Германия отново води Европа в грешната посока
В нощта на 15 април 2023 г. наистина се случи – Германия затвори и последните си ядрени централи!
Прогнозата ми, че Германия все пак няма да го направи на фона на енергийната криза, войната с Русия и плановете си за бърза декарбонизация, се оказа погрешна. За пореден път подцених нивото на политическа инерция и невменяемост…
Федералното правителство изпълни едно старо решение, което отдавна вече няма обществена подкрепа – социологическите проучвания от последните години ясно показват, че средният германец вече по-скоро желае запазването на ядрената енергетика. Експертна подкрепа това решение никога не е имало – масово професионални икономисти, енергетици и еколози винаги са го заклеймявали като неадекватно.
Ето една проста сметка, която показва колко абсурдно е всичко от гледна точка на декларираните цели за спиране на въглищата и намаляване на въглеродните емисии:
През 2002 г. Германия има 22.4 GW АЕЦ. Те намаляват до 4.1 GW през 2022 г. В това време инсталираните мощности на фосилни горива (лигнит, въглища, газ и петрол) се увеличават от 74.2 на 74.7 GW. Ако към тях прибавим и биомасата (която се счита за въглеродно неутрална, но това е просто смешно!), тогава говорим за ръст от 75.5 до 84.1 GW. Всички тези централи са нужни, защото осигуряват надеждна енергия – за разлика от 130 GW слънчеви и вятърни централи, които изцяло са покрили ландшафта на страната.
През 2022 г. само 4.1 GW АЕЦ произвеждат 32.8 TWh въглeродно неутрална енергия, което е 6.7% от всичкия ток в Германия. Ако Германия просто беше запазила всичките си 22.4 GW АЕЦ (напълно възможно – в САЩ подобни АЕЦ вече са лицензирани за 80 г. работа) и те работеха със същата производителност, щяха да дадат 173.6 TWh. Това е повече от всичкия ток от лигнитни, въглищни и петролни централи през годината. Германия има много газови централи, които относително лесно биха могли да поемат напълно ролята на останалите фосилни горива в осигуряването на балансова и пикова енергия – те точно затова се изграждат. Тоест Германия щеше вече да е в състояние да затвори всичките си лигнитни и въглищни ТЕЦ, ако беше запазила ядрената си енергетика. Спестените въглеродни емисии за последните 20 години щяха да се измерват в милиарди тонове. И това можеше да се случи, без да инвестира трилион евро, да унищожи ландшафта си, да постигне 3 пъти ръст на цените на тока и накрая да се окаже на прага на енергиен колапс.
Така или иначе огромният ръст на енергийно потребление по света отдавна не се случва в Германия, нито в Европа. Случва се в Китай, Индия и останалите страни в Азия. Според най-прясната информация в Китай в процес на строеж, разрешителни и планиране се намират 228 големи ядрени реактора. В Индия е одобрено изграждането на още десет. А това е само върхът на айсберга. Единични ядрени централи вече има и в арабските страни, а десетки са в процес на изграждане.
През месец март 2023 г. компанията Georgia Power стартира първия нов ядрен реактор от седем години в САЩ. Федералното правителство дори постави ядрената енергетика сред основните бенефициенти на Закона за намаляване на инфлацията, който представлява поредният мащабен опит за субсидиране на енергийния преход там. Признаци на ядрен ренесанс се виждат в Канада и Великобритания. Въпреки „Фукушима“, дори Япония твърдо се връща към ядрената енергия.
В Европа политическата борба „за и против“ ядрената енергетика неимоверно се изостря. От едната страна стоят Франция, скандинавските страни и Източна Европа, а от другата – Германия, немскоезичните страни, Италия. Дано Европа си спомни кога последно сме виждали подобно разделение. Не бива да допуснем отново Германия да бъде страната, която определя бъдещето на всички ни. Посоката е погрешна и крайният резултат може да бъде катастрофален. Историята има навика да се повтаря – най-вече там, където никой не си взема поуки от нея…
