Книговище: С едни книги напред

Образователната платформа Книговище се бори с функционалната неграмотност на учениците, като превръща четенето в онлайн игра и разработва първата в България журналистическа медия за деца

Повече от 20 години България участва в международните изследвания PISA, които мерят различни компетентности на учениците. Страната ни редовно е с най-ниски резултати сред европейските държави, а най-дискутираният показател е функционалната неграмотност на 15-годишните – 40% от тях не могат да извличат информация от текст и да правят изводи на база на прочетеното. Тези данни тревожат Искра Джанабетска и Десислава Гаврилова, които се опитват да променят кривата на неуспеха с „Книговище“ – онлайн платформа за насърчаване на четенето чрез методите на геймификацията и чрез въпросници.

През 2018 г. личните и професионалните им пътища се преплитат с цел да насърчават децата да четат. Десислава Гаврилова дълги години е ръководител на културната организация „Червената къща“. В един момент със семейството си заминава за Австрия и е очарована от инструмента за четене, който се използва в почти всички училища в немскоезичните държави – Antolin. „Синът ми и съучениците му още от първи и втори клас непрекъснато говореха за книги покрай тази платформа“, казва тя и добавя, че родители и учители работят за това у децата да се възпитава уважение към знанието, да изграждат среда и ценности на четене.

Решава, че трябва да направи нещо за образованието в България, и първоначалната є идея е да преведе и локализира Antolin, който вече е доказан и работещ модел. От немската организация обаче не проявяват интерес към подобно предложение, но дават зелена светлина Гаврилова да си направи собствена разработка, използвайки същата идея.

В търсенето на съмишленици среща Искра Джанабетска, която повече от 10 години е ръководител на проекта „1000 стипендии“ и която изследва как четенето повлиява на резултатите на учениците във всички области. Сред основателите на „Книговище“, като по-късно се оттегля, е и Яна Генова – инициатор на Къщата за литература и превод и на фондация „Следваща страница“.

Регистрират „Книговище“ като фондация, защото имат социална мисия – да помогнат на всяко българско дете да открие удоволствието от четенето. През 2019 г. печелят втора награда в конкурса на Reach for Change за социално предприемачество „Промяната“, което им помага да структурират бизнес модела, да се насочат към правилните потребители и да натрупат популярност. Рамо до рамо с разработчиците от Childish изграждат архитектурата и функционалностите на сайта. „Ние сме идейниците, но това е една онлайн платформа и е много важно кой я създава и развива“, казват с благодарност за екипа на Благовеста Пугьова и Андрей Нончев от Childish.

Какво представлява „Книговище“? Платформа, в която има разработени над 4 хил. въпросника към различни книги, литературни произведения, читанки и статии. Всяко дете има собствен профил и след като прочете дадена книга, попълва въп­росника към нея, за което получава точки и бонуси.

Още от началото на проекта за екипа е много важно да идентифицира точно кои са бенефициентите и какви са техните нужди, за да създаде продукт, който максимално отговаря на тях. Първите бенефициенти са децата, които освен добавената стойност на четенето „се закачат на кукичката“ на играта. „Много изследвания показват, че четенето за удоволствие развива критическите способности на децата, интелигентността, уменията да се концентрират и да анализират, които им трябват не само в училище, но и в живота“, казва Гаврилова. Наблюденията им обаче показват, че малко деца четат за удоволствие. Според PISA под 15% обичат да четат. Затова екипът на „Книговище“ развива паралелна линия за вторите си бенефициенти – учителите, които предават всички умения за четене през задължителната литература в час.

Мислейки за техните нужди, разработват отделен инструментариум специално за учители. Това включва учителски абонамент с до 30 ученически профила в него. Учителят може да следи какво четат учениците и как се справя всеки един от тях на тестовете, съответно да диференцира подхода си спрямо постиженията на конкретното дете, да дава допълнителни задачи, предизвикателства и бонуси, да генерира грамоти, да използва платформата като проверка на разбраното в час. Ето защо вече има разработени въпросници на текстовете от всички читанки от 1. до 4. клас. „Децата в учебно време нямат много време за четене, затова беше важно да интегрираме текстовете от учебния процес в платформата“, казва Джанабетска.

Тя дава пример с един учебен час от 40 минути, в който учителят трябва да предаде текста и след това да препита учениците какво са разбрали. Невинаги му остава време за това, но може да използва „Книговище“ за проверка на разбирането на текста, а в часа да ангажира учениците с по-задълбочени дискусии. „Когато разработвахме платформата, си задавахме точно тези въпроси – кое ще е най-добро за учителя, кое ще го подпомогне в работата му“, казва Гаврилова. Ангажирането на учителите е от ключово значение за постигане на социалните цели на „Книговище“, а именно повече четящи деца, затова е важно те да бъдат ангажирани в училище.

Кукичките, които са заложили с елементите на игра, най-добре проработват именно в училищна среда, където има сърев­нование между ученици, класове и училища. Децата могат да добият представа къде са спрямо останалите – уважително, без имена, а само с брой точки. Геймификацията е свързана с това да насърчават децата да влизат отново и отново, да ги поощряват за верни отговори, да получават награди за прочетени текстове, за попълване на читателски дневник и т.н. Покрай Нова година правят интересно партньорство с издателство „Дъбови листа“, които превръщат събраните в платформата точки в реална стойност, с която децата могат да си купят книги.

