Рекордната 2022: ами ако имаше инвестиции?
Изминалата 2022 г. бе белязана от войната и най-тежката енергийна криза за Европа от повече от четири десетилетия. През пролетта прогнозите за европейската икономика бяха мрачни, стигащи до дефицит на енергия, затворени заводи, дълбока рецесия, социален колапс заради непоносими разходи на домакинствата.
В България отидохме дори по-далеч, полупарализирани заради почти пълната ни газова зависимост от Русия. Реалността обаче се оказа далеч по-добра от страховете ни и разкри завидна приспособимост на българската икономика.
Можем дори да твърдим, че „счупихме“ немалко рекорди. БВП нарасна до над 165 млрд. лева, или с 18,7% спрямо 2021 г., а реалният ръст – около 3,5%. Износът на стоки отбеляза рекордни номинални стойности и нарасна с над 38% спрямо 2021 г. до 94,4 млрд. лева, като само част можем да отдадем на инфлацията и продажбите на ток и оръжие.
Туризмът и транспортът се възстановиха от пандемията, а износът на ИТ услуги отбеляза нов солиден растеж. Безработицата е на невиждани в историята ниски нива от 3,9%, а индексът на промишленото производство е на най-високи стойности, откакто националната статистика изобщо поддържа сравними данни.
Това вече е горе-долу известно, публикувано и коментирано. А важното според мен е, че тези впечатляващи резултати се случват при – и въпреки – почти немислимо свиване на инвестиционната активност. Заради политическата ситуация ресурсът от плана за възстановяване практически стои непокътнат, отлага се и стартът на оперативните програми от новата многогодишна рамка на европейските фондове, а при старата, както се вижда, има дори риск да се изгубят средства заради нереализирани проекти.
Отделно инфраструктурното строителство остава заложник на корупционни скандали и схеми на границата на закона. Общият ефект – едва 65% изпълнение на гласуваната в бюджета публичната инвестиционна програма през 2022 г., след 61% през 2021 г. и 72% през 2020 г. Така публичните инвестиции през 2022 г. са едва 3,3% от БВП – по-малко дори в абсолютно изражение например от 2015 г., а като дял от БВП са 7,7%.
В частния сектор картината е сходна. За бедна на вътрешни спестявания икономика е логично да очакваме, че ще привлича значителни капиталови потоци от външния пазар. Но преките чуждестранни инвестиции са едва 2,7% от БВП през 2022 г. – впрочем толкова са и средно за последните шест години.
В безпрецедентния епизод на нулеви лихви, които се пренесоха и в невиждани в историята ниски лихви по кредитите, задлъжнялостта на българския бизнес към банките все още е под 26% от БВП. Темпът на нарастване на кредитите към предприятията е средно малко над 6% за последните пет години, а за последната 2022 г. – 10%.
За да обобщим – държавата насочва ограничени в историческо сравнение национални ресурси и евросредства за публични инвестиции, бизнесът е предпазлив към взимането на повече кредити за разширяване на дейността, преките чужди инвестиции са на ниски нива от под 3% от БВП.
Всичко това в едно макрочисло изглежда така – бруто образуване на основен капитал в икономиката на стойност едва малко над 16% от БВП през 2021 и 2022 година. Общите инвестиции в дълготрайни активи падат под 20% от БВП през 2016 г. А в периода на най-бърз икономически растеж до 2008 г. те са средно 25% от БВП, като за целия период от 1998 до 2015 г. са 22% от БВП.
След като с толкова слаба инвестиционна активност и ограничен кредит индустрията и икономиката като цяло постигат такъв растеж, нека си представим колко по-висок може той да бъде при повече капиталонатрупване.
А при демографските тенденции, изострящи все повече дефицита на работна сила, повишаването на производителността чрез много повече инвестиции е неизбежност. Това е и пътят към растеж устойчиво над 4 и дори 5 процентa и бърза и видима конвергенция към доходите на богатата част от ЕС.
