Шоколатиери с равен шанс за работа
Отразявам успехите на българските предприемачи с фокус върху стартъп екосистемата, технологиите и социалното предприемачество
Станимира Георгиева прави високо качество шоколад, а нейните колеги са хора от уязвими групи, чрез „Шоколадова къща Станимира“ Георгиева им дава трудов стаж и ги подготвя за следващата им работа
Станимира Георгиева е запазила детската си любов към шоколада и днес, на 51, има традиция да започва деня си вместо с кафе, с шоколад. Сладкото изкушение се е превърнало в нейна запазена марка, а от седем години – и в професия.
Георгиева е основател на „Шоколадова къща Станимира“. Там прави ръчно изработен шоколад, а колегите ѝ са хора от уязвими групи. Тя им помага да натрупат опит, да изградят работни навици, а после и да си намерят сигурна работа. Станимира Георгиева е помогнала на шестима свои колеги и сега работи с други двама – Цвети и Марина.
Цвети има интелектуални затруднения, но това не ѝ пречи да бъде майстор на опаковането, подреждането и чистотата. Марина е бежанка от Украйна, която кара бонбоните да изглеждат като скъпоценни камъни, като им дава цветове. Георгиева държи декорациите и останалите суровини да са с високо качество. А това означава, че са скъпи и заявката за тях се прави с месеци напред.
„Искаме хората да купуват заради продукта и качеството на суровините. Това, че имаме кауза, е наш избор и добавена стойност“, казва Станимира Георгиева, за да обясни мисията на социалното предприятие.
Шоколадовата къща работи през компанията „Айс-Оупън“. Оборотът ѝ за 2022 г. е 71 хил. лв. Отвъд шоколадовата си страст Станимира Георгиева работи като консултант, а от 2022 г. и като експерт по ESG в преводаческата компания Interlang.
Цецка Караджова, основател на Interlang и фондация „Светът на Мария“, е работила с Георгиева и преди. „По командировки Таня все шумкаше с фолиото на шоколади. Мислеше си, че хапва тайно, но всеки път я чувах“, казва Караджова. Независимо колко явна е била любовта на Станимира Георгиева към шоколада, нито Караджова, нито някои друг от обкръжението ѝ е очаквал сладкото изкушение да извади Георгиева от удобството на големия бизнес.
ГОДИНАТА Е 2012-А, СЪС СЪПРУГА И ДВЕТЕ СИ ДЪЩЕРИ Е В РУМЪНИЯ
Там тя е директор „Човешки ресурси“ на UniCredit Consumer Financing – дъщерна компания на UniCredit Group за бързо и удобно пазаруване на изплащане.
„Живеех си много добре и бях много доволна от работата. Директорската позиция е много удобна в Румъния, защото там йерархията е ценена. Вкъщи също всичко беше добре.“ С мъжа ѝ намират време и изкачват планини с кауза. Започват от Монблан в Алпите (4 хил. метра) и стигат до Аконкагуа, Аржентина (7 хил. метра).
„Искахме да свързваме тези екстремни спортове с благотворителност. Запознахме се с неправителствени организации и техните каузи. Правихме снимки от красивите места в планината и ги продавахме като корици на календари, за да подкрепим домове за хора с интелектуални затруднения и хосписи за палиативни грижи.“
Определящи са две ценни преживявания, заради които Станимира Георгиева прави прехода към ежедневие, посветено изцяло на каузите. Първото е точно през 2012 г. Тогава тя пътува до Англия за обучение на фондация BCause, в което са включени посещения на социални предприятия. Георгиева остава впечатлена от малко магазинче за колелета с кауза. Двамата основатели дават работа на хора, излезли от затвора, за да могат да се социализират, да имат опит в биографията си и така да могат да си намерят следваща работа.
„Сториха ми се безумно смели. При тях бившите престъпници работеха на касата, поправяха колела, обслужваха клиенти. Поисках да съм като тях – да мога да правя нещо за малко на брой хора, но то да променя живота им“, казва Станимира Георгиева.
