Зеленият път на „Алгае България“
Докато спирулина у нас основно се отглежда в епруветки, Ивайло Стоев може да я произвежда с тонове. „Алгае България“, първата ферма за микроводорасли в България, има биореактор за индустриална култивация и се готви да скалира на чуждия пазар
Каква е първата асоциация за спирулина? Суперхрана, маскирана като водорасло с рибен дъх? Протеинова веган бомба? Решение на световните проблеми, свързани със замърсяването на въздуха, недостига на храна и здравословното състояние на човечеството? И в трите случая няма грешен отговор.
Спирулина е микроводорасло с милиони години история и голяма добавена стойност за здравето – около 70% от нея е протеин, съдържа осемте най-важни аминокиселини, плюс изобилие от магнезий, калций, витамини и др. Тя е имуностимулатор и е толкова хранителна, че е включена в диетата на астронавтите на НАСА.
Световната здравна организация разчита на нея и микроводораслите да изхранват гладуващата част от Земята, когато се пренасели, а учените ги определят за новия „бял дроб“ на планетата, по-ефикасен от горите, който ще помогне в борбата с климатичната криза. Отделно имат още полезни и „зелени“ приложения – като биогориво или безвреден материал за различни индустрии.
Спирулина и микроводораслите са бизнес за милиарди, чийто пик тепърва предстои. Според данните на Vantage Market Research през 2021 г. този пазар се оценява на 19.8 млрд. долара, а прогнозата е през 2028 г. да достигне 36 млрд.
Ивайло Стоев (43), основател, идеолог, управител и по стечение на обстоятелствата самоизградил се технолог на първата у нас ферма за микроводорасли „Алгае България“, която произвежда свежа спирулина, не е изненадан от тези цифри. „За мен микроводораслите са бъдещето“, казва предприемачът, видял потенциала им още преди 11 години, когато се насочва към тях.
Той е слаб, енергичен и със здравия вид на човек, който отдавна е на диета със спирулина. Без да губи време, ни въвежда под белия купол на фермата си. Тя се намира в базата на компанията в старозагорското село Зимница с площ от 5 дка, където функционира и цех за производство. Пространството заема 500 кв.м и е изпълнено с прозрачни тръби, по които се движи биомасата от спирулина.
Плетеницата напомня на кръвоносна система на гигантски организъм, чието сърце е басейнът за култивация, изпомпващ зелена кръв към стъклените артерии. Вътре е горещо. Термометърът целогодишно показва между 25 и 35 градуса, светлината се дозира, така че да имитира природните цикли – смяната на сезоните, на деня и нощта… „Температура, алкалност, светлина влияят върху микроводораслите и оптималната комбинация между тях дава спойката, необходима за съществуването им“, пояснява Стоев.
Над 80% от фермите за спирулина по света са навън. „Алгае България“ е сред малкото, където тя се отглежда на закрито. Предимството на фотобиореакторната система от затворен тип, изтъква Ивайло Стоев, е съвършеният контрол на култивационната среда – чистотата ѝ е на изключително ниво, защото спирулина абсорбира всичко около себе си.
ПОРЪЧАХ СИ ПЪРВИЯ ЩАМ ОТ ЩАТИТЕ. Започнах от епруветка и скалирах до 40 тона – казва Стоев, връщайки се към началото на историята си. Първата ѝ страница се пише в началото на 2011 г., когато икономистът и предприемач, занимаващ се с онлайн търговия, е привлечен от идеята за отглеждане на микроводорасли.
Той вижда в тях иновативен бизнес и свободна ниша. Избира спирулина, тъй като е най-популярният вид и съответно е най-лесният и плавен начин да влезе на пазара. „Защото освен да развиваш технологията, трябва да си и пазароустойчив“, аргументира той решението си и добавя, че редица компании, занимаващи се с микроводорасли, губят баланса и фалират една след друга. Две години по-късно той регистрира „Алгае България“ ООД.
Не е биолог и за да създаде технология за култивация, се обръща към експерти. Кандидатства за субсидия, която да е отправна точка на стартъпа, но през 2014 г. проектът му не е одобрен.
