Какво можем да направим за неочакваните кризи?
Автор
В един от епизодите на сериала Castle гениален професор по математика се опитва да предвиди кое е “слабото място на системата” – иначе казано, кой е онзи пренебрегван риск с относително малък непосредствен ефект, но с огромно въздействие при разгръщане на различни негативни сценарии, който да доведе до кризи.
Математическите модели на подобни явления съдържат допускане, че нещата около нас са подредени подобно на домино – когато бутнеш някое парче, ще последва верига от срутвания. Това е далече от начина, по който работи икономиката – когато пипнеш някой елемент (независимо дали с нов закон или с лошо управление на банка), не следва поредица от събития само в един вектор, пространство с едно измерение.
Резонансите от дадена микро-криза могат да бъдат, и обикновено са, в твърде много посоки – по-близка метафора е късането на мрежа, особено ако можете да си я представите сложно изградена в много измерения.
Събитията от март 2023 г. донесоха нов дебат върху тези въпроси, но със същата упоритост, че всъщност можем да предвидим следващото “слабо място”. Всъщност не можем. По дефиниция слабото място е подценяван риск и пренебрегван проблем. Кризите винаги ще побеждават математическото моделиране и винаги ще са част от нашия живот. Това, което можем да направим, не е да ги атакуваме като вятърни мелници, а да сме все по-добре подготвени за следващата неочаквана криза.
Какво значи да сме готови за следващата криза? И има ли фундаментална разлика между финансовия свят, нашия личен живот или политиката? Според мен дефиницията на физическо здраве е способността да отблъснеш различни атаки (вируси, бактерии, травми) – с други думи организмът да издържи, да оцелее, при различни локални атаки.
Състоянието на здравето не е биномно (или си здрав, или си болен), а по-скоро е непрекъсната функция на различни фактори като сън, хранене, спорт, стрес и др. Т.е. всяка подготовка за потенциалната криза може да подобрява, с малко или много, вашето здраве.
Финансовият свят има нужда не от повече регулации, а от по-будни и образовани потребители. Проблемите от типа “single point of failure” няма да изчезнат с по-строги закони за банков бизнес. Напротив, ще засилят очакванията, че все има кой да оправи кашата, когато се случи – феномен, известен в теорията като “морален риск” (moral hazard). Фалитът на SVB доказа за пореден път как крехкостта на една система е свързана с концентрацията на влияние в един човек, компания, банка, институция.
И с тази концентрация няма регулатор, който да се справи. Понякога твърде много е дори 10% от капитала на банката в един държавен фонд, понякога много е друго число и друг индикатор. Богатството на стартъпите, концентрирано в една банка, се оказа илюзия и щеше да остане илюзия, ако правителството (с парите на други хора) не беше покрило загубите. Богатството е не само обем пари, с които може да купим офиси и да платим заплати, но и сигурността да разполагаме с тях и утре, не само днес.
Това сякаш засили очакванията към света на децентрализираните пари, разбира се и в резултат на банковите сътресения в Швейцария. Крипто пазарите показаха залози най-вече към биткойн за резервен план. Но сегашната динамика има кратък хоризонт, подобно на бягството към златото. С други думи, не вярвам, че биткойн може да е спасение за някой, който пренебрегва основния принцип за добро финансово здраве – диверсификацията.
Фундаменталният смисъл на биткойн е по-дългосрочен и той се дължи на това, че светът се нуждае от по-голямо разнообразие на резервни пари, част от които децентрализирани (повече за биткойн като резервни пари в моята колонка от 2021 )
