Силата на ученическото самоуправление
Възможно ли е качествено ученическо самоуправление? Възможно ли е иновативно образование в България? Как те създават и насърчават активно гражданско общество от ученици, които не се страхуват да изкажат мнението си и да защитават правата си? Отговорите на тези въпроси търсим с 18-годишния Симеон Марков, ученик в 12. клас в Езикова гимназия „Иван Вазов“, гр. Пловдив, младежки активист, обучител и експерт по ученическо самоуправление.
През 2018 г., когато Симеон стартира гимназиалното се обучение, училището му се превръща в първото Google референтно училище в България и на Бълканския полуостров, а неговият клас в първия, обучаващ се по модела „1 към 1“. „Това е образователна иновация, подкрепена от моето училище, община Пловдив и Център за творческо обучение, която използва механизмите за обучение на Google for Education. Моделът 1 към 1 означава един ученик, един учител и по едно устройство за всекиго от тях“, обяснява Симеон и добавя, че хората често неправилно си представят как са хвърлени едни компютри в класната стая и учениците са оставени да се оправят. Обяснява, че всъщност моделът позволява филтриране на задължителния учебен план и съавторство от учители и ученици на учебното съдържание и структрура, през която да преминават заедно.
Тази диалогична, свободна и творческа среда помага на Симеон да усети принадлежност към общността и да носочи заниманията си извън границите на своя клас. Започва да се ангажира с ученическия съвет и ученическия парламент на своето училище, а впоследствие разширява мащаба до обединение на ученическите съвети в Пловдив и в цяла България. „Разбрах, че каквото и да правиш в рамките на образователната система, трябва да имаш дързостта да говориш за него, да споделяш, да си детайлен и откровен извън своето балонче, извън своето училище, защото това поражда съзидателна енергия“, казва ученикът.
Предприемаческият му устрем да решава проблеми и да обединява хора води до невиждано активиране на ученическите съвети. Симеон е инициатор на създаването на Младежки съвет, който обединява младежките парламенти на над 20 пловдивски гимназии. С усмивка си спомня, че когато е започвал работа в тази посока, активните съвети в града са се броели на пръстите на едната му ръка. През 2021 г., в разгара на Ковид пандемията, Симеон организира 3-дневен Национален онлайн форум за ученическо самоуправление, в който участват представители от цялата страна и държавни институции в обсъждане на добри практики и стратегии за работа на ученическите съвети.
Когато се каже „ученическо самоуправление“, в системата на образованието обикновено има една асоциация – 9 май, Ден на ученическото самоуправление, в което някой ученик сяда на директорския стол, подписва фиктивни документи, правят се снимки за сайта на училището. Натпрупал опит в ежедневната работа по темата, Симеон обяснява, че ученическото самоуправление е много повече, като има измерения в училищни вестници, клубове и форми на ученическа самоорганизация. Съветите или парламентите имат председател, зам.председател, вътрешна структура. „Ученическото самоуправление е опитна постановка на политическия живот.
Вътре се разкриват политически характери, политически типажи на отношения: на управляващия, на управлявания, на онзи, който протестира срещу управлението. Вярвам, че особено в актуалната среда в държавата, те са много полезни и са неотложна част от обучението на учениците в средното образование, защото така те опознават себе си. Те придобиват не онази политическа ангажираност, за която се говори, а политическа чувствителност, политическа грамотност. Вече се усещат като отговорни граждани“, казва той. Сред отговорностите на ученическия съвет е да се грижи за общността, да защитава правата на учениците пред ръководството, властимащите или между самите ученици, да организира събития, да се занимава с благотворителност и други.
Симеон работи много близко с Младежки център Пловдив, където организират обучения и уъркшопи за ученическите съвети. С всички усилия, срещи и обучения, които прави, целта му е да активизира и обединява ученическите съвети в България, да тече диалог между учениците, да има споделяне на добри практики и примери. „На опита на нашата организация в момента стъпват и доста други в града и в страната. Един ученически съвет, каквото и да направи, е само глас в пустиня. Когато се създаде контекст от един, два, пет ученически съвета, тогава се картографира това пространство, така че всеки жест придобива по-голяма сериозност“, казва експертът по ученическо самоуправление.
През последните си месеци в училище той се опитва да направи усилията си устойчиви във времето и е категоричен, че всичко, което е направил досега, ще се превърне в основа на академичните и професионалните му занимания в бъдеще.
„Следващото поколение предприемачи“ е специална рубрика на списание Forbes. Целта ни е да покажем и насърчим предприемчивите български ученици, които имат смели и иновативни идеи и работят за тяхната реализация.