ВСЯКА ГОДИНА ПРЕЗ АПРИЛ

под егидата на МОН, „Книговище“ организира национално състезание по четене с разбиране, където се състезават цели класове. „Класът се състезава с резултатите на децата, съответно учителят трябва да мотивира децата да четат повече“, казва Джанабетска и допълва, че през последните четири години учителите са им най-големият източник на вдъхновение и идеи как да развиват платформата.

Много учители създават и въпросници към книги. „Книговище“ са разработили наръчник за създаване на въпросници, които след това минават през редактор, така че всеки може да се включи – деца, родители, доброволци. Благодарение на платформата TimeHeroes правят кампания за набиране на доброволци, които да създават въпросници. По този начин бързо създават тестове с над 35 хил. въпроса.

Екипът вече е постигнал първата си цел да има много богато и разнообразно съдържание от въпросници към различни текстове. Следващата стъпка е да разширяват базата си от абонати, за да постигнат устойчивост на модела и на социалния си ефект. Годишно имат около 5 хил. активни детски профила от всички видове абонаменти – индивидуални, родителски и учителски. Това не е достатъчно, за да може „Книговище“ да се самоиздържа, затова разчитат на смесен вид финансиране – от абонаменти и от грантове. Споделят, че още в началото са стартирали като социални предприемачи и нито веднъж не са увеличавали цените на абонаментите си, които са „непрепоръчително ниски“.

Цената на годишния абонамент за един клас ученици е 120 лв., или около 4 лв. на ученик на година. „Има маркетолози, които ни насърчават да вдигнем цените, но за нас социалният ефект е по-важен, затова все още балансираме между грантове и абонаменти“, казва Джанабетска. През последните години получават финансиране от Столична община в подкрепа на националното състезание по четене, частична помощ от Национален фонд „Култура“, грант от „Америка за България“ и от „Еразъм+“.

Мислят в посока да развият платформата и за други пазари, но превеждането є и разработването на други езици е времеемък процес. Все още имат работа на българския пазар, като голямата им цел е да превърнат „Книговище“ в детското пространство за книги, което да провокира говоренето за книги и да ангажира и останалите играчи в този процес – родители, учители, библиотеки, книжарници, медии.

От май 2021 г. в рамките на платформата работи и единствената медия с журналистически текстове за деца „Вижте“. Една година от войната в Украйна. Какво е инфлацията? Фалшиви сигнали за бомби в училища в цялата страна. Ще има ли правителство? Защо местим стрелките с час напред? Това са само част от темите във „Вижте“, където новините се „превеждат“ на детски език. Всеки ден на сайта има по една новина, свързана с обществения и политическия живот, с наука, култура, спорт.

Джанабетска и Гаврилова са убедени, че децата не трябва да се откъсват от случващото се в света днес и от възможността да го разбират и осмислят. Цитират отново международно изследване PISA, в което България е в дъното на класацията – този път за глобалните компетенции на тийнейджърите, тоест доколко познават другите култури, глобалните проблеми, могат ли да предлагат адекватни решения и т.н.

„Изследването засече, че 15-годишните, първо, нямат познания. Второ, нямат капацитет изобщо да мислят в посока решаване на глобални проблеми. Не са склонни да разбират другите и да проявяват чувствителност към тях. Как може да се преодолее това – нашият отговор беше: с медия за деца“, казва Джанабетска.

По примера на детското издание на списание „Шпигел“, което Гаврилова и децата є четат във Виена, започват да разработват идеята за детска медия. Държат на качествена журналистика, написана на достъпен език. Дотогава в България няма такъв жанр, затова те полагат основите, като правят специализирано обучение за над 40 журналисти, които искат да работят по темата. Привличат лектори от „Шпигел“, от френски, словенски и ирландски детски медии, които да обучат екипа. Главен редактор на медията е журналистът и писател Зорница Христова, която превежда сложните теми на детски език.

ДЕЦАТА ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ ЧУВАТ ЗА ВОЙНИ, ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ, ЖЕРТВИ, КОВИД.

Виждат нашата тревожност, те самите трупат тревожност. Едва ли всеки родител може да обясни рационално, спокойно и с правилния подход тези неща“, казва Гаврилова и допълва, че освен да намали тревожността и да даде информация, всяка статия се опитва да подтикне децата и към активно действие. „По този начин възпитаваме активни граждани, а с темите за правителството, изборите, президента поставяме основите на гражданското образование. Защото е важно децата да знаят как функционира демокрацията“, казва тя. Отскоро имат партньорство с Българското национално радио, където всеки ден звучат „Новините на детски език“ – прочетени статии от медията.

Към всяка статия е разработен и въп­росник за четене с разбиране, който е свързан с „Книговище“ и който провокира децата да продължат да играят в платформата, съответно да продължат да четат, да събират бонуси и награди. Тъй като държат „Вижте“ да е безопасно поле за децата, без реклами и търговски съобщения, моделът на финансиране на медията е чрез дарения през платформата.

На финала на разговора ги питам какво е отношението на образователните институции към „Книговище“. Казват, че регионалните управления по образованието нямат право да ги препоръчват на училищата, защото са с платен абонамент, но по-дълбокият проблем е, че няма осъзнаване на сериозността на проблема с четенето.

„Като общество не сме стигнали дотам, че данните за четивната грамотност истински да ни притеснят, за да се направят политики за този проблем. В момента, в който това се случи, за ключовите играчи в образователната система ще стане ясно, че ние сме част от решението“, казва Гаврилова.