„Загубих три години от целия си труд, да не говорим за инвестираните пари, всичко замина“, споделя Стоев. Неуспехът обаче не го отказва. Той вярва, че всяко нещо се случва с причина в правилния момент, и дава пример как впоследствие разбира, че разработената тогава технология не би проработила.
Отново на стартовата линия, този път предприемачът е решил сам да достигне до правилната формула. Започва да се образова по темата и потъва в океана от интернет знание. Купува книги от Аmazon, записва курс „Индустриални биотехнологии“ към нидерландския университет DELFT и не спира да чете.
„Когато няма много опит в световен мащаб, до повечето неща се стига чрез литературни данни, предположения, експерименти“, казва Стоев. За да тества процесите и идеите си, той изгражда пилотна станция в село Каменар с помощта на семейството си. Сутрин е на обекта, а следобед работи по онлайн поръчките и реинвестира „всяка изкарана стотинка“ от онлайн бизнеса си във фермата – нещо, което практикува и до днес.
Споделя, че в работата си със спирулина действа на принципа проба-грешка. Нарича подхода си fast experimentation, или бързи експерименти и малко стоене в лабораторията. „Стигам до някаква концепция и искам да я приложа веднага в реални условия. И каквото има като недостатък, да излезе на момента“, обяснява Стоев.
Прехвърля този предприемачески стил и в живота си извън бизнеса. „Предпочитам да направя четири крачки напред и две грешни, отколкото бавно да чакам да направя двете правилни крачки, без да съм сигурен дали наистина са правилни“, казва той.
Пет години отнема на Ивайло Стоев да стигне от идеята до валидиран пазарен продукт. Предлага първото бурканче жива спирулина през 2016 г. под търговската марка Alphyca. То няма пазарен аналог. Продава се в онлайн магазина на компанията и получава страхотни отзиви. Клиентите са отворени за бутиковата стока, тъй като интересът към здравословните храни е в разцвет.
В онзи момент (а и до днес) „Алгае България“ е единствената компания у нас, произвеждаща свежа спирулина. Основните ѝ конкуренти са търговците на капсули и таблетки със спирулина на прах, внос от Китай, които се продават на по-ниски цени. Според Стоев двете неща са несравними – „все едно да съпоставяте доматено пюре и пресен домат от градината на баба“, казва той. „Но това е конкурентният ландскейп. Няма лошо, кара ни да бъдем все по-добри“, коментира предприемачът.
ОПИТЪТ МУ В ДИГИТАЛНИЯ МАРКЕТИНГ помага в продажбите и когато стартъпът отбелязва напредък, Стоев е готов да търси рисков капитал, за да продължи да расте. Той не крие амбицията си за промишлено производство на спирулина с помощта на индустриален фотобиореактор и за по-нататъшно „отваряне на блендата“ към други микроводорасли и продукти.
През 2017 г. „Алгае България“ привлича вниманието на българския частен инвестиционен фонд Odasio със собственик Христо Ибушев, който подкрепя „зелени“ технологични стартъпи. Ивайло Стоев не посочва пред Forbes точната сума на финансовата инжекция. От справката в Търговския регистър става ясно, че срещу нея фондът става съдружник в компанията с 30% дял.
Доколко амбициозният Стоев трябва да се съобразява с новия си партньор? „Работата с Odasio е песен. Когато инвеститорът е с предприемачески дух, нещата се получават“, отговаря старозагорецът.
Последвалото развитие на компанията потвърждава думите му – в периода 2019-2020 г. бизнесът се разширява с производството на три хранителни добавки собствена разработка под формата на таблетки, капсули и на прах, съдържащи сушена спирулина.
Те се продават и през онлайн магазина, и през партньорската мрежа на компанията. За да ги създаде, екипът на Стоев използва за база обратната връзка с клиентите си – нещо, на което предприемачът държи и което залага в концепцията си за чуждите пазари.
Така разбира, че хората, приемали редовно свежото микроводорасло, забелязват покачване на хемоглобина си. Причината е, че то е изключително богато на желязо, което се усвоява на 100% от организма. Резултатът е Algoglobin с четвърто поколение фолиева киселина, последван от симбиотика Algobiotic и антивирусния Spiruferviral, който отбелязва сериозни продажби по време на пандемията.
