Финансова грамотност за деца: мисия възможна
Oтговарям за секторите образование, шоубизнес, търговия.
Трябва да изберете мобилен план и пред себе си имате два договора – за предплатена услуга и за месечен абонамент със съответните минути, съобщения и интернет. Ако вие изпращате основно съобщения, кой от двата плана ще е по-изгоден за вас? Това е един примерен въпрос от тестовете за оценяване на финансовата грамотност на PISA, с който над 38% от българските ученици не могат да се справят. Изследването е проведено в 20 държави сред 15-годишните ученици, а резултатите, които бяха оповестени през 2020 г., поставят България на дъното на класацията, следвана единствено от Бразилия, Грузия, Перу и Индонезия. През 2022 г. беше проведено следващото подобно замерване, резултатите от него се очакват догодина, но финансовият експерт Наталия Тодорова не е оптимист, че ще има промяна в положителна посока.
Вече 14 години тя работи в сферата на финансите – първоначално като директор „Връзки с клиенти“ в Expat Capital, а през последната година като инвестиционен директор в Morningside Hill. В настоящата си работа участва в управлението на фонд за дялови инвестиции, чрез който подкрепят стартиращи компании и предприемаческата среда в България, а на предишната консултира основно частни лица по управление на личните им средства и спестявания.
„При мен идваха хора с професии, с образование, доста често с бизнеси, които не разбираха голяма част от икономическите процеси или финансови инструменти. Липсваха им опитност и знания“, казва Тодорова и добавя, че в голяма степен това е обяснимо, защото поколението преди тях е израснало в непазарна икономика, в която предприемачество, инвестиции, лична инициатива и частен бизнес не са били известни понятия. Покрай работата си осъзнава, че проблемите са много по-дълбоки и ако искаме да променим нещо за следващото поколение, трябва да се започне от образованието в детска възраст.
Тодорова се задълбава в данните от последното международно изследване на PISA за финансовата грамотност на българските ученици. Въпросите в тази област (както и в останалите три по четене, математика и природни науки) целят да измерят уменията за разбиране и анализиране на учениците в ситуации, близки до реалния живот.
Например избор на абонаментен план, познаване и разбиране на основни финансови документи, банкови извлечения и т.н., които са необходими за „активно участие в икономическия живот при вземането на ефективни решения в контекста на широк спектър от финансови концепции“, гласи част от определението за финансова грамотност на PISA. Резултатите на България са значително по-ниски от средните, като над 60% от учениците не покриват и половината от равнищата на оценяване.
„15-годишните ученици не могат да се справят с елементарни финансови казуси. Тези 15-годишни са утрешното икономически активно население на страната, на което ще разчитаме да плаща данъци и да пълни хазната, за да има социални услуги. Всъщност ако продължаваме така, се оказва, че ние произвеждаме едни ползватели на социални услуги, а не данъкоплатци“, казва Тодорова и обръща внимание, че в демографската картина на България, с все по-застаряващо население, всяко следващо поколение има да плаща все по-голяма сметка. „На нас ни трябват предприемачи, големи работодатели, хора, които да движат икономиката, а не ползватели на бързи кредити, търкащи билетчета и чакащи държавата-майка да им даде.“
Водена от желанието си повече деца и родители да се образоват по темата за парите, Тодорова предлага на издателство Carrot да създадат карти за финансова грамотност. От издателството прегръщат идеята и заедно разработват комплекта „Финансова грамотност“, който включва енциклопедични знания за пари, банки, финанси, бюджет, инвестиции.
Целта на картите е да се представят на достъпен език базови термини, явления и инструменти, с което да помогнат, първо, на децата да разбират тези теми, и второ – на родителите да говорят с децата си по тези теми. Екипът разработва и задачки и кратки казуси на различни нива, с които отговарят на очертаните от PISA дефицити в разбирането на учениците.
С картите на Carrot и с публикации на тема финансова грамотност в личния си блог много родители и учители започват да припознават Наталия Тодорова като експерт по темата за финансовата грамотност на децата и я канят на лекции и семинари. Тя самата приема това като лична кауза и с отдаденост споделя опита си на многобройни срещи с родителите.
