи и превръщането им в реален продукт. В това приключение те са подкрепени от учители и от ментори от бизнеса. А за финал – могат да участват в национални и международни състезания и изложения.

„Допреди няколко години се бяхме фокусирали основно в сферата на образованието, но сега виждаме, че за да постигнем истински резултат, трябва да подкрепим младите хора и в следващата стъпка“, казва Стойчева. Създават spin off компания на JA, която да бъде преакселератор за алумни на техни програми (и не само), които сега са завършили училище. Това са младежи със знания и вдъхновение, които искат да регистрират компания, търсят екип или подходяща среда, имат нужда от допълнително обучение или финансиране, за да разработят прототипи, и т.н.

 

ЦЯЛАТА ДЕЙНОСТ НА JA БЪЛГАРИЯ СЕ ФИНАНСИРА изцяло с набрани от тях средства. От създаването на организацията два пъти са получавали финансиране от по 150 хил. долара – един път от Българо-американския инвестиционен фонд и втори път от „Америка за България“. „Фондацията се издържа чрез финансиране от бизнеса. Ние всяка година набираме от 0 до 1.5 млн. лева. Всяка година. Нямаме финансиране от мрежата, никой не ни спуска бюджет. Ние го създаваме. Нашата организация наистина е предприемаческа в основата на модела си.“

Бизнес моделът на JA е един и същ от създаването на организацията – средства от бизнеса, които дават възможност за развиване на образователната програма, и включване на хора от съответната компания като бизнес ментори.

Добавената стойност за бизнеса е в три направления, обобщава Стойчева. От една страна, чрез менторството компаниите развиват служителите си, повишават се тяхната мотивация и умения. От друга страна, компаниите инвестират в изграждането на ново поколение, на нов тип партньори и потребители. Третата ключова причина е, че с подобно партньорство бизнесът подкрепя навлизането на нови идеи.

„Образованието има нужда от това заедно да измисляме бъдещето, да създаваме бъдещето. За съжаление, в България бъдещето е резултат на онова, което сме научили от миналото, а не на онова, което сме поискали да ни се случи. Ключовото за компаниите, които са припознали JA като свой партньор, е че заедно с тези компании създаваме бъдещето“, казва Стойчева.