Да наемеш образование
Трудно е да си намериш работа ако току-що си завършил образование и родителите ти нямат връзки. Гарет Лорд създава Handshake, за да помогне в тази ситуация. Неговата мрежа – нещо като LinkedIn за колежани, е набрала над 400 млн. долара капитал и обслужва 1400 учебни заведения с 12 млн. студенти. Но може ли тя да оцелее, ако компаниите започнат да уволняват, а не да наемат хора?

На 22 г. Гарет Лорд постига почти невъзможното – без да има предимството да е учил в елитен университет като Stanford или Масачузетския технологичен институт (MIT), нито изградена мрежа за подкрепа, завещана от богати родители, той успява да си проправи път чрез изпращане на имейли, за да получи стаж през лятото в Palantir – един от най-желаните стартъпи за събиране на данни в Силициевата долина по това време.
За специалиста по компютърни науки от Michigan Technological University, разположен в малкия град Хаутън, работата в компанията, ползваща се с подкрепата на ЦРУ, е билет към висшата лига. Със сигурност след нея е щяла да последва сладка работа в софтуерни компании еднорози, финансирани от инвеститори на рисков капитал, с високо заплащане и осигурено дялово участие в компаниите.
Няколко дни след пристигането си в офиса на Palantir във Вашингтон през май 2012 г. високият 185 см жител на Средния запад започва да изпитва сериозни съмнения в себе си. Другите 15 стажанти сякаш са от друг свят – те учат в престижни университети, прекарват голяма част от времето си в разговори за своите високотехнологични изследователски проекти или в обсъждане на предстоящата ваканция в Европа. Единственото пътуване на Гарет Лорд извън САЩ е било до съседна Канада за турнир по хокей като тийнейджър.
„Помня, че се обадих на баща ми и той ми каза: „Може да не си по-умен от тях, но знам едно нещо – ти няма да пропуснеш тази възможност и ще работиш по-усърдно от тях“, спомня си 33-годишният вече Лорд. Вместо да се откаже, той решава, че „ще се справи“ и ще покаже какво може на всички тези деца.
И се справя. Печели годишния хакатон на Palantir и уважението на висшето ръководство, което според него било шокирано, че някой толкова умен и талантлив човек е дошъл от почти неизвестно училище. Предлагат му бонус – по 5000 долара на всеки нает инженер, за да привлече други талантливи студенти от Michigan Technological University.
Тогава му светва лампичката – какво би станало, ако Лорд успее да направи софтуер, който да свързва компаниите, които жадуват за таланти, с хилядите студенти в цялата страна, които учат в по-малко известни училища като Michigan Tech? „Навсякъде има талантливи ученици. И това в кой район сте израснали не трябва да определя кариерния ви път след колежа – казва той. – В Michigan Technological University нас не ни забелязваха.“
Така че, когато наесен се връща в колежа, той обединява усилията си с двама приятели, които също учат компютърни науки – Бен Кристенсен и Скот Рингвелски, и се залавя за работа. Тримата създават лесна за използване платформа, която да свързва виртуално студенти, университети и работодатели. Две години по-късно, през 2014 г., се ражда Handshake, а тримата съоснователи попадат в класацията на Forbes „30 под 30“ за 2017 г.
В наши дни близо 12 млн. студенти (много от тях с малък или никакъв професионален опит) от 1400 колежа и университета в САЩ използват платформата, за да търсят обяви за работа в 750 хил. компании, да се свързват със служителите по подбор на персонал и други завършили студенти, да посещават виртуални кариерни изложения и да провеждат видеоинтервюта. Студентите не плащат нито стотинка, но техните училища дават средно по 8000 долара годишно. Хиляда и сто компании плащат за по-богата версия на платформата.
Те дават още повече – от 15 хил. до няколко милиона долара годишно, което им позволява да изпращат таргетирани обяви за работа на кандидати въз основа на тяхното местоположение, пол, статут на слабо представена група, специалност, среден успех, специфични умения (като кодиране на JavaScript или Python) или завършен университет. (Работодателите могат също така да използват всички тези сегменти, с изключение на раса и пол, за търсене на отделни кандидати.)
