Присъствие или отсъствие
„Объркващо е. Зная го като обран и силно интровертен, а на едно голямо корпоративно събиране на сцената излезе коренно различен човек – енергичен, артистичен, усмихнат. Физически същия, а сякаш нещо го беше обладало. Хората, които не го бяха виждали преди, бяха на крака и пляскаха въодушевено, но за мен и за тези, които го познаваме отблизо, се появиха огромни въпроси. Коя е истинската му версия?“
Това беше част от разказа на лидер, с който работихме върху външната му изява и свободата на изказа. Кариерата му се развиваше добре и имаше обещаващи изгледи така и да продължи. Само едно нещо го караше да не е напълно доволен от себе си и това е усещането, че все още няма executive presence – присъствието и излъчването на лидер от класа.
Получи задача да изследва различни лидери и да анализира какво му харесва, какво го впечатлява, мотивира (или пък не), какво може да го накара да повярва на човека пред себе си или пък би го смутило. Е, точно след едно от събитията на тяхната компания, той остана някак объркан, тъй като почти не разпозна Изпълнителния директор, когато излезе на сцената. Поразпита и бързо разбра, че човекът взема уроци по актьорско майсторство и наистина беше изиграл добре ролята си. Единственият проблем беше, че тя е толкова далеч от истинското му „аз“ в ежедневието, че ефектът за тези, които го познават, се оказа разочароващ.
Ето няколко елемента, върху които да поработим, за да изградим убедително присъствие без да оставяме другите в недоумение:
- Автентичност – за да се получи онова усещане за искреност, силата на внушението трябва да се подхранва от дълбините на вярванията и ценностите на човек. Когато говорим със страст за това, в което сме напълно убедени, то другите попиват емоцията заедно с посланието. Заслужава си да анализираме себе си и да избираме съзнателно пътя си. Колкото е полезно да наблюдаваме силни ролеви модели, толкова е и важно да не подражаваме на никой, а по-скоро да изграждаме смелостта да излагаме гледната си точка, дори и да сме в малцинство.
- Динамика – хората със силно присъствие в бизнеса са обикновено активни, но не и припрени, дейни, но не и хаотично разпилени. Те задвижват останалите в своето темпо, когато то е част от ежедневното им аз.
- Думите – богат речник, къси фрази, изобилие от глаголи и ясен, категоричен изказ. Целта е да създаваме картини в съзнанието на останалите, за да ангажираме както рационалната, така и емоционалната им страна. Използваме с лекота различни видове аргументи като факти, статистика, примери, истории, аналогии и цитати. С времето и осмислената практика те сами ще започнат да се появяват в съзнанието ни в правилния момент. Разбира се, в началото е необходима последователност и подкрепа, обикновено от опитен коуч, но след време изборът на точните думи става приятна гимнастика за ума.
- Гласът – плътен тембър и излъчване на ведрост, активност и уравновесеност. Паузите имат огромно значение за внушаването на сигурност и лична убеденост. Поемаме дълбоко въздух, защото той е градивна сила за добрия звук. Работим за по-голям гласов обхват и за разнообразяване на фразите. И най-красивият тембър може да стане непоносим, ако гласът звучи монотонно или с повторяема ритмика и интонация. Когато искаме да подчертаем значението на дадено послание, забавяме леко темпото на говорене, сваляме гласа с тон или два надолу и правим по-големи паузи преди и след него.
- Движенията на тялото – широки движения на ръцете, изправена стойка, стабилно и равномерно разпределение на тежестта върху двата крака. Избягваме люлеенето и усукването, защото издават колебание и притеснение. Ръцете подчертават значението на думите и така улесняват възприятието. Преценяваме според ситуацията доколко да се движим. Ако сме седнали, това ни ограничава и разчитаме повече на ръцете, ако сме на сцена, нейната големина определя и периметъра ни на действие.
- Погледът – гледаме хората в очите и внимаваме да запазваме зрителен контакт дори и когато се замисляме. Хармонизираме посланието на думите с мимиката на лицето и движението на очите. Точно те издават фалшивата усмивка или преиграването.
- Мнението за самия себе си прозира на повърхността. И най-добре изписаната маска се пропуква, ако гласът на съмнението и прекомерната самокритика заглушават добре подбраните думи. Обратното също е вярно – свръхегото и агресивното самочувствие издайнически прозират и отблъскват претенциозната аудитория.
Видеозаписи на изявите ни ще ни помогнат да се само-анализираме все едно сме един от слушателите в залата. Тогава виждаме детайли, които иначе ни убягват, докато мислим как да структурираме мисълта си. Докато ги гледаме, нека помним, че Executive presence е присъствие на личността и отсъствие на фалша.
