Щедростта като предпоставка за богатство

Много хора биха се запитали: „Не е ли обратното? Как така? Нали за да сме щедри, трябва вече да сме богати?!” Интуицията, заложена дълбоко в нас, ни казва, че щедростта е не просто материална, но и нещо повече – тя е решение да се разделиш с нещо, което имаш; тя е жертва, която правим в полза на друг човек.

Икономистите в група, която се нарича академично „икономика на благоденствието”, приемат също тази парадигма и я доразвиват, като обясняват, че жертвата, която правим, е по-малка като мащаб от ползата, която даваме – т.е. резултатът на този механичен сбор е повече от нула. Това е много трудно за моделиране, макар че се утвърди отдавна като отделен курс в икономическите специалности и на негова база се взимат мащабни решения за разпределението на богатството в най-развитите икономики от политици и техните съветници.

Но понякога забравяме, че преди да бъде разпределено, богатството трябва да бъде създадено. Стремежът да създаваме, да променяме света, да правим живота – не само нашия, но и на други хора – по-добър, е двигателят за създаване на богатство. Тази мотивация обикновено е грешно приписвана на алчността, а оттам фундаментално капитализмът и свободният пазар се отписват като устойчив модел на обществено развитие. Във възглед за света алчността и щедростта са двете проявления на шизофренния капиталист, който първо е алчен, после забогатява и после решава да е щедър, като строи училище…

Ясно е, че има проблем с този начин на мислене, но винаги съм намирал за сложно да обясня колко погрешно е това. За моя голяма изненада намерих едно възможно решение в книга, от която най-малко очаквах да дойде отговор на икономическа загадка.

В “Книга на радостта” Далай Лама и Дъзмънд Туту акцентират върху важните условия за благоденствие, като разбира се, те са достатъчно абстрактни, за да ни послужат само като отправна точка за по-детайлен анализ. Най-ценното за по-аналитичните сред вас ще е може би да разберете, че неврологът Ричард Дейвидсън дефинира отделни мозъчни вериги, които влияят върху дълготрайното ни щастие и благоденствие. Една от тях е „способността ни да бъдем щедри“! (За любопитните – другите три са „способността ни да поддържаме положителна нагласа“, „способността ни да се възстановяваме от негативни състояния“ и  „способността да се съсредоточаваме и да избягваме блуждаещия ум“.)

Според експериментите на други приложни невроучени щедростта и по-специално желанието за сътрудничество е еволюционен резултат, следователно дълбоко вкоренен в нашия мозък.

Тези научни открития би следвало да променят начина, по който мислим за свободното капиталистическо общество, но също така би следвало да променят и начина, по който ние си представяме богатството и пътя към него. Щедростта не само може да предхожда, но изглежда е задължително условие за нашето благоденствие в най-широк смисъл. Няма как материалното богатство да бъде разглеждано като нещо отделно от всички други форми на благополучие.

Разбира се, най-важният въпрос, с който започва промяната у нас, е: „Може ли да бъдем щедри, без да сме богати? Може ли да бъдем щедри, ако ние самите сме в трудност, дори бедност? Може ли – противно на „пирамидата на Маслоу” – да помислим за проблемите на другите, когато ние самите се борим с материални предизвикателства?”

Ако имате оптимистичен поглед за света, като мен, тогава би следвало да отговорите с „Да!”. Не е най-интуитивният извод, но въпреки това изглежда е част от еволюцията на хомо сапиенс: с грижа и мисъл за другите ние правим и собствения си живот смислен и богат.