За разрастването на Handshake допринася свитият пазар на труда, както и преходът към виртуално наемане и дистанционна работа по време на пандемията. Броят на студентите в платформата е нараснал с 600% от 2017 г., когато са я ползвали само 1.6 млн. студенти. Според Лорд приходите от платформата достигат 120 млн. долара през 2022 г., в сравнение със 75 млн. долара предната година и 3 млн. долара пет години по-рано.
Handshake, която все още не е излязла на печалба, набра през януари 2022 г. 200 млн. долара от инвеститори, сред които Lightspeed, Kleiner Perkins и Coatue Management. С този кръг общото финансиране достига над 430 млн. долара, а оценката на компанията вече е 3.5 млрд. долара. Forbes изчислява, че Лорд и другите съоснователи все още притежават поне 15% от платформата, на стойност около 525 млн. долара по цени от периода на пика на технологичния пазар миналата зима.
Но ето къде е проблемът – както при повечето университети и сайтове за търсене на работа, компанията няма представа колко студенти действително намират работа чрез Handshake. След като се свържат със служителите по подбор на персонала, те неизменно напускат платформата, за да продължат процеса по наемане.
Повечето студенти и работодатели не съобщават на Handshake дали са наели някого, или дали са направили предложение. Най-доброто, което Лорд може да каже, е: „По-малко от 1% от университетите са напуснали платформата, защото чрез нея университетите могат да оказват по-ефективно влияние върху повече работодатели и повече студенти“.
Handshake е изправена пред силната конкуренция на гигантите в търсенето на работа LinkedIn, Indeed и ZipRecruiter. И това е само от страна на търсещите работа. Други софтуерни стартъпи, включително базираната в Сан Франциско Symplicity, се насочват към кариерните центрове на колежите.
Лорд смята, че е създал благоприятна среда, като е предложил по-евтин и интуитивен начин за свързване на отделните страни в процеса на наемане. Може би. Но си струва да се отбележи, че компанията майка на LinkedIn, Microsoft, например – с текуща пазарна капитализация от 1.8 трлн. долара – лесно би могла да я погълне.
Най-голямото изпитание в момента е икономическият застой, особено на пазара на труда в областта на технологиите. Илън Мъск неотдавна уволни хиляди инженери от Twitter. Други водещи работодатели, сред които Meta, Amazon и Cisco, намаляват броя на служителите си или, подобно на компанията майка на Google – Alphabet, забавят наемането на нови служители.
Лорд не се притеснява. Той твърди, че работодателите все още искат и се нуждаят от млади таланти, които са евтини и добре квалифицирани. Освен това Handshake не е фокусирана към нито един сектор. Задъхват ли се големите технологични компании? Може би трябва да помислите за кариера в нефтената и газовата промишленост.
„Още по време на първия отлив заради ковид, когато компаниите се уплашиха, видяхме, че все още има голямо търсене на таланти с технически специалности в страната, и мисля, че това ни спасява сега“, казва Лорд, който бърза да отбележи, че Handshake все още разполага с над 200 млн. долара, набрани от рискови инвеститори, което би трябвало да ѝ помогне да преодолее рецесията.
ЛОРД ИЗРАСТВА В БЛУМФИЙЛД ХИЛС,
Мичиган, където прекарва по-голямата част от времето си в общуване с голямото си семейство, включващо сестра му и осмина братовчеди. Баща му работи в строителството, а майка му е административен асистент. Въпреки че е отличник в карането на ски и други спортове, Лорд е самопровъзгласил се „зубър“ по компютрите. Като тийнейджър се надява един ден да има собствен сервиз за поправка на компютри или да стане главен информационен директор като успешния приятел на чичо си.
