Бегачът, който стана социален предприемач

С над 27 хил. бегачи зад гърба си социалното предприятие 5kmrun би могло да е добре смазана машина за пари. Но създателят му Георги Станоилов държи да запази инициативата безплатна, за да направи спорта достъпен за възможно най-много хора

Минути преди 10 часа в последната събота на март площадката „Гълъбите“ в столичния Южен парк гъмжи от хора. Облечени в удобни спортни дрехи, те очакват стартовия сигнал на ежеседмичната 5-километрова обиколка на парка. Мероприятието се провежда независимо от метеорологичните условия и се отлага само при форсмажорни обстоятелства. Всеки път в него се включват по над 300 души. Докато те хвърчат по алеите на Южния парк, стотици бегачи правят същото в Западния парк в София, както и в парковете в други големи български градове.

Тази синхронизирана спортна инициатива е известна като 5kmrun. Създателят ѝ Георги Станоилов всяка събота дава старта на бягането в Южния парк. По същото време негови съорганизатори осъществяват паралелни бягания в Пловдив, Варна и Бургас.

С над 27 хил. регистрирани участници, 5kmrun със сигурност е една от най-големите спортни общности в България. Съставена предимно от любители-бегачи, в редиците ѝ може да видите също знаменитости, собственици на бизнеси, дипломати. През 2019 г. в едно от бяганията изненадващо се включи президентът Румен Радев.

С толкова могъща потребителска база 5kmrun би могло да е машина за пари. Таксите за участие в повечето бегачески съби­тия в България започват от около 30-40 лева и може да стигнат 100 лв. за някои ултрамаратони.

Но Георги Станоилов категорично отказва да събира такