Послания на реалната парична маса
Отдавна известен труизъм е, че ценовата инфлация е винаги и навсякъде парично явление. Също така е известно, че промените в масата на парите засягат стопанството и в крайна сметка цените не незабавно, а с дълги и променливи отлагания във времето.
Това важи както при епизоди на нарастваща, така и при епизоди на спадаща инфлация. И в двата случая преди настъпването на променена динамика в цените се наблюдават определени парични процеси.
За да се проследи най-удобно тази динамика, може да се използва един сравнително прост индикатор, а именно индексът на реалната парична маса. Той се получава, като номиналната парична маса се дефлира с индекса на потребителските цени. Само за пример, последното голямо ускоряване на ценовата инфлация в България, особено чувствително след средата на 2021 г., е предхождано от около година и половина значително ускоряване на нарастването на индекса на реалната парична маса. Огледално, огромният спад на ценовата инфлация в страната в края на 1997-а и през 1998 г. е предхождан от буквален срив в индекса на реалната парична маса между средата на 1996-а и средата на 1997 г. Може да се посочат и много други подобни примери както от българската, така и от световната стопанска история.
Индексът на реалната парична маса в България достигна своя (засега) последен пик през септември 2021 г. Оттогава за година и половина кумулативният му спад е около 5% и нивото му в началото на 2023-та е по-ниско от това в края на 2020 г.
От една страна, при подобно развитие за нито един монетарен икономист настъпилата в страната дезинфлация от близо 5 процентни пункта през последната половин година не може да бъде изненада. Няма как, макар след неизбежно отлагане във времето, достатъчно значителен и продължителен спад на реалната парична маса да не бъде последван в някакъв момент от дезинфлация или дори дефлация.
От друга страна обаче, този спад поставя редица въпроси за възможната бъдеща динамика както на паричната маса, така и на цените. Тук възможните развития са разположени в целия спектър между два крайни сценария.
Единият краен сценарий е, че спадът в реалната парична маса се стабилизира, тя се връща към нарастване, отразяващо увеличена стопанска активност и без значима опасност за ново ускоряване на инфлацията. При такова развитие епизодът на ценова инфлация и дезинфлация ще е бил преминат сравнително безболезнено. Доколкото подобно развитие е главната цел на водещите паричните политики по света в момента, а инфлационните процеси в България до голяма степен са функция на тези политики, този сценарий би бил пример за известното в макроикономическата теория „меко кацане“. Примери за него има, но те са редки в стопанската история.
Другият краен сценарий обаче е свързан с възможността спадът в реалните пари да напрегне както финансовата система, така и общата стопанска активност. Тогава е възможно този спад да започне да се самозахранва и да породи сам по себе си продължаващи процеси на рецесия в икономиката. При сценария рецесия ускорената инфлация пак ще се озове в миналото, но с много неприятна обща стопанска цена. За съжаление, стопанската история дава тревожно изобилен брой примери, в които се е случвало точно това.
Разбира се, всички развития между тези две крайности остават възможни. Предстои да видим какво и как ще се случи.
