Енергийна революция
През есента написах във Forbes, че оттук-нататък цената на енергията ще върви надолу. В онзи момент много хора възприеха тази идея като провокативна и свръхоптимистична и продължаваха да вярват в легендите, че Европа не може без руски газ. Но цената на енергията наистина падна, и то по-бързо и от най-оптимистичните очаквания. Още през зимата цената на природния газ се срина до нивата от преди войната, следвана от цената на тока.
Енергийна криза с очаквания за катастрофа
Нека си припомним, че енергийната криза в Европа беше изкуствено създадена от „Газпром“ с цел изнудване. Руският газов монопол започна да намалява доставките за Европа от лятото на 2021 г., а до лятото на 2022 г. практически изцяло ги спря (с малки изключения като Унгария). Към „Газпром“ се добави и втори фактор, а именно ремонт на голяма част от френските ядрени реактори. Това създаде притеснения и дори паника през лятото на 2022 г. точно когато Европа запълваше газохранилищата, съответно цените скочиха до астрономически нива. Имаше предупреждения, че зимата ще донесе катастрофа. Но нищо подобно не се случи.
Енергийна революция по време на криза
Традиционно се смята, че енергетиката е бавна и инерционна система и твърде малко може да се направи в краткосрочен план. Но в криза и високи цени всички пазарни механизми работят в синхрон и могат да постигнат неочаквано бързи резултати.
Например никой не смяташе за възможно в бюрократична Германия бързо да се построят терминали за втечнен газ, или пък Франция да ремонтира бързо ядрените централи. Съдейки от предишни забавени инфраструктурни проекти като летището в Берлин, това изглеждаше мисия невъзможна. Но този път нещата се случиха по друг начин. До зимата на 2023 година три германски енергийни компании построиха терминала за втечнен газ, два терминала бяха завършени в Нидерландия и Финландия, а редица други са почти готови. Въпреки обичайните за Франция стачки и проблеми постепенно ядрените реактори увеличават производството.
Невероятно беше гъвкавостта на бизнеса да замени рязко поскъпналия природен газ с други по-евтини горива – например петролни рафинерии замениха скъпия природен газ с далеч по-евтин пропан-бутан. Подобни проекти за замяна на гориво обикновено отнемат години, но сега се реализираха за месеци. При висока цена пазарните стимули са много по-високи и компаниите реагират адекватно.
Инвестициите в нови енергийни проекти също скочиха, и то не само от традиционни енергийни компании. Много компании от индустрията и услугите също реализират проекти за производство на ток за собствени нужди. Статистиката показва, че соларните инсталации се увеличиха с 47% през 2022 година, след 41% ръст през 2021 година и 2023-та вероятно ще постави нов рекорд. За първи път през 2022 г. произведеният ток от соларни и вятърни централи надмина тока от газови централи.
Но най-учудващо е, че домакинствата също показаха невероятна динамика на енергийните си инвестиции. Спомняме си, че през лятото и есента в България имаше много домакинства, които си инсталираха модерни климатици или термопомпи, за да не зависят от скъпия газ за отопление. Същият процес се наблюдаваше в цяла Европа. През 2021-22 г. в Европа бяха инсталирани рекордните 5 милиона термопомпи. В някои страни като Финландия вече повечето домакинства имат термопомпи, което доведе до рязко намаление на използването на природен газ.
Накратко – пазарните стимули работят, дори в енергетиката. Благодарение на това избегнахме енергийна и икономическа катастрофа през зимата.
