Как дигитализацията подобрява качеството на здравеопазването в България

Борис Костадинов, директор „Софтуерна интеграция“ в „Информационно обслужване“, разказва за дигитализацията в българското здравеопазване

За електронно здравеопазване в България се говори от повече от 20 години. По какъв начин „Информационно обслужване“ участва в електронизацията на процесите в сферата на здравеопазването?

През 2020 година „Информационно обслужване“ започна работа по Националната здравноинформационна система (НЗИС) по договор с Министерството на здравеопазването. За нашата държава това бе четвърти пореден опит в рамките на тези 20 години за дигитализация и трансформация на процесите в здравеопазването. Предходните три се оказаха неуспешни по ред причини, като най-значителната сред тях е комплексността и мащабът на такъв проект за пълно електронизиране на цял сектор на национално ниво.

Опитът ми от FinTech индустрията, където информационните системи са също толкова комплексни и динамични, показва, че единственият начин проект от този мащаб да успее е от самото начало да се създаде позитивна среда на отворена комуникация, на доверие между заинтересуваните страни и с предпоставки за колаборация между всички тях.

Когато проектът за НЗИС бе възложен на „Информационно обслужване“, това бяха основните принципи, които въве­дохме заедно с всички участници в проекта. Близо шест месеца ни бяха необходими, за да изградим комуникационен план и да въведем конструктивен диалог – тези усилия дават резултат всеки ден.

Технологичният аспект от проекта е изключително сложен като софтуерна реализация, но ние разполагаме с необходимата експертиза и инфраструктура за изпълнението му. Организирането, планирането и имплементирането на дигиталната трансформация в здравеопазването е това, което изисква дългосрочна визия за бъдещето, и е истинското предизвикателство към всички нас.

Какви са основните предизвикателства пред толкова мащабен проект като този?

Когато говорим за процесите в здравеопазването, обикновено сме склонни да мислим за тях едностранчиво – като пациенти, като лекари, като фармацевти, като законодателен орган. В здравеопазването участват десетки различни заинтересувани страни и хиляди индивидуални участ­ници, без дори да броим милионите пациенти, които всъщност са фокусът на тези процеси.

Тези страни са на различно ниво на дигитална зрялост, а техните софтуерни системи са от различни генерации, с различни технологични възможности и с различна степен на готовност да бъдат включени в новите процеси. Планирането, подготовката и координирането на всички тези страни, така че всеки нов дигитален процес не просто да проработи, а да замести успешно и с минимални сътресения използвания досега аналогов процес, е истинско предизвикателство.

Когато говорим за национална здравноинформационна система, трябва да подходим с разбирането от самото начало, че тя не е нещо изолирано и самостоятелно. Националната система трябва да изпълнява функцията на оркестратор на бизнес процесите в здравеопазването, да бъде централизирано хранилище на данни, да задава единен формат на тези данни, както и единно кодифициране на използваната терминология в общи номенклатури.

Тя трябва да бъде хъб, към който множество различни участници могат да се свържат по ясно зададени протоколи за комуникация и да използват и предоставят услуги с добавена стойност. Визирам изграждането на екосистема в здравеопазването на България, която не само да предоставя информация за пациенти и медицински лица, но и да дава възможност на частния бизнес да се включи в процесите с предоставянето на добавена стойност за нейните крайни потребители.

Всички тези аспекти сме взели под внимание и сме заложили още при създаването на НЗИС – те са интегрална част от нейната архитектура. Предвиден е капацитет за обработката на голям обем от данни. Изминалите две години на непрекъсната работа и общият брой електронни здравни записи в нея доказват, че сме се справили успешно с първите предизвикателства. Общият брой записи възлиза на близо 75 милиона към месец януари 2023.

Националната здравноинформационна система (НЗИС) работи вече три години. Кои са основните модули на системата и какви резултати успяха да постигнат?

Системата стартира за крайни пот­ребители още в края на 2020 година с модулите за „Е-Рецепта“ и „Е-Имунизация“. Издаването и изпълнението на електронна рецепта са едни от първите процеси, които бяха успешно въве­дени на национално ниво.

По последни данни, от месец януари 2023 година, има издадени и изпълнени над 26 милиона електронни рецепти. За огромно наше съжаление обаче само 0.1% от тях са стандартните бели рецепти.

Останалите са такива, които се реимбурсират от НЗОК. Казвам „за съжаление“, защото това означава, че въпреки наличната функционалност в системата и идентичния начин на работа на всички видове рецепти, в огромната си част участниците в здравеопазването не я използват, а това е в директен ущърб на пациентите.

Докато повечето бели рецепти продължават да бъдат на хартия, това не само не оставя следа в здравното досие, но и не предоставя нужната информация за предписани лекарства на лекуващи лекари, фармацевти и дори на самия пациент.

За да подпомогнем по-широкото използване на белите рецепти, „Информационно обслужване“, по искане на Министерството на здравеопазването, разработи ново мобилно приложение за издаване на електронни бели рецепти, предвидено за всички лекари, които членуват в БЛС.

