Министър клати държава
Рядко се случва министър да разклати цялата държава и цялата икономика на една страна, но точно това стана в България средата на март 2023 г. Стана с няколко очевидно зле премерени и недомислени (това е най-невинното възможно обяснение) фрази, произнесени в крайно неподходящ момент.

Фразите бяха няколко и бяха в следния общ смисъл: „държавата е пред фалит“; „при запазване на настоящата динамика се отива на дефицит от двуцифрено число в милиарди левове“; „може да се наложи промяна на курса лев–евро“; „ще трябва да се вземат заеми от МВФ“. Моментът беше точно по средата на предизборна кампания.
Много бързо се разбра, че фразите са лишени от всякакво основание в действителния живот. Оказа се, че държавата не само не фалира, но и че отдавна – от гледна точка на комбинация между висок фискален резерв, нисък публичен дълг и размер на валутните резерви – не е била в по-цветущо състояние.
Дори министърът да вижда напред в динамиката на това състояние известно влошаване, то няма как да конституира държавен фалит и тези думи са невярно представяне както на настоящата действителност, така и на нейните перспективи.
Същото важи и за представянето на възникналия през февруари дефицит в бюджета. Оказа се, че той се дължи не на ускоряване на разходите, а на програмата за компенсация на тока за бизнеса, която е напът да изтече и ще спре да тежи, и на очевидно несправяне със събирането на приходите по ДДС.
Оказа се, и то по думите на действително отговорната за тази политика институция в България, а именно БНБ, че министърът на финансите няма компетентност да обсъжда курса лев–евро и освен това конкретното твърдение е лишено от каквито и да било основания. Поради вече споменатите валутни резерви, до никакъв МВФ изобщо няма да се стига.
Правотата на всички тези опровержения се доказа от самия министър на финансите, който в дните след първоначалните си изказвания стигна публично до извода, че нито държавата фалира, нито курсът лев–евро ще се сменя или е застрашен по какъвто и да било начин, нито заложените разходни политики пречат да се направи бюджет с минимален дефицит.
Възниква въпросът защо тогава се случи всичко това. Може би не са единствени, и дай боже да се окажат неверни, но два отговора веднага изникват в съзнанието.
Първият е, че става дума за недобре прикрита пристрастна намеса на служебното правителство в предизборната кампания в полза на едни и във вреда на други участващи в нея политически сили. Ако в този отговор има дори грам връзка с действителността, то тази намеса очевидно не е инициатива и действие на самия министър, а на човека назначил цялото служебно правителство.
Вторият е, че става въпрос за начало на подготовка на българското общество за отмяна на режима на валутен борд с фиксиран курс на лева към еврото. Всъщност началото на тази подготовка беше поставено от същия министър преди седмици, когато България се отказа от продължилата четвърт век стратегия режимът на валутен борд да се закотвя в ясен стремеж за възможно най-бързо приемане на еврото.
Някъде зад тези два отговора се мержелее и неясната възможност да става дума за опит да се постеле бъдещо предложение за вдигане на данъци.
Каквито и да са отговорите обаче, е ясно, че събитията от март 2023 г. ще са вероятно скъпи и опасни за бъдещето на България и на нейната икономика. Репутацията на МФ е накърнена. Публични и частни лихви ще са по-високи, отколкото биха били. Несигурността за домакинства и фирми ще стане по-висока. Дори страстите да се успокоят, цената ще се плаща. Вероятно дълго.
Текстът от априлския брой на Forbes, който вече е на пазара