Лудото препускане на Clean Energy
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
Робърт Уайлдър напуска преди две десетилетия удобната си работа на преподавател по екология, за да заложи на екзотични горива с компанията си Clean Energy. Той може да ви направи богати – стига да понесете риска
Робърт Уайлдър (62) е автор, преподавател, градинар, който се занимава с органично земеделие, защитник на дърветата. Нещо като хипи? Не, този еколог е финансист с остър поглед как да превърне екологията в бизнес.
Уайлдър е собственик на борсово търгувания фонд, който диктува тенденцията в портфейла на Invesco WilderHill Clean Energy. Фондът му притежава акции на стойност 930 млн. долара в 82 компании, които залагат на прехода към отказ от въглеродни емисии. Те произвеждат разни стоки като зарядни станции, лопатки за вятърни мелници и части за мрежи за възобновяема енергия.
„Спекулативен“ е подценяващо определение за тези фондове, повечето от които са на червено. Ще може ли Energy Vault някога да съхранява енергия по икономически рентабилен начин, като мести цели гигантски блокове? Скептиците са доста.
Инвеститорите трудно биха намерили по-лудо препускане на акции. През 2020 г. фондът отчете ръст от 206%. От тогава до сега половината от парите на клиентите са се изпарили. В момента компаниите във фонда на Уайлдър са ако не изгодни, то поне се продават на добри цени.
Предполага се, че ще процъфтяват, ако до тях стигнат поне част от одобрените неотдавна от Конгреса 394 млрд. долара за намаляване на въглеродните емисии.
През 90-те години на ХХ век Уайлдър е доктор на науките и чете лекции по екология в щатските университети в Масачузетс и Калифорния. Нищо вълнуващо. Той казва: „Да преподаваш, е второто най-добро нещо, което можеш да правиш. Най-доброто е да бъдеш предприемач“.
Уайлдър прекратява академичната си кариера, изпразва пенсионната си сметка и тръгва да обикаля операторите на фондове в Бостън и Ню Йорк с предложение за създаване на фонд за зелена енергия. „Те ми се изсмяха“, признава той. В един момент дори му се налага да свързва двата края с обезщетенията за безработица.
В крайна сметка към идеята му се присъединява един търговец на борсово търгувани индексни фондове, който сега е част от Invesco. Уайлдър получава възможност да избере компаниите в своя фонд за зелена енергия. Той използва първоначалната компания за създаване на фонда, организирайки счетоводството и връзките с другите участници на Уолстрийт.
След създаването му през 2005 г. фондът WilderHill Clean Energy започва успешно своята дейност, но претърпява катастрофа по време на срива на фондовия пазар през 2007–2009 г. През 2020 г. обаче трескавото търсене на инвестиции, свързани с климата, му връща славата. (В името на фонда думата Hill е свързана с участник, който впоследствие се оттегля, докато Уайлдър все още притежава изцяло WilderShares LLC.)
Както казва самият Уайлдър, фондът му за зелена енергия е първият по рода си. Но сега той има голяма конкуренция, включително от борсово търгувани фондове като First Trust, който е два пъти по-голям и постига далеч по-висока възвръщаемост от тази на WilderHill Clean Energy. Това, което отличава фонда на Уайлдър, е навикът му да ребалансира портфейла на всяко тримесечие, за да придаде на избраните компании почти еднаква тежест. Така Enovix – малка компания с приходи от 5 млн. долара, която разработва аноди за батерии, има същата тежест като Albemarle – производител на литий с приходи от 5.6 млрд. долара.
Егалитарният подход към подбора на акции има своите предимства. Той дава шанс на малки стартиращи компании да се развиват. Но има и недостатък – тежестта на дългогодишния шампион продължава да се омаловажава.
Tesla беше рибата, която не попадна в мрежите на WilderHill Clean Energy. Уайлдър казва, че е фен на електрическите превозни средства, откакто като дете се е возил в едно от тях в Дисниленд. Това обяснява яркия оранжев Roadster в дома му в Енсинитас, Калифорния – един от първите, слязъл от поточната линия на Илън Мъск. През септември 2010 г. неговият фонд за първи път инвестира в Tesla Motors.
Оттогава акциите на Tesla поскъпнаха с 14 200%, но правилото за равно тегло принуждава фонда да продава част от дела си след всяко добро тримесечие. Средната годишна възвръщаемост на фонда през последното десетилетие е 12.4%. Тя щеше да е доста по-добра, ако той беше извървял целия път с Tesla.
Invesco WilderHill има пасивно управляван портфейл, тъй като механично проследява индекса Clean Energy, който се наблюдава от WilderShares. „Пасивният подход е по-добър от активния в 80% от случаите“, твърди Уайлдър, звучейки като основателя на Vanguard Джон Боугъл.
Но този индексен фонд е основан на преценки, направени въз основа на голям брой критерии. Някоя компания може да бъде пропусната, ако се занимава с добре утвърден бизнес, ако е обвинена в използване на робски труд (което е реален риск за компаниите в Китай) или ако дейността ѝ е твърде близо до индустрията за изкопаеми горива.
Подобни критерии, съчетани с тримесечното ребалансиране, водят до текучество от 60% на годишна база в портфейла на Clean Energy, което е огромен процент за един индексен фонд. Но това не притеснява Робърт Уайлдър. Ако беше възможно да се създаде напълно статичен индексен фонд на спекулативни акции на енергийни компании, Invesco вероятно щеше да се откаже от WilderShares.
Благодарение на разходните коефициенти от 0.62% и 0.75% на първоначалния фонд и на предлагането на акции на новия фонд Global Clean Energy общите приходи достигат 7.5 млн. долара годишно.
Уайлдър и Invesco и дума не обелват колко от тези средства отиват за WilderShares. Във всеки случай лицензионните такси са достатъчни, за да покрият разходите на малката армия от анализатори, които работят по договор с компанията на Уайлдър (той е единственият ѝ служител), като същевременно му осигуряват средства, за да се отдаде на страстта си по екологията.
Той е купил слънчеви панели много преди това да има икономически смисъл. Придобил е фалирала овощна градина за авокадо, построил е малка къща от бали слама и сега се опитва да улавя въглерода, като замени авокадото с баобаби и пинии.
Две неща могат да привлекат бизнеса към фонда на Уайлдър. Едното е схващането, че преместването на капитал към беземисионни дейности има добри икономически перспективи. Според този начин на мислене петролът е Blockbuster, а зелената енергия е Netflix.
Другият стимул е нуждата от изкупление. Уайлдър се признава за виновен за едно пътуване до Италия, по време на което е изгорил самолетно гориво. Той се утешава, че ще дойде ден, в който самолетите няма да нанасят толкова много вреди. Сред покупките му са компаниите Joby Aviation и Vertical Aerospace, които работят върху самолети, задвижвани от батерии.
Ако искате да участвате в дългосрочни енергийни проекти, фондът на Уайлдър е мястото, където можете да ги получите. Invesco отдава акции под наем на продавачите на къси позиции, като събира такси за кредитиране, които покриват по-голяма част от разходите.
Нетните годишни разходи за притежаване на дял в Invesco Clean Energy възлизат на -1.1%. Дали да се включите? Само ако мразите изкопаемите горива и обичате хазарта.
Автор: Уилям Болдуин, Forbes
