Провалът на икономическата професия
Автор
Петък, 17 февруари 2023 г., беше важна дата за икономическата политика. Решението на служебното правителство България да забави влизането си в Еврозоната минава далеч отвъд техническия контекст.
Влизаме в нова политическа реалност, в която партиите очевидно не могат да се ориентират, след като направиха неадекватен опит за реакция към обявеното в петък. Характерът на тази случка като „завой в икономическата и парична политика“ се затвърди в края на същата седмица, когато министърът на финансите започна да обяснява технологията на процеса по приемане на еврото – нещо, което трябваше да бъде направено отдавна, с широка кампания, на разбираем език от икономистите в правителството и техните консултанти.
В същия уикенд реакцията на много хора беше „добра новина – обедняването се отлага с известно време“. Т.е. служебният кабинет сякаш беше напипал пулса на народа, който беше обзет от страх от приемането на еврото. Но тези хора очевидно сравняват еврото с една ситуация на гарантирана стабилност на лева, каквато произтича от механизма на валутния борд. За тях следва да припомним, че това е всъщност закон, който може да бъде отменен от народните представители.
Иронията е, че тези хора казват, че не вярват на политиците, но са готови да им оставят свободата да променят стабилността на техните пари!
Приемането на еврото премахва риска от счупване на политическия консенсус зад валутния борд. Самият борд, поне на политически език, съществува като прелюдия за замяната на лева с евро. Имахме късмет 25 г. този консенсус да остане незастрашен, но това не е гарантирано завинаги.
Дори напротив, живеем в политически времена, в които служебният кабинет набива реториката на „сериозни кризи“, които очевидно искат „сериозни решения“. Идват политически звезди, които искат „различен модел“ на развитие.
Личното ми усещане е, че днес е най-високата точка на риска от падане на валутния борд, откакто е въведен. Това е и част от дневния ред на видни и невидни политически играчи – тестване на нагласите за електората за експерименти с паричната, фискалната и икономическата политика.
На 17 февруари служебният кабинет даде официално началното на този процес за разбиване на консенсуса зад валутния борд – той може да е дълъг, но може и да е кратък, зависи от резултатите от изборите след седмици. Вместо разяснителна кампания за смисъла от еврото, най-блестящото беше изчисления на министър от същия кабинет колко пари губят българите от забавянето на членството.
За евроскептиците това няма никаква стойност. А и самият фокус на икономически анализ е странен. Все едно да си паркирал на брега на морето с риск от цунами и някой да те убеждава колко е вредно да си там заради ръжда например.
Провалът, към който се запътваме, е споделен. Но най-вече носим вина икономистите – в партии, по медии, в експертни съвети… Драматична е липсата на икономически капацитет в партиите, кандидати за следващия парламент. Тревожна е позицията на икономистите в служебния кабинет.
Уважавам технически мнението на независими икономисти, които са срещу еврото, но мисля, че значително подценяват рисковете да останем с лев. Добрият икономически анализ изисква да се сравняват алтернативи при различни вероятности с различни въздействия.
А не сравнения с някакъв измислен свят, който е невъзможен и много малко вероятен. Трябва да сме наясно с рисковете при базовия сценарий и при алтернативния сценарий. Валутният борд не е слънце, което всяка сутрин просто изгрява на небето.