Усилията на предприемача не остават незабелязани. През 2020 г. е между финалистите в националния конкурс „Иновативно предприятие на годината“. „Нашите иновации не са в чудовищни кодове“, казва Ивайло Стоев.
Те са заложени в гените на компанията, заедно с клиентоцентризма и мисълта за природата. „Почти всеки продукт е с иновация“, допълва той. Последната разработка на „Алгае България“, която съвсем скоро ще влезе в търговската мрежа, е също новаторска – микс между спирулина и странджански манов мед.
Също през 2020 г. Ивайло Стоев отбелязва и друго постижение – най-после разполага с биореактор за индустриална култивация на микроводорасли, за който мечтае от началото на проекта.
Подкрепен със смесено финансиране, от което 800 хил. лв. са по Програма за морско дело и рибарство, той е с капацитет 40 тона и влиза в действие в базата на фермата в с. Зимница. „Като обем биореакторът ни е в топ 10 на Европа“, посочва предприемачът. Сега обаче пред него изниква ново предизвикателство – да адаптира култивационната технология към този мащаб.
ЕДНО Е ДА КОНТРОЛИРАШ СВЕТЛИНАТА на един буркан, друго е на 40 тона на половин декар“, дава пример фермерът и отново се впуска в експерименти – този път в тонове. Откакто спирулина започва да циркулира във вените на индустриалния биореактор, компанията е загубила между 10 и 15 реколти. Микроводораслите се мултиплицират бързо и умират бързо, ако нещо в средата не им понесе.
„Има един куп рискове, които могат да доведат до фатален край за системата, и сме минали през много от тях“, казва предприемачът. Това е и причината въпреки автоматизацията на системата човешката намеса да е ключова. Процесът изисква знание, опит и фини настройки, които самият Стоев е придобил с годините. Сега обаче разчита и на други хора, обучени от него, а той добавя само „солта и пипера“.
Технологичното усъвършенстване продължава две години, приключва в края на 2022 г. и всички инвестиции са засмукани в него. Временно маркетингът и другите дейности минават на заден план. Жертвите си струват, защото резултатът е скалираща технология, която позволява на „Алгае България“ промишлено производство на висококачествени микроводорасли и отваря вратите към чужбина. Целта на Стоев е американският пазар, където няколко компании са готови да дистрибутират продуктите му. Стъпката е ключова и той държи да е добре подсигурена. Става въпрос за съвсем скорошно обявяване на инвестиционен рунд, насочен към инвеститори извън пределите на страната ни.
Всъщност походът навън е планиран за 2021 г., но се отлага под натиска на пандемията и инфлацията. Годината е трудна – на фона на ъпгрейда на технологията, търсенето се свива и оборотите спадат с 62% спрямо предходния период, като достигат 154 хил. лв. според Търговския регистър, налага се Стоев да освободи служители.
Но въпреки спънките той не изпуска от фокус своята цел. Как се справя? „Свиване на разходи, повече работа, по-малко спане.“ А дали някога му е минавала мисълта да се откаже? „Този следобед“, отговаря през смях той и продължава: „Човек трябва да знае истински и дълбоко какво иска и ще го постигне рано или късно. Имали сме трудности, но когато си задам въпроса какво искам, знам отговора, така че няма отказване.“ Продуктите на компанията вече са на английския пазар, в това число и свежата спирулина.
Въпреки термочувствителността на продукта фермерът е намерил как да намали рисковете при доставката – една от най-деликатните брънки във веригата до клиента, така че те пристигат до адрес за 24 ч. Сега в ядрото на стратегията за световен растеж на Ивайло Стоев е изграждането на онлайн платформа с изкуствен интелект, зад която стои 360-градусов бизнес модел, стартиращ от култивацията на биомаса през разработването на продукти, до консултация, препоръка и доставка.
Това е холистичен подход, със затворен кръг от услуги, индивидуално отношение и директна обратна връзка с крайния клиент, като „Алгае България“ ще работи и с локални партньори – дистрибутори на съответния пазар.
„Това, което гледаме в момента, е малък фрагмент от онова, което виждам за бъдещето“, казва Ивайло Стоев. Каква е визията му, подканяме го да уточни. „Следващият ключов момент е излизането на чуждите пазари. След това – Космоса“, отговаря той. И изобщо не се шегува.