Открива каква да е основната дейност, чрез която да постигне това желание, през 2013 г. Мъжът ѝ подарява дегустация на шоколад в Белгия. „По цял ден щях да обикалям от шоколадова къща в шоколадова къща и да опитвам различни видове шоколад“, казва Станимира Георгиева. Когато започва да се подготвя за това пътуване, се оказа, че мъжът ѝ не е разбрал правилно. Ваучерът е за професионален курс, за който трябва да има предварителна квалификация.
За да не изгуби ваучера, с организаторите се разбират да се яви следващата година. Междувременно тя записва онлайн курс за шоколатиери в Ecole Chocolat Academy of Fine Arts във Ванкувър, Канада. Там учи тънкостите на шоколада и разбира, че да направи вкусен шоколад не е лесна работа.
Оценителната система в академията е чрез анкети за обратна връзка, която попълват дегустатори. „Носех от моя шоколад в офиса, където бяхме над 100 души. Всички казваха, че е много вкусно. Когато обаче дадох на колегите от борда на директорите да го опитат, двама направо изплюха в кошчето. Така разбрах, че заради поста ми останалите не са били напълно искрени“, казва Георгиева.
Въпреки трудното начало на нея ѝ харесва да приготвя шоколад и става все по-добра. Това ѝ помага да завърши курса в Канада, а после и този в Белгия. Повратният момент за Георгиева идва на един благотворителен маратон. В него тя тича с брандирана тениска, за да събира средства, а преди да започне състезанието, се появява със своята запазена марка – домашен шоколад. „Преди състезанието бях направила шоколад за доброволците, но се оказа, че организаторите са го продали и така са изкарали доста средства за каузата“, казва Георгиева.
Сумата от шоколада е значително повече от даренията, които тя събира като участник в състезанието. Така разбира, че ако наистина иска да помогне, то трябва да го направи чрез своята страст към сладкото изкушение.
„Винаги съм си давала сметка, че съм от щастливците, които са получили шанс от съдбата и са го уловили. И също така винаги съм живяла със съзнанието, че съм длъжница на съдбата и че трябва да „върна“ жеста“, казва Георгиева.
С ТАЗИ НАГЛАСА ПРЕЗ 2015 Г. РЕШАВА ДА СЕ ПОСВЕТИ ИЗЦЯЛО НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ШОКОЛАД
За целта се връщат в България със съпруга и двете си дъщери и създава „Шоколадова къща Станимира“. За производство избират родния дом на Георгиева – едностаен апартамент с дворче на софийската улица „Сердика“. Ремонтират го и взимат нужното оборудване. Инвестират 160 хил. лв. в малкия бизнес. Това включва както ремонта и оборудването, така и необходимите сертификации.
Следващата стъпка е да намери хора, на които да помогне. За да създаде екип, Георгиева се свързва с Караджова от фондация „Светът на Мария“, която работи с хора с интелектуални затруднения. Така през 2016 г. към шоколадовия бизнес се присъединява Венци. „В началото метеше пода и чистеше, но после каза, че иска да прави трюфели. Успя да се научи за шест месеца.“ След него се включва Ралица, която е напълно незряща, но това не ѝ пречи да рисува бонбоните. Минават две години и екипът пораства с още четири души, последни се включват Цвети и Марина.
„Тук хората с интелектуални затруднения имат среда, която им помага. От фондацията идва ментор и трудов наставник, които работят с тях и с мен. Не искам да изглежда, че това, което правим, е лесно, защото то не е“, казва Георгиева.
Първи си намира работа Венци. Той придобива нужните умения в „Шоколадова къща Станимира“ и след това си намира работа в кафене. После Ралица подава CV в международна компания и я приемат, защото знае три езика, има компютърна грамотност за незрящи и трудов опит.
През 2020 г. започва пандемията и „Шоколадова къща Станимира“ спасява бизнеса си, като го пренася в интернет чрез видеа, онлайн обучения, тиймбилдинг услуги.
Въпреки че представянето онлайн е важно в днешно време, Станимира Георгиева мечтае за физически магазин. В него хората от уязвими групи ще могат да общуват с клиентите и да са в социална среда. А кой знае, може някъде между красивите бонбони някой клиент да се вдъхнови да последва кауза, в която вярва, както е станало с Георгиева в малкото магазинче за колелета в Лондон.
