Осъзнатост срещу бърнаут в корпоративния свят
Oтговарям за секторите образование, шоубизнес, търговия.
Биляна Савова е от хората, които знаят как да си направят лимонада, когато животът им поднесе лимони. Преди 15 години е диагностицирана с множествена склероза и оттогава пътят ѝ се променя, водейки я към търсене на ново разбиране за тялото, съзнанието и вътрешните лечебни сили на всеки от нас. Дългогодишният арт директор на списание Eva днес е идеолог и визионер на трансформиращата програма Plan to Be, креативен директор на Plan2B Creative Studio и основател на фондация „МС – Мога Сам“, която подкрепя хора с различни заболявания.
Тя е безкраен генератор на идеи и нови проекти – освен 10-дневната програма Plan to Be, в разгара на пандемията създава кратката интензивна програма 8for8, в която за осем часа участниците преминават през личностно преживяване. Разработва програмата и за деца и тийнейджъри. Включва в портфолиото си още подкаст с интервюта и медитации, а най-новият й фокус са корпоративните обучения и практикуването на осъзнатост сред мениджърите на ръководни позиции.
Осъзнат подход в управлението на компаниите
Опитът през последните години в работа с хора и обучения показва на Савова, че участниците се нуждаят не само от разтърсване и силно пробуждане, но и от малките ежедневни стъпки, които да ги водят към постоянство и промяна. С тази мисъл тя разработва програма, насочена към корпоративния свят и мениджърите на компании – 20 часа майндфулнес, разпределена в 10 месеца. В рамките на тази програма всеки месец по два часа имат съвместна среща, последвана от малки задачи, които да интегрират в ежедневието си.
Една от първите компании, които се включват в новата програма, е dm, където участват мениджъри на различни нива. Савова казва, че 10-месечната програма е продължение на общата им работа и срещи със служители и hr експерти в рамките на 8for8.
Сред основните теми, по които си говорят с компаниите, са мултитаскингът и бърнаутът. Модерните термини, които все по-често навлизат в работния ни живот. „Някои мениджъри все още при провеждане на интервюта питат служителите дали могат да мултитаскват. За тях това е качество, което е издигнато на пиедестал, и все още им е трудно да разберат колко много пречи“, казва Савова, като добавя, че сред основните причини за бърнаут са именно мултитаскингът и перфекционизмът. И обяснява защо това е така с илюстративен пример как вниманието трябва да стане „монотаскинг“.
Ако вниманието е прожектор, който насочва светлината си като лъч към даден обект, ние виждаме добре само него. Не можем да осветим с него всички обекти в стаята едновременно. Единственият вариант е да започнем да въртим този лъч много бързо, но така ще се уморим и няма да запомним нищо. Това е принципът на мултитаскинга, при който мозъкът превключва много бързо от една задача на друга, което само го уморява и губи време. Савова цитира изследвания, които показват, че при мултитаскинг се губят над два часа на ден – противно на обичайното мислене, че по този начин пестим време.
При работата си с мениджъри на компании тя откроява положителна тенденция, че вече осъзнават колко е важно да имат вътрешен баланс и да взимат добри решения, които рефлектират върху всички останали. Допълва, че както в семейството децата копират примера на родителите си, така и в компанията служителите следват поведението на ръководителите. „Ако искаш да изградиш една хармонична среда, в която всички хора да дават най-доброто от себе си, не трябва да ги следиш дали правят всичко, както си казал, а да им имаш доверие. Когато има доверие, хората изваждат неподозирани неща от себе си, а това издига компанията на съвсем различно ниво“, казва Савова.
Три стъпки на успешния мениджър
Тя извежда три конкретни стъпки, които са ключови при управлението на хора. Първото е „да не гледаш на човека като на цифра в екселска таблица“. Корпоративният ритъм на работа често обезличава взаимоотношенията между хората, затова опознаването на всеки от служителите, не просто с имената им, е ключово начало.
Втората стъпка е разбиването на мита за work–life balance. „Не трябва да се сепарират, това е едно човешко същество, което трябва да бъде добре във всичките си моменти“, казва Биляна Савова и допълва, че няма как да си добър в работата си, ако вкъщи нещата не вървят и цял ден се тревожиш за проблеми у дома. Ето защо, когато даден служител не се справя в работата, е важно да се разбере какъв е проблемът, който го тревожи.
Третата стъпка, която има по думите й има огромен ефект и сила за промяна, е изразяването на благодарност. Когато човек дава най-доброто от себе си, дори и да е длъжен да го направи според длъжностната си характеристика, е хубаво да бъде поздравен и да му се благодари за работата. Савова разказва за проучване по темата за благодарността в корпоративна среда. Компания, която има проект за фондонабиране по телефона за дадена кауза в рамките на една седмица. Служители, разделени в две зали, стоят по 8 часа на телефона с точни инструкции какво и как да кажат и се опитват да убедят събеседника да подкрепи каузата. В експеримента помолили мениджъра на екипа за влиза всеки ден в едната зала, да сяда до всеки от служителите, да провежда разговор 1–2 минути и да му благодари за усилията, които полага в този проект. В другата зала въобще не се появявал цяла седмица. Резултатът бил в пъти повече събрани средства от служителите в първата зала в сравнение с тези във втората.
„Каквато и работа да вършиш, ако отделиш една минутка от забързаното си ежедневие между срещи, оперативки и доклади, реално правиш много повече за компанията и за служителите в нея, отколкото, ако ги заведеш на тиймбилдинг в края на годината“, обобщава Савова и добавя, че често забравяме да благодарим за нещата, които приемаме за даденост, за провалите, които са ни научили на ценен урок, или на хората и ситуациите, които са ни предизвикали да действаме различно.
