Може ли успехът на Toyota да се мултиплицира в България?
Отразявам успехите на българските предприемачи с фокус върху стартъп екосистемата, технологиите и социалното предприемачество
Едно от най-големите предизвикателства пред предприемачите днес е как компаниите им да растат устойчиво, без напредъкът да е последван от период на затишие. Това е темата, на която д-р Джеймс П. Уомак (днес на 75) е посветил кариерата си. Уомак е основател и председател на Lean Enterprise Institute в Бостън, САЩ, който вече има 30 представителства по света. Освен това е бил директор на изследователската дейност на програмата IMVP в Масачузетския технологичен институт (MIT) и е наблюдавал отвътре как Toyota се е превърнала в един от лидерите на автомобилния пазар.
Самата Лийн методология води началото си от японския бранд. Пътят на компанията започва през 1937 г., като още от началото е осеян с предизвикателства. Най-драматичните сред тях са Втората сетовна война и фалитът, пред който е изправена компанията през 1950 г. Всъщност точно тези кризи карат ръководството да осъзнае, че не може да се конкурира с производители като General Motors, ако използва същите управленски практики като тях. Затова преосмисля изцяло своя подход и дава началото на Lean thinking (Лийн методологията). Основното за нея е, че се постига повече стойност с по-малко ресурси, стратегиите са дългосрочни, а подобренията – постоянен процес.
Успехът на Toyota прави Лийн предпочитан метод в много компании. Екипът на Forbes България се срещна виртуално с Уомак, за да ви разкаже за добрите практики и как вие можете да вземете най-доброто от Лийн за вашите организации.
Д-р Уомак, началото на Лийн методологията започва през 50-те години на миналия век. Кои от проблемите на съвременния предприемач могат да се решат с нея днес?
Днешните предприемачи са изправени пред няколко ключови предизвикателства още в началото на своя път в бизнеса. Първото е още в процеса по стъпване на пазара. Днес стартиращите компании избират да „отбраняват“ прототипите си, като подчертават своите предимства пред потенциални клиенти. Това не е устойчив подход. Общността на Лийн вярва, че прототипите трябва да са създадени с минимално ресурси, а обратната връзка отвън да е източник на трансформации.
НЯМА СМИСЪЛ ДА СЕ ИНВЕСТИРАТ УСИЛИЯ В УБЕЖДАВАНЕ НА ХОРАТА, ПО-ДОБРЕ Е ДА ГИ ЧУЯТ И ДА ИЗПОЛЗВАТ ЕНЕРГИЯТА СИ, ЗА ДА ПОДОБРЯТ ПРОДУКТА.
Следващото предизвикателство е работата в мащаб. Много предприемачи изпитват трудност при създаването на устойчиви процеси в разработването, производството и дистрибуцията. Целта е да отговарят последователно на изискванията на пазара и да имат семпли и разбираеми послания към клиентите. Успешното разрастване на един бизнес очаква неговият управител да спре да бъде генератор на идеи и да стане създател на ефективни процеси.
За съжаление, на някои предприемачи им е трудно да преминат към тази втора фаза, затова развитието на компанията им спира. Това е особено валидно за тези, които притежават неспокойна личност и им е трудно да запазят фокуса. Илон Мъск е идеален пример тук. Неговите иновативни идеи се сблъскват с предизвикателства в поддържането на дългосрочни усилия.
РАЗРАСТВАНЕТО НА ЕДНА КОМПАНИЯ ИЗИСКВА БАЛАНС МЕЖДУ СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ И НОВИ ПРОТОТИПИ И ДЪЛГОСРОЧНИЯ ПЛАН ЗА ПРЕЦИЗНО ПРОИЗВОДСТВО.
В крайна сметка методологията на Лийн може да помогне на предприемачите, като предостави структуриран подход както към първоначалната идея, така и към последващите фази на мащабиране. Възприемайки принципите на Лийн, предприемачите могат да се съсредоточат върху създаването на стойност, подобряването на процесите и ефективното използване на ресурсите, което води до по-големи шансове за успех в днешната конкурентна среда.
В какви организации е подходящо да се имплементира?
Много хора си мислят, че успехът на Toyota е свързан с културата на Япония и няма как да се повтори на друго място. Toyota обаче успешно прилага една и съща методология със своите представителства, партньори и доставчици в световен мащаб.
