Има ли светът достатъчно ресурси за енергийния преход?
В края на януари 2023 г. научното списание Joule публикува проучване на климатолози, което медиите по цял свят цитираха със заглавия от сорта на „Светът разполага с достатъчно суровини, за да осъществи зеления преход“.
Учените достигнали до този извод, след като се поровили в данните на Американската геоложка служба за ресурсите и запасите на 15 материала, които се считат за критични за енергийния преход – от редкоземни елементи, през литий, до графит и полисилиций. Освен това те показват, че добивът им е възможен, без това да доведе до твърде големи емисии на парникови газове.
Малко по-детайлни проучвания за нуждите на енергийния преход съвсем не липсват, така че спокойно мога да се реферирам само към последното, което бе публикувано в средата на януари от Международната агенция по енергетика. Техният Energy Technology Perspectives 2023 отлично показва какво трябва да се случи до края на десетилетието, за да се получи преходът в рамките на сценариите за нетни нулеви емисии до 2050 г. Основните послания са следните:
Цялостните инвестиции в прехода трябва незабавно да скочат до 4.5 трилиона долара на година. Годишните инвестиции на минните компании в периода 2023–2030 г. трябва да надхвърлят седем пъти средните инвестиции за периода 2016–2021 г.
Всички крайни инвестиционни решения за нови проекти за добив на горните 15 модерни суровини плюс мед, алуминий, никел, и т.н. трябва да бъдат взети в периода 2023–2025 г. Само за добива на мед, литий, никел и кобалт необходимите инвестиции са около 130 млрд. долара годишно за периода 2023–2025 г. Те трябва да бъдат насочени към всеки минен проект, който вече е в процес на издаване на разрешителни. Това е еквивалентно на инвестициите в цялата глобална металодобивна индустрия за 2021 г., което предполага удвояване на общите инвестиции в сектора през 2023 г.
Допълнително изискване на МАЕ е всички тези минни операции да се случат в условия на мигновена декарбонизация, тоест от утре всички машини в сектора стават електрически и той, вкл. много по-енергоемката металургия, се захранват само от ВЕИ.
Цялата тази изумителна инвестиционна и добивна активност трябва да се случи в условията на рекордни цени на енергията, висока инфлация и гонещи я лихви, които се опитват да ограничат предлагането на пари, война с участието на най-богатата на ресурси страна и масово противопоставяне срещу всеки един минен проект по света. А даже не коментирам какво тотално унищожение на природата би представлявало всичко това.
Планетата разполага с огромни ресурси от практически всичко. Физическото им наличие обаче не означава, че: те може да бъдат добити по икономически изгодни начини и/или ръстът на добива може да се случи бързо, и/или компаниите изобщо ще получат достъп до тях. Само от началото на годината излязоха няколко конкретни примера в добива на мед, които показват колко трудно е той да се поддържа на днешното ниво – изобщо не говорим за ръст, камо ли за годишни скокове с по 1-2 млн. тона.
Масови протести практически спряха почти цялата минна индустрия в Перу (около 10% от световната мед). На фона на прогнозите на най-голямата медодобивна компания в света, държавната Codelco, за необратим спад в добива чилийското правителство отне разрешителните на най-големия проект на зелено там.
Панама поиска по-голям дял от печалбите на мината Cobre Panama и тя днес е затворена, докато канадската компания First Quantum не склони да си плати. Американското правителство прави всичко възможно, за да спре реализацията на най-големите проекти в САЩ, които се мъчат да напреднат от фаза откритие до вземане на крайно инвестиционно решение вече над десетилетие – Pebble Creek, Resolution, Twin Metals.
Да, теоретично светът разполага с достатъчно ресурси за енергийния преход. Но не, той не може да ги добие толкова бързо, колкото ни се иска. Проблемът не е в липсата им, а преди всичко в липсата на икономическа свобода, комбинирана с нежеланието на обществото и съответно неспособността на компаниите да осигурят бързо увеличение на добива.