Кое храниш – мотивацията или болестта?
Тя самата е благодарна на болестта, която преди 15 години променя живота й – в крайна сметка за добро. Преначертава пътя й и я превръща в светлина по пътя за много други хора с различни заболявания. „Съвременният човек е най-болният човек в цялата човешка история“, казва Савова, която ежедневно работи с хора с различни заболявания, които имат нужда от сериозно събуждане и поемане по нов път. Тя казва, че голяма част от болестите се дължат на факта, че сме се откъснали от естествените процеси на природата, че сме загубили съня си, общуването с природата и връзката със собственото ни тяло.
За нея съвременният човек е много информиран и това му пречи. Ако нещо го заболи, ще попита Гугъл какво лекарство да вземе, но няма да попита тялото си защо това му се случва. „Умът е огромен хитрец, защото знае много. Трябва да спрем да говорим с Гугъл и със Сири, а да говорим със себе си и да си задаваме тежките въпроси – какъв е смисълът от това, което ми се случва“, казва тя и добавя, че хората обичат да се самозалъгват с лесни и бързи отговори.
Но трансформацията не е задължително да е трудна, тя може да започне с 1 минута на ден, в която правиш нещо ново. След 2–3 седмици, казва Савова, усещаш, че нещата се променят. Не се променя нищо във външния свят, но се променя твоето отношение към света. След месец ще поискаш тези минутки да станат 10, защото пътят ти е интересен. Тези малки успехи, които забелязваш, хранят мотивацията. „Ако си представим, че мотивацията е едно мъничко същество, което расте вътре в нас, ние трябва всеки ден да я храним, за да оцелее – да се потупваме по рамото, да си благодарим, да си казваме: Браво. Мотивацията се храни от тези неща и започва да расте.“
На другия полюс е болестта, загубата, бездната, която също има нужда от храна, за да оцелее и колкото повече драма и сълзи й даваме, толкова по-голяма става. „Навремето, когато ме диагностицираха с множествена склероза, аз смятах, че губя мозъка си, защото той беше поразен много сериозно. Да ти кажат, че мозъкът ти е като швейцарско сирене, не е най-добрата новина. Тогава, ревейки в двора на болницата, един мой приятел се появи и ми каза следното: „Ако правиш така, ти даваш храна на болестта, тя ще продължи да расте, защото ти ще си я отглеждаш. Спри да й даваш храна и тя ще умре от глад“, спомня си Савова и казва, че това е изборът, който всеки от нас прави с ежедневните си действия – дали да храниш мотивацията, или да храниш страданието.
С ежедневните си действия Савова прави избор да помага на другите – това е нейният начин да лекува себе си. Така, отговаряйки на нуждите, които забелязва, едно след друго се раждат различните обучения и семинари, а тя неусетно се превръща в предприемач – защото предприема осъзнато действия. А идеите продължават да идват една след друга.
1000 жерава си търсят осиновители
В началото на декември 2020 г. Биляна Савова се събужда с нова идея – в съзнанието си е видяла кутия за жерави оригами, каквито тя от години сгъва. Сяда на компютъра и в 10.30 ч сутринта вече е готова с проекта и го изпраща към печатницата. „Легендата е много хубава. Ако сгънеш 1000 жерава, сбъдваш желанието на сърцето си. Много хора обаче не знаят какво е желанието на сърцето им. Затова, докато сгъват, го кристализират, това е техника за медитация и осъзнатост“, казва тя. Сгъването на едно жеравче отнема около 3 минути, ето защо кутията се казва „3000 минути осъзнаване“. Много хора проявяват интерес и започват да сгъват жерави като лична терапия, но и в подкрепа на дейността на фондация „МС – Мога сам“.
Няколко месеца по-късно хиляди сгънати жерави „политат“ обратно към фондацията. Към момента имат над 35 хил. сгънати жерави, които събират в красиви пана, дело на сценографа и художник Северина Стоянова. Те се опаковат в рамка от японско дърво, покрита със сурова коприна. Пано с ято от 1000 жерава, готови да сбъднат нечие желание. От фондацията търсят осиновители за всяко от паната, като цената е 1280 лв. Продават жеравчето на номинал от 1 лв., а останалото е сумата за кутията. Споделя, че много от партньорските им компании вече са закупили пана, а продават и отделно жеравчета, които се използват за украса или подаръци. „Парите, които идват от жеравите, идват от всички хора заедно – от деца, които сгъват, от безработни хора, които ни пишат, че това буквално осмисля дните им. Най-големият ни дарител на жерави е жена от Добрич, тя е сгънала 12 хил. жерава. Нейните жерави могат да донесат на фондацията и на фонда 12 хил. лв.“, казва Савова и допълва, че първоначално е мислела, че сгъването ще бъде по-трудната част, но вижда огромно желание сред хората. Сега за нея е важно да намерят дом на всяко от паната.
През 2021 г. създава фонд „Андрей“ в памет на човек, с когото е работила и основала заедно фондацията и който си отива от този свят в края на 2021 г. Фондът се захранва основно от жеравите и чрез него съфинансират неща, които не се покриват от здравната каса, като менталното здраве. Имат сключени договори с две големи платформи за психиатрична помощ MindFit и HourSpace therapy. Освен ментално здраве фондът подкрепя и програми за лична трансформация, физически терапии и рехабилитации. Програмите не са безплатни, държат да има лично финансово участие според възможностите, за да има по-силен ангажимент на всеки лекуващ се. Фондът поема разликата между това, което човекът може да плати, и цената на психиатричния сеанс например.