Нека ви дам няколко примера. Целта на Toyota беше да се движи като кораб през бурно море, но да не жертва товар или екипаж. След 1950 г. компанията си постави за цел да управляваме значителен финансов запас. Така когато започна пандемията от COVID-19, Toyota имаше по-добро съотношение финансов буфер/оборот в сравнение с която и да е друга автомобилна компания. Това ѝ позволи да запази екипа си и да се придържа към таргетите си без никакво забавяне.
Такова ниво на стабилност е трудно постижимо, особено при стартъпите, които често имат точно толкова капитал, с колкото да останат на пазара. Подходът на Toyota за натрупване на пари като гарант за стабилна и успешна система противоречи на преподавателите по финанси и инвеститорите, които ни съветват да влагаме парите си веднага в нещо, за да правят още пари за използване на пари.
Друг ключов аспект, за да работи методологията на Toyota, е техният фокус върху безкрайни цикли на обучение с всеки служител. Те наемат млади хора и инвестират в непрекъснатото им развитие, като имат план за 30 години напред. Този подход се прилага глобално и те имат планове за всеки продукт и клиент. Някои хора оценяват това ниво на ангажираност, други го намират за плашещо.
Как Lean Enterprise Institute достига до бизнеса, за да разкаже за методологията?
Lean Enterprise Institute е предимно образователна и изследователска организация. Споделяме знания чрез книги, семинари и конференции, като целта ни с тях е да демонстрираме как работи методологията на практика и да насърчим хората да я прилагат в своите организации.
Ние вярваме в изграждането на общност от съмишленици, които могат да се учат и подкрепят взаимно. Ние свързваме хора, които се нуждаят от съдействие, с опитни професионалисти от нашата мрежа. Ако някой в България има конкретен проблем, който колегите не могат да решат локално, ние можем да го насочим към консултанти или други експерти, които имат нужния опит.
Каква е ролята на Лийн Институт България?
Lean Institute в България е една от 30-те организации по света, които са част от глобалната лийн мрежа (LGN). Всеки институт е независим, но споделя целта за насърчаване на икономично мислене и практика. Като част от мрежата, от тях се изисква да организират конференции за споделяне на знания всяка година. Васил Петров, управляващ директор в България, гори в това, което прави, и е решен да изгради широка и стабилна мрежа от хора, които се интересуват от принципите на Лийн и желаят да постигнат устойчив растеж.
Предстои ви пътуване до България за конференцията Tomorrow Redefined на 19 май. Кои са посланията, с които искате да оставите аудиторията?
Всяка държава има свои собствени проблеми. Затова за мен е важно да насърча дискусия за конкретните предизвикателства и възможности в България.
Лично аз не знам как се справят частният и публичният сектор в страната. Въпреки това силно вярвам, че на едно базово ниво хората са еднакви навсякъде. Е, как българите могат да постигат повече от другите националности? Отговорът тук е свързан с вашите основни ценности, вярвания и култура на създаване.
НЕ КАЗВАМ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ТРЯБВА ДА ПРОМЕНЯТ НАЧИНА СИ МИСЛЕНЕ. КАЗВАМ ДА ОТКРИЕТЕ ПРЕСЕЧНА ТОЧКА МЕЖДУ ВЯРВАНИЯТА ВИ И ТОВА, КОЕТО ПРАВИТЕ НАЙ-ДОБРЕ.
Лийн се прилага в различни сектори като здравеопазване, образование, транспорт и много други. Със сигурност методологията може да ви помогне, независимо в коя индустрия работите.
Каква е вашата мотивация да обикаляте света и да споделяте за ползите от Лийн?
Ако имам възможност да подобря нещата, защо да не опитам?
ИСКРЕНО ВЯРВАМ, ЧЕ СВЕТЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В ПО-ДОБРО МЯСТО, КОГАТО ВСЯКА СТРАНА СТАВА МАЛКО ПО-УСПЕШНА.
Ето защо съм пътувал на много места и съм помагал на различни страни, дори такива в конфликтни зони. За това ми помага и любопитството, което е друга моя движеща сила. Винаги ми е било интересно как можем да подобрим средата около нас и да гледаме на това като безкраен процес, който не трябва да забавяме.