Понеже се е очаквало той сам да плати за колежа си, остава да живее вкъщи две години след завършване на гимназията и посещава курсове в близкия Oakland Community College, като същевременно се занимава с поправка на компютри и учи местните майки как да използват iMovie.
Когато постъпва в Michigan Technological University през 2010 г., той се сприятелява с ученик от по-горен курс, докато рови в контейнерите за боклук, за да търси стари компютърни части. Новият му приятел бил толкова впечатлен от техническите умения на Лорд, че му помогнал да получи стипендия за работа през лятото в Националната лаборатория Los Alamos в Ню Мексико.
Благодарение на това и на упоритостта си през 2012 г. Гарет стига до Palantir, където скоро получава съдбоносното си прозрение. „Не бях свързан с правилните хора – казва той. – Толкова много неща в кариерното развитие зависят от това кого познаваш, какво знаеш и от социално-икономическото положение на семейството ти.“
Създаването на Handshake е лесно, но първоначално продажбите не вървят добре. Лорд отказва работа в Palantir и напуска колежа малко преди да го завърши, за да се съсредоточи върху новосъздадената компания. Тримата съоснователи прекарват шест месеца през 2013 г., живеейки в един Ford Focus, като обикалят от училище на училище и молят да се изпробва софтуерът им, докато къмпингуват на паркингите на McDonald’s и се къпят в университетските басейни.
„За малко да ни арестуват в Princeton от полицията в университета… Благодарен съм на охранителя, който успя да погледне в другата посока, преди да отидем в кариерния център и да се опитаме да им продадем нашия софтуер“, спомня си Лорд. В крайна сметка успяват да накарат пет колежа в Мичиган и Индиана да се включат и да плащат малка годишна такса. Това са Aquinas College, Eastern Michigan University, Hillsdale College, Valparaiso University и Wabash College.
Привличането на работодатели се оказва много по-лесно, особено като се има предвид, че първоначално основателите на Handshake им предоставят софтуера безплатно, като залагат на това, че по-късно ще бъде сравнително лесно да им се предложи по-скъпа версия. Сред първите, които изпробват Handshake, са Procter & Gamble, IBM, Box и Mastercard.
До 2017 г. съоснователите набират 30 млн. долара от инвеститори и преместват дейността си в къща със седем спални в Пало Алто, Калифорния. В нея живеят около 20 души персонал, които денонощно разработват технологията. През същата година Handshake отчита приходи от 3 млн. долара.
След това продажбите бързо нарастват, тъй като съществуващите клиенти започват да харчат повече. Приблизително 30% от плащащите за софтуера компании се регистрират за допълнителни услуги всяка година, казва главният оперативен директор Джонатан Стъл.
Федералните центрове за контрол на заболяванията например се съгласиха да плащат допълнително, за да могат и служителите извън отдела за човешки ресурси да имат достъп до платформата и да набират служители, каквито им трябват.
Броят на университетите в платформата също се увеличава. University of Miami се отказа през 2015 г. от конкурента на Handshake – Symplicity, с което намали годишните си разходи с около две трети, от 30 хил. долара на година на около 10 хил. долара.
„[Symplicity] е тромава система. Учениците не бяха доволни от нея. Бяха разочаровани, че е трудна за използване – казва Кристиан Гарсия, изпълнителен директор на кариерния център в University of Miami. – [Handshake] е създадена с мисъл за студентите, вместо да е изключително удобна за нас като ръководители в сянка на процеса на подбора.“
В University of Rochester Джо Тестани е член на консултативния съвет на конкурента на Handshake – GradLeaders (малка компания в Кълъмбъс, Охайо), когато упоритият Гарет го убеждава да рискува с неговия софтуер.
