Проблемни прогнози
Лятото на 2022 г. изобилстваше от прогнози, коя от коя по-мрачни. Тръгвайки от макро към микро, цялостният растеж на стопанството се прогнозираше да спадне драстично до под 2% (с осезаемо присъствие на сценарии за рецесия през втората половина на годината). Безработицата се прогнозираше да се повиши до над 5%.
Много индустриални фирми се очакваше да фалират поради невъзможност да се справят с резкия скок на цените на суровините и енергията. Износът трябваше да регистрира де факто нулев ръст. Инфлацията щеше да остане рекордно висока за този век, макар към края на годината вероятно щеше да започне да спада. Реалните доходи на домакинствата щяха да бъдат изядени от потребителската инфлация. Цената на природния газ очевидно щеше да достигне нива от 450 лв. за мегаватчас през зимата. Съчетанието от последните две прогнози доведе до може би най-мрачната: че ще има сериозна цена в човешки животи поради глад и студ.
С изключение на тази за инфлацията, нито една от останалите изброени тук прогнози не се сбъдна. При това с много.
Стъпвайки на експресните оценки за четвърто тримесечие, националният доход ще регистрира реален ръст от доста над 3%, а на човек – доста над 4% (за сравнение, за цялото второ десетилетие на настоящия век има една-единствена година с подобен растеж). Безработицата не само не се повиши (освен чисто сезонно), а падна под 4%.
Не е ясно колко индустриални фирми са фалирали, но индустриалното производство (измерено и по методологията на националните сметки, и по месечния индекс на промишлената продукция) регистрира абсолютен рекорд откак съществуват и двете измервания.
Номинално износът нарасна с десетки проценти, а реално – вероятно двуцифрено. Данните за доходите на домакинствата сочат възобновяване на реалния ръст, а не спад – както в доходите, така и в разходите на лице от домакинството. Цената на природния газ спадна до под 150 лв. на мегаватчас. По оперативните данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) през последното тримесечие на 2022-ра броят на умиранията е най-нисък за последните три години и практически идентичен с този през 2018-а и 2019-а.
Възниква разумният въпрос, къде им е проблемът на всички тези решително несбъднали се прогнози?
От една страна, ясно е, че във всяка прогноза има сериозна доза несигурност, а пък самата 2022 г. достави предостатъчно неочаквани събития и завои, че тази несигурност да стане драматична. Сбъркани прогнози, макар и правени в средата на годината, не би трябвало да са някаква изненада.
От друга страна, този иначе разумен довод има голям проблем. И той е, че когато един набор от прогнози са просто сбъркани, грешките ще са горе-долу поравно в различни посоки. А във всичките катастрофични предсказания грешката се оказа все в една и съща посока. Това може и да е случайно, но вероятността да е така е, меко казано, нищожна.
Остава другата вероятност – да не е случайно. Това би направило всички споменати горе предсказания не толкова прогнози, колкото пропаганда. Прогнозите, дори когато допускат честни грешки, имат за цел да помогнат на хора, фирми, държавни органи да вземат по-информирани решения. Пропагандата цели да манипулира тези решения в някаква желана от агитатора посока. Двете са различни и, за съжаление, трябва да се учим да ги разпознаваме в реално време.