По отношение на модула „Е-Имунизация“ също наблюдаваме позитивен ръст на употребата му. По последни данни, от месец януари 2023 година, към НЗИС има подадени над 800 хиляди ваксинации по задължителни, целеви и препоръчителни имунизационни програми. Други работещи и утвърдени модули на НЗИС са „Е-Преглед“, „Е-Направление“ и „Е-Хоспитализация“.

Без да навлизам в детайли за функционалността им, ще споделя, че към месец януари 2023 година има създадени над 28 милиона електронни прегледа, над 16 милиона електронни направления и над 1 милион електронни хоспитализации. В момента в НЗИС се създават по средно 500 хиляди нови електронни здравни записа на ден, а броят на обработените заявки дневно към системата надхвърля 1.4 милиона.

Какъв е приносът на НЗИС за подобряване на здравната система в България?

От самото начало в центъра на системата поставихме пациента. Всички данни, които НЗИС съхранява, са с цел изграждане на максимално подробно електронно здравно досие за всеки пациент на здравната система в България. Подчертавам, че пациент в НЗИС е всеки ползвател на медицински услуги, независимо от източника на финансиране – НЗОК, здравен фонд, лични средства. Понеже забелязвам, че много хора бъркат НЗИС с НЗОК, важно е да уточня, че НЗОК е един от участ­ниците в екосистемата, която изграждаме около НЗИС.

Ползите от НЗИС са значителни: първо, всеки пациент ще разполага със своята здравна информация в единен дигитален формат. Тази информация се съхранява в център за данни с най-високо ниво на сигурност. Там тя е надеждно защитена от злоупотреба с лични данни и без риск да бъде забравена, загубена или унищожена при инцидент.

Информацията може да бъде достъпна и прегледана от пациента по всяко време и може да бъде споделена с медицински служители с право на достъп както по желание на пациента, така и в съответствие с разпоредбите на действащото европейско и национално законодателство.

Когато лекуващият лекар разполага с пълната здравна информация за своя пациент – предишни заболявания, изследвания, приложени лечения и медикаменти, това съществено допринася за качеството на предоставената здравна услуга, в това число по-точна диагностика, по-бързо предписване на правилно лечение, откриване на зависимости между симптоматика, заболявания и активни терапии и много други.

От друга страна, наличието на унифицирани здравни данни на национално ниво може да подпомогне Министерството на здравеопазването за взимане на информирани решения с краткосрочно и средносрочно въздействие, изработване на навременна и проследима стратегия за решаването на идентифицирани или назряващи проблеми, както и за оптимизиране и планиране на бюджетните средства. Всичко това ще има директен позитивен ефект върху цялостното здравеопазване в България.

Електронното пациентско досие е в основата на НЗИС. Каква полза има то за крайните потребители на продукта?

Както споменах, основните ползи от здравното досие са премахването на хартиените носители на медицински данни, повишената сигурност при тяхното съхранение и достъп, както и възможността за лекуващия лекар да се запознае с пълната медицинска история на своя пациент.

В допълнение към това акумулирането на достоверни медицински данни на национално ниво ще даде възможност за прилагане на мощни BI инструменти за идентифициране на налични и потенциални проблеми, измерване на ефективността на здравните политики, както и трудно откриваеми зависимости при лечението на конкретни заболявания.

Всичко това може да бъде директно използвано за подобряване на качеството на здравеопазването в България и осъществяване на хронологична проследимост на индивидуален принцип.

През миналата година въведохте и дълго чаканото мобилно приложение „еЗдраве“. Разкажете ни какви ползи носи то на потребителите и какви са плановете за неговото бъдещо развитие.

С приложението „еЗдраве“ всеки пациент разполага с директен достъп до своето здравно досие постоянно, 24/7, от всяка точка по света, в която има достъп до интернет, през своя смартфон или таблет. Така пациентът може да използва приложението, за да изпълни рецепта в аптека, да покаже здравна информация на друг човек или за да си припомни подробности по заболяване или актуална терапия, да провери резултати от изследвания, да погледне своята кръвна група, поставени ваксини, контак­тите на личния лекар – това са само малка част от възможностите.

За следващите версии на приложението предвиждаме изпращане на нотификации за създадени здравни записи в досието на пациента. Така той ще разполага с по-добър контрол върху досието си и ще знае кога, какво и от кого е добавено в него. Също така ще разширим набора от видими електронни документи, автоматично напомняне за прием на изписани лекарства, за предстояща имунизация или профилактичен преглед, както и много други.

Кои са следващите крачки за развитие на електронното здравеопазване, по които работите?

Работата по НЗИС и електронното здравеопазване е непрекъснат процес, без краен срок. Пълната прозрачност, ясната комуникация и навременното споделяне на предстоящите планове за развитие на системата са от съще­ствена важност.

Затова всяка година публикуваме roadmap с планираните функционалности на сайта на НЗИС, който е достъпен и видим за всички заинтересувани страни. Там се намира и цялата техническа документация за интеграция с НЗИС, както и набор от други полезни материали като BPMN процеси, инфографики, насоки за работа с процесите.

Надяваме се, че с този отворен подход ще подобрим разбирането за преимуществата на дигитализацията в здравеопазването в България и трансформацията в сектора.