„Изследването на PISA показва, че не училището, не медиите, а родителите са основният източник на информация за парите. Моята задача беше да обърна внимание на родителите, че тази тема е важна за тях и за децата им. Важно е какъв личен пример дават, как говорят пред детето, какви потребителски навици и практики демонстрират. Ние не си даваме сметка какви уроци предаваме, без да искаме да ги предаваме“, казва Тодорова.
В срещите си с родителите тя акцентира на това, че пари не е равно на размера на банковата сметка и независимо дали имаме много или малко, трябва да го управляваме по най-добрия начин. Тя споделя на родителите съвети от каква възраст да започнат да говорят с децата си за пари (от 3-годишна възраст); как да използват джобните, за да предават финансови уроци и бюджетиране; как децата сами да си поставят финансови цели, за които да спестяват; как тийнейджърите да се включват в семейните дейности или да се ангажират с предприемачески дейности; как да се изграждат добри финансови навици и т.н.
Като експерт по темата, Тодорова споделя, че когато няма подготвени родители, подготвено поколение преди това, което да наложи добри практики и финансови навици на своите деца, то възпроизвежда от същото. Децата, чиито родители имат по-добра икономическа подготовка и по-добро образование, показват значителен ръст в резултатите си спрямо останалите не само в областта на финансовата грамотност, но и по четене, математика и природни науки.
В България нивото на постижения на учениците все още е пряко свързано с икономическия и образователния статус на семейството. „Единственият начин да се справим с това е да вкараме темата за финансовата грамотност в образователната система, защото нейната роля е да изравни нивата. Така ще можем да повишим нивото на тези, които в семейството си не се справят“, казва Тодорова.
За съжаление, когато каже, че финансовата грамотност трябва да се изучава в училище, все още се сблъсква с недоверие и негативни коментари, че това е „лоша тема“, „мръсна дума“, „ще възпитаваме меркантилни деца“. Със спокойствието и увереността на опита си тя отговаря, че е лошо, ако не разбираме темата, защото тогава ставаме консуматори, а не създатели; че меркантилността се появява, когато нямаме правилните ценности, които да ни водят.
По идея на родителите, които е обучавала, и по покана на активни учители започва да прави срещи с ученици. Всяка седмица гостува в някое училище (засега само в София), за да споделя за историята на парите, да разглеждат банкнотите под УВ лампа, да търсят релефните знаци за незрящи или подписа на управителя на БНБ, да изумява децата с банкнота от 10 хил. лв. и т.н.
Щастлива е, че родителите и голяма част от учителите са отворени за външни експерти, които да внесат допълнителни знания и умения, които липсват в образователната система.
Покрай срещите с учениците започва да мисли как да направи темата за парите по-атрактивна. Използва информационния повод за приемането на еврото и обсъжданията в пространството как изглеждат парите, за да оформи идеята си за детски конкурс за проект на банкнота.
В партньорство с платформата Mammi.bg разработват цялостната концепция, привличат партньори, жури, награден фонд и изграждат онлайн пространството за приемане на номинации. Конкурсът „Моята паричка“ е част от глобалната инициатива Global Money Week 2023, в него всяко дете до 12 години може да разработи собствен проект на съществуваща или измислена валута.
Наградите се определят чрез гласуване от публиката и от жури, в което участват изпълнителният директор на Junior Achievement България Милена Стойчева, икономистът Лъчезар Богданов, художникът Хубен Черкелов и други. „Имаме много атрактивен награден фонд, така че и децата, и родителите да имат амбицията да участват.
Аз през цялото време обяснявам, че децата и на малка възраст могат да си намерят източници на финансиране, така че ето сега един източник на финансиране“, казва с усмивка Тодорова. Тя се надява любопитната задача в конкурса да е въдичката, на която да се хванат, за да може да им разкаже повече за парите чрез богатото образователно съдържание, което подготвят.
Междувременно продължава срещите си с ученици – всяка седмица в различно училище. Мечтае си да има предмет по финансово образование, но докато това се случи в консервативната образователна система, събира съмишленици и експерти, с които да провеждат още и още срещи с деца и да си говорят за парите и финансовите навици. „Финансовата грамотност е умение, от което имаме нужда във всеки един етап от живота си, независимо каква е професията ни и на каква възраст сме“, казва Тодорова.
