Свърши ли кризата с газа в Европа?
2022 г. ще остане в историята на Европа с газовата криза, която доведе до шокиращи рекордни цени и на тока в съюза. Напомням, че всичко започна още в средата на 2021 г., когато цените на газа на холандския хъб започнаха бавно и постепенно да растат отвъд всичко, което помним отпреди.
Тъй като масово в Европа газовите ТЕЦ заемат значим дял и осигуряват пиковата енергия в електроенергийния микс, тяхната цена веднага вдигна крайната цена на тока. Газпром изпълняваше само дългосрочно договорените количества и отказваше да увеличи износа към ЕС.
После започна и войната в Украйна и цената на газа експлодира, а с нея и цените на черните въглища и тока. ЕС застана твърдо на страната на Украйна, санкционирайки руската икономика по всякакви начини. Напълно предвидимо, Русия се опита да използва тоталната енергийна зависимост, в която ЕС сам се беше поставил, с идеята да постави на колене европейските правителства.
Европейската комисия отговори с призиви за пестене и регулации, с които задължи страните-членки на всяка цена да осигурят минимум 80% запълване на газохранилищата към началото на отоплителния сезон. Решението беше изпълнено и както държавни, така и частни компании се хвърлиха да купуват и нагнетяват втечнен газ през лятото.
Цените достигаха нива, при които други големи играчи на глобалния пазар на втечнен газ – Китай, Индия, Бангладеш, Пакистан, Бразилия – се отказаха да наддават и така всички кораби просто обърнаха към Европа. Същевременно страни като Германия, Франция, Испания наеха мобилни инсталации за регазификация и накрая ЕС успя да се запаси добре за зимата.
Последната пък просто не дойде и във втората половина на март хранилищата все още са пълни на 55% от капацитета – невиждано в миналото ниво – а цената на газа постепенно спадна от над 350 (юли, 2022 г.) до около 40 евро/MWh, тоест на нивата от септември, 2021 г.
Дотук всичко изглежда добре, но дяволът е в детайлите. В средата на март Международната агенция по енергетика публикува кратък анализ “Енергийната криза в Европа: Кои фактори доведоха до рекордния спад в потреблението на газ в ЕС през 2022 г.?“ Според него през 2022 г. страните от ЕС са отчели спад на потреблението на природен газ с 55 bcm (милиарди кубически метри) или 13% по-малко от 2021 г.
Разбира се, основният двигател са рекордните цени. Разбивката по отделни компоненти е следната: 1. Меката зима = -18 bcm; 2. Замяната на газа с други горивa в индустрията и домакинствата (петрол, въглища, биомаса) = -14 bcm и 3. Намаляването на производството от индустрията (масово затваряне или ограничаване на заводи за торове, химикали, стомана, алуминий, цинк и др.) = -13 bcm. Всичко останало играе миниатюрна роля. Забележително е, че потреблението на газ в производството на ток не е намаляло – даже отчита малък ръст. Това се случва въпреки общия спад в потреблението на ток и включването на повече модерни ВЕИ и въглища.
Въпреки уж добрите новини, преди броени дни Европейската комисия пак заяви, че очаква от страните-членки да поддържат потреблението с около 15% по-ниско от нормалното. Няколко фактора допринасят за това – връщането на Китай, Индия и др. на пазара на втечнен газ; опасността вносът на тръбен газ от Русия напълно да спре; неспособността на големите износители като САЩ, Катар и Австралия краткосрочно да увеличат предлагането; възможността лятото и зимата да бъдат не толкова благоприятни; продължаващият спад на собствения добив.
Към тези фактори трябва да се добави и още един, за който никой не говори – опасността голям брой частни компании в сектора да фалират. През миналото лято правителствата ги принудиха да купуват газ без оглед на цените. Хранилищата неслучайно са пълни – през зимата цените паднаха и никой не искаше да продава скъпия нагнетен газ на ужасяваща загуба. В регламента си от май, 2022 г.
Европейската комисия предвижда създаването на компенсаторни механизми за такъв сценарий, но много малко страни-членки реално го прилагат. В същото време пълните хранилища пречат на тези компании да купят евтин газ за следващата зима, тоест те са де-факто заложници на политическа власт, която взема военновременни мерки, но игнорира последствията.
Според експертни оценки говорим за сметка от около 120 милиарда евро, финансирана със заеми в условията на растящи лихви. Тя трябва да бъде платена от някого – в противен случай ще потопи целия бранш в разруха. Мълчанието на българското правителство по този въпрос е особено оглушително.
Не, газовата криза от 2022 г. съвсем не е свършила. Европа тепърва ще трябва да се бори, за да успее не само да се справи с последствията, но и да си осигури по-сигурно и независимо енергийно бъдеще.