„Беше по-евтина от другата платформа, която ползваше университетът, така че имаше икономия на средства – казва Тестани, който по това време е директор на кариерния център на училището. – Бил съм в обществен колеж и в държавен университет. Платформата ми допадна като на студент.“
ПАНДЕМИЯТА Е ПЪРВОТО СЕРИОЗНО ИЗПИТАНИЕ ЗА HANDSHAKE,
но и най-голямата възможност пред компанията. В рамките на няколко седмици през пролетта на 2020 г. нивото на безработица сред завършилите колеж на възраст между 20 и 24 години скача от 4.2% до 20.4% през юни.
„Изхвърлихме цялата си продуктова пътна карта през прозореца и събрахме компанията, за да видим как можем да създаваме виртуални инструменти – казва Лорд. – Имахме възможност наистина да помогнем, за да сме сигурни, че завършващият випуск тази година няма да изостане.“
Компанията бързо създава продукт, който позволява на колежите да организират виртуални кариерни изложения. Работодателите могат да използват софтуера на Handshake, за да планират лесно 30-минутни групови срещи или 10-минутни индивидуални срещи със студенти.
През 2021 г. Handshake съдейства за провеждането на почти 6000 изложения за работа, три четвърти от които са виртуални. COVID-19 ускорява всичко – през 2019 г. в Handshake са регистрирани 954 колежа, а до края на 2021 г. броят им достигна 1399.
Handshake, която включва 66 от 107-те колежа за чернокожи в страната и 280 училища, които са насочени към други малцинствени общности, твърди, че помага също така на работодателите да постигнат целите за разнообразие сред служителите, които са обещали след протестите, породени от движението #MeToo и смъртта на Джордж Флойд.
От близо 12-те милиона потребители на Handshake 13% се определят като чернокожи, 12% като латиноамериканци, 15% като азиатци и 59% като жени.
„Handshake дава много информация къде може да намерите добри специалисти и поради това помага за провеждането на дискусии [с акцент върху разнообразието] с ръководството и с мениджърите по наемане на персонал“, казва Рене Дейвис, която ръководи набирането на колежани в приложението за чуждоезиково обучаване Duolingo.
Но един човек смята, че перспективите пред Handshake може да се влошат. „Проблемът е, че работните места, които те публикуват, са налични в интернет“, казва Райън Крейг, управляващ директор на частната инвестиционна компания Achieve Partners, инвестирала в стартъпа Multiverse и платформата за натрупване на знания чрез преживявания Riipen.
„Така че Handshake просто предоставя курирана платформа за разглеждане на тези работни места и в резултат на това ги прави по-конкурентни за студентите. Според мен това ще увеличи тежестта на други фактори в наемането на работа като родословие и диплома.“
Handshake не е предпазена от рецесия, но широката ѝ база ѝ осигурява известна защита от икономически проблеми.
„Те донякъде са се наложили на пазара“, казва Микеле Милитанте, ръководител на отдел „Човешки ресурси“ в Pepsico, един от по-големите клиенти на Handshake.
Сега Лорд е насочил поглед към чужбина. През април Handshake направи първото си придобиване извън САЩ, като плати над 10 млн. долара за германската виртуална фирма за набиране на персонал Talentspace. В родината си компанията разработва изкуствен интелект, за да предлага курсове и умения, които се търсят най-много от водещите работодатели в Handshake.
Например, ако студент търси работа в областта на разработката на софтуер, но не притежава уменията, необходими за много от високоплатените позиции, Handshake може да му предложи подходящи курсове в неговия университет или лагери за програмиране извън университета, така че той да повиши шансовете си да бъде нает.
Нека LinkedIn и другите се фокусират върху миналото ви – казва Гарет Лорд. Също като повечето студенти Handshake гледа към бъдещето. Облягайки се на стола в конферентната зала на Handshake в Сан Франциско, Лорд, който живее в Ню Йорк и по „летищата на United“, разказва за пътя на компанията си от „много калпава и много непопулярна“ до най-интересното явление в кампуса.
„Има възможност да предоставим едно вълшебно изживяване на студентите и младите професионалисти и ние истински се вълнуваме – казва той. – При това разполагаме с достатъчно капитал, за да го осъществим.“