Политически пищови

Денят е 9 януари 2021 г. Роберта Костадинова, участник в „30 под 30“, клас 2022, съосновател на „Царски пищови“, е на летището в София. Тя чака самолета, за да се върне във Виена, където живее от няколко години, и следи публикуването в Instagram на първия пост на „Царски пищови“.

Неформалният и независим проект за гражданско образование е създаден заедно с Анита Рупова и Виктория Лазарова и има за цел да информира младата аудитория за различни аспекти от българската политика по интересен, разбираем и достъпен начин. „Имаше голяма ирония в това, че правим нещо за българската политика, докато чакам самолета за Виена“, спомня си Костадинова (27).

Първите постове разказват за платформата и целите на нейното създаване, като подканят аудиторията към дискусия. „Имаше доста голям интерес. Това ни мотивира да продължим да работим още по-здраво“, допълва тя.

Платформата има над 7700 последователи в Instagram, а съоснователите ѝ планират да регистрират формално проекта, за да помогнат за по-бързото му развитие чрез допълнително финансиране.

ИДЕЯТА ЗА „ЦАРСКИ ПИЩОВИ“

се появява през ноември   2020 г., но интересът на Роберта Костадинова към социалните проекти започва много по-рано. Майка ѝ е стоматолог и затова в гимназията започва да ходи на уроци по химия и биология, за да се подготви да поеме практиката. Но докато помага в кабинета на майка си, усеща, че тази професия не ѝ е по мярка.

„Още в гимназията бях активен доброволец. Каквито социални дейности имаше, аз веднага се записвах и много често чувах критики и подмятания – „стига си се занимавала с тези глупости, нищо не ти носят“. Не знам защо толкова ме привличаше, но бях убедена, че един ден ще тръгна в тази посока“, разказва тя. Kато ученичка е активен доброволец към Националния алианс за работа с доброволци. Помага в домове за сираци, библиотеки, специализираното училище за деца с увреден слух и други.

След като завършва гимназия в Плов­див, заминава за Виена, за да продължи образованието си. Записва социология в University of Vienna, като любима ѝ става дисциплината „Социална роботика“, която се фокусира върху моста между технологиите и социалните науки. Затова решава да продължи с магистратура на подобна тема – Science and technology studies. Допълнителен плюс за нея е, че всички 20 души идват от различни държави и специалности.

„Научих колко ценен е диа­логът и различните гледни точки. Че не трябва да бързаме да съдим, а трябва да сме отворени да чуем перспективата на другите, защото може да научим много.“ Част от задълженията в магистърската програма е да се развие страничен проект, свързан с комуникации. Заедно с колегите си Роберта Костадинова започва подкаст. Една от темите, които избират, е за предстоящите през ноември 2020 г. президентски избори в САЩ, които по това време са гореща тема, от която всички се вълнуват.

Обсъждат в предварителни срещи за какво ще говорят в подкаста, и се случва така, че по времето, когато е планирана една такава онлайн среща, е на гости на своя бивша съученичка от английската гимназия в Пловдив, която също живее във Виена – Виктория Лазарова. Планът е в срещата да участва и гост от САЩ. Виктория също проявява интерес и решава да се включи. „От планиран половинчасов разговор се превърна в двучасова дискусия. Много интересна, интензивна – спомня си Роберта Костадинова. – С Вики се замислихме тогава, че знаем повече за изборите в Щатите и за това какво се случва в Австрия, а имаме много бегъл поглед върху политиката в България.“

Двете решават, че тъй като след няколко месеца – през април 2021 г., предстоят парламентарни избори в България, е удобен момент да потърсят малко повече информация за това кои партии ще участват и какви са ценностите и платформата на всяка от тях. Докато си правят тези планове, се замислят, че щом има факти около изборите, които не са им ясни, вероятно има и други хора, които имат подобни празнини.

И след като така и така ще търсят информация, биха могли след това да я споделят в социалните мрежи по достъпен начин. Именно това се превръща в ядрото на бъдещата платформа за гражданско образование.

Започват да се срещат всяка сряда, като първо създават концепцията – как си представят обучителната платформа, какво самите те не знаят, какви теми са им интересни и биха искали да засегнат. Събират всички идеи в един файл и го изпращат на приятели за обратна връзка.

Получават много позитивни коментари. Приятелите им допълват техните предложения и им дават идеи как да подходят. Положителните отзиви идват до голяма степен от хора на тяхната възраст, които имат определени познания на тема политика, но им липсват и основни знания, които не са получили в училище или в семейството, а единственият им досег с политиката е през телевизионния екран, от който наблюдават основно как политиците се карат и се обвиняват един друг, без да се разнищва в дълбочина в какво се състои проблемът.

Не липсват и коментари от типа на това, че са се захванали със загубена кауза, че няма смисъл и че никой млад човек няма да започне просто ей така да се интересува от политика. Критиката до голяма степен идва от по-възрастните, включително от техните семейства, които са преминали през прехода и са разочаровани от политиците като цяло.

