Защо стягането на бюджетната рамка е неизбежно
Съвсем скоро българските политици ще трябва да се занимаят с бюджетната рамка на държавата. Това ще стане в непривично време – април-май, вместо есента – при това върху проект, изготвен не от парламентарно избрано, а от назначено от президента правителство.
Закъснението е факт – а всички публични сфери продължават да работят по параметрите от предходната година, удължение отново чрез екзотичното „удължително решение“. Още повече, неспособността да се следва обичайната бюджетна процедура вече се превръща в притеснителен рецидив в последните две години. Обясненията и извиненията с политически аргументи са вече известни, обобщени в страха от предполагаема загуба на електорална подкрепа заради непопулярни мерки.
Времето за протакане обаче изтича и приемането на редовен бюджет става наложително с всеки изминал ден. А започне ли този процес, ще трябва да се проектират и фискалните „котви“ за следващите три години. Голямото предизвикателство е да се възстанови бюджетната дисциплина, разбирана най-общо като устойчиво гарантиране на нисък дефицит, като при по-добър икономически растеж трябва да се стремим и към балансиран бюджет.
И трябва да си даваме сметка, че това не е просто проекция на идеологически спор за ролята и размера на държавата, на разходите и на данъците, а неизбежност с оглед тенденциите в глобалната икономика и националните ограничения. Ето защо е важно да има бърза и устойчива фискална консолидация:
Доколкото пандемията, причинила рязък и неочакван шок в стопанската активност, както и първите месеци на започналата война и криза с енергийните цени и доставки можеха да послужат за рационално обяснение на големи дефицити, сега като че ли европейската икономика се връща към „нормалност“. А от това следва, че страна с висок дефицит в такава среда ще запали бързо червената лампа – или за политическа некомпетентност, или за някакъв дълбок структурен икономически проблем.
Също така трябва да е пределно ясно, че дефицит от над 3% от БВП ще е абсолютна спирачка за присъединяване към еврозоната. Съвсем недвусмислено Европейската комисия заяви, че с изключенията от прилагането на процедурата по свръхдефицит е приключено и тя ще се прилага от следващата година, отчитайки изпълнението на бюджетите за 2023 г. Ето това е и истинският тест за решимостта на основните политически формации да работят за приемане на еврото – само общи декларации вече не вършат работа, трябва да се гласува пакет от закони, заедно със самия закон за бюджета, които да гарантират нисък дефицит.
Но не е само въпросът дали в следващите две години ще отговорим на конвергентните критерии, свързани с бюджетния дефицит, и ще въведем еврото. Защото ако при исторически най-високо ниво на индустриално производство и най-ниска безработица, при бурното развитие на ИТ сектора, на туризма, отделно земеделието, което всъщност спечели от войната в Украйна, България не може да си върже бюджета, това е знак за огромен провал на управлението.
И няма да може да се „хвърли“ цялата вина на увеличението на пенсиите, което всъщност е малко над инфлацията за предходната година. Ако новите народни представители – със или без да излъчат правителство – не възстановят бюджетната дисциплина, ще започне все повече да изглежда, че „няма възрастни в държавата“. С други думи, това ще стимулира нарастващи като снежна топка лобистки искания за повече пари или още повече данъчни привилегии и отстъпки – и защо не, ако няма кой да прояви отговорност и да удари спирачката?
Но най-важната причина е, че глобалната конюнктура е различна от цялото предходно десетилетие. Ерата на нулевите лихви свърши, а отделно започна и т.нар. количествено затягане. Вместо централните банки да създават пари с трилиони, които в крайна сметка да финансират издаваните държавни облигации – в САЩ, еврозоната и останалите развити икономики, – ще имаме обратния процес, своеобразно състезание за все по-ограничени спестявания.
И така, ако България иска да прави висок дефицит, ще трябва да плаща многократно по-високи лихви по неизбежните нови заеми. Но дори това може да се окаже невъзможно, защото при много по-нисък праг на дефицита кредиторите ще ударят чертата и няма изобщо да купуват български облигации – ние дори във времената на меката парична политика не сме пробвали как ще се приеме дефицит от 5–6% от БВП. А стигнем ли дотам, лечението ще е болезнено и скъпо за цялата икономика и гражданите.
