Ако не ти се карам, значи те хваля
“Ако не ти се карам, значи те хваля”. Чували сте тази фраза, нали? Ако сте я срещнали по-късно в живота си и преди това сте възпитавани в култура на искрено оценяване на приноса на другия човек, вероятно тя е предизвикала известно недоумение. Ако пък тя се е появила рано-рано на житейския ви път, може би сега вече вие автоматично я използвате, независимо колко сте негодували срещу нея.
Сезонът на оценяване на годишното представяне все още е пресен спомен, а и културата на открито даване на обратна връзка е все по-необходима във време на скупчване на маса критични макроикономически, бизнес, политически, здравни предизвикателства.
Какво барикадира пътя към мотивиращото споделяне на мнението за представянето на някого?
- Собственото ви наследство, както вече стана ясно. Върнете се в спомените си и си дайте сметка кои са били вашите ранни „възпитатели“ в бизнеса, семейството или в училище. На чие влияние сте били изложени най-силно? Често повтаряме модели, които самите ние може да не сме харесвали. Те обаче са се татуирали в съзнанието ни и са необходими упорито самонаблюдение и танталовски усилия за корекция, за да правим правилните, а не просто познатите неща.
- Личният ви поведенчески профил – ако в него преобладава страстното „червено“, т.е. болезнен фокус към състезанието, резултата или пък собствената ви болезнена амбиция, която вероятно ви съпътства от ранно детство и е била повод за радост и гордост на близки и далечни роднини, тогава има риск да произнасяте честичко тези думи, особено ако червеното не е гарнирано с по-омекотяващи поведенческия профил цветове.
- Страх, че човекът, получил хвалебствие, може да се възгордее или отпусне. Помним фразата, че децата се целуват само нощем, нали? В народностното ни ДНК са фосилизирали наслагвания от векове. Да тръгнеш против тях, е като да вървиш срещу ураганен вятър.
Със сигурност има и други причини, но нека по-скоро видим какво да направим, че да запазим лоялността, ангажираността, удовлетворението, нагласата към експериментиране и поемане на риск… да изброяваме ли още или, вече разпознаваме списъка с някои от най-търсените нагласи и характеристики днес?
- Погледнете се в огледалото без грим и си отговорете на въпроса до каква степен трите причини, изброени по-горе, се отнасят за вас.
- Потърсете информация и начини как да похвалите, без да наранявате. Точно така, не е грешка, понякога това, което според нас е похвала, е на ръба на тежка критика в ушите на този, който я получава. Обърнете се към доказан треньор или коуч и поработете съвестно. Само знание на добри модели не помага.
- Скъсайте дългия списък с рационално звучащи причини да сте фокусирани основно към критиката. Нека помним, че емоциите, задвижени от ценностите и вярванията ни, формират мислите ни, те от своя страна – действията, а съвкупността им – получените резултати. Ако резултатите не ни харесват, тръгваме по пътя на причинно-следствената връзка наобратно и търсим корена на проблемите ни, когато става въпрос за взаимодействие с хората.
- Копирайте с благодарност – вгледайте се в хората, които постигат забележителни резултати, като карат хората да се чувстват окрилени, а не заплашени. Наблюдавайте ги, анализирайте ги, решете какво ви харесва най-много в подхода им и когато ви стане особено трудно или объркано, просто си задайте въпроса: „Как би го казал/а… (човекът, когото сте избрали за положителен модел)…?“
И накрая – похвалете искрено себе си – недоволството към самите нас, скрито или явно, е като плевел. Колкото повече го режеш, толкова по-силен става. Това, което не харесваме в себе си, често е причината да сме особено критични, когато го виждаме в другите.