„За тях наистина беше безсмислено това, с което сме решили да се заемем. Успяхме да ги опровергаем впоследствие и видяха и те, че има какво да научат или да си припомнят, че гражданите имат глас и воля и от тях също зависят много неща, не са просто пасивни зрители на новините.“

Негативните коментари обаче не успяват да разколебаят момичетата, защото „бяхме упорити, бяхме си го навили на пръста“.

Името на платформата „Царски пищови“ също идва лесно. Роберта Костадинова и Виктория Лазарова бързо свързват това, което планират, с пищовите в училище. „Не е идеята да лъжеш и мамиш. Повечето ученици си научават материала, докато си правят пищови. Тогава мозъкът ти работи в посока систематизиране и оптимизиране на информацията – отбираш най-важните неща и ги записваш по най-разбираемия начин.“

Привличат към каузата и близка приятелка на Роберта, която също живее във Виена – Анита Рупова, графичен дизайнер. Тя се съгласява да се заеме с визуалния аспект на проекта. Към края на декември 2020 г. са готови първите няколко поста, които публикуват в Instagram.

В тях момичетата обясняват какво представлява „Царски пищови“ и защо са решили да създадат платформата. След това започват да представят и основни термини като демокрация, парламентарни избори – „термините, които хората много често чуват по новините, но не са сигурни какво точно значат“.

СЛЕД ТЕЗИ ПЪРВИ СТЪПКИ КОЛЕЛОТО СЕ ЗАВЪРТА

и „Царски пищови“ не спира да се развива. Аудиторията се увеличава, в което пръст несъмнено имат и честите парламентарни избори. „Забелязахме многократно, че интересът на хората към политиката е пряко обвързан с това дали има избори, или не“, споделя наблюденията си Костадинова. Екипът също се увеличава, като към трите съоснователки се присъединяват четири доброволки, всяка с различен професионален опит и интереси, а оттам и специфичен принос за развитието на платформата.

„Царски пищови“ се издържа изцяло с лични средства, като единственото външно финансиране до момента идва като грант за Роберта Костадинова от Български фонд за жените в размер на 1700 лв. С тези пари успяват да покрият основно разходите по разработката на сайт. Така съдържанието, което публикуват, е много по-леснодостъпно за потребителите. Като бонус на сайта имат възможност да създадат и речник с обяснение на всички термини, за които са писали до момента.

Тъй като разчитат основно на своите финанси за издръжката на платформата, всички членове на екипа продължават да работят на пълно работно време, а една от доброволките е студентка. Роберта Костадинова от четири години е част от Trending Topics – медия за предприемачи и иновации, където е отговаряла за организация на събития, за осигуряване на финансиране на различни проекти, а в момента е финансов и административен мениджър и отговаря за финансите на фирмата и за екипа в Източна Европа.

Анита Рупова е графичен дизайнер в сферата на брандинга и допреди няколко месеца има и свой бранд за устойчиво облекло – NoSense. Виктория Лазарова пък е програмист и работи за софтуерна компания, предлагаща аудио­платформа за обмяна на знания, обучение и onboarding на служители.

Следващата стъпка ще е „Царски пищови“ да бъде регистрирана като сдружение или фондация, за да може да търси по-лесно допълнително финансиране. Момичетата имат едно наум, че често на неправителствените организации, обвързани с политика, не се гледа с добро око в българското общество.

И макар да имат нужда от финансиране за разрастване на платформата, от основно значение за тях е да останат неутрални. Затова се е случвало неведнъж да отказват да работят с различни политически партии, които са проявявали интерес техни послания да бъдат споделяни през платформата.

„Идеята ни е да направим нещо полезно за нас и за околните. И трите имаме малки сестри, това винаги е било основен фактор за нас – какъв пример искаме да им дадем и на какво искаме да ги научим. Искаме да им покажем, че са граждани, които имат влияние, имат власт за това каква България искат да създадат.“

Не мога да не попитам Роберта какво ще видим в „Царски пищови“ тази година, като се има предвид, че ни предстои най-малко два пъти да отидем до урните – за парламентарни избори през април и за местни избори през есента.

„След толкова пъти парламентарни избори хората вече знаят как функционират те, затова ще обърнем повече внимание на местните избори – каква е ролята на кметовете, как различните общини разпределят бюджета си и как това е свързано с парламента. Ще се опитаме да начертаем една карта на българските общини и да покажем функциите на различните органи и лица, които са на конкретна позиция на местно ниво“, обяснява тя. Към това ще се добави и фокус към теми, които ще са полезни на младите хора в дългосрочен план – финансова политика, инфлация.

По отношение на парламентарните избори информацията ще е насочена към избирателната активност и защо е важно хората да отидат до урните, колкото и да са изморени от избори.

Неизменен ще остане и фокусът върху личния пример. „Личният пример да си изхвърлиш фасовете и боклука на определените за това места, личният пример да подадеш сигнал, ако някой е насилван или нещо нередно се случва. Личният пример да поемеш отговорност, а не да очакваш някой друг винаги да е този, който ще вземе правилните решения вместо теб. Върху това ще бъде фокусът ни – върху гражданско участие и гражданско образование, а не толкова върху това какво се случва в политиката и защо отделните кадри в парламента се карат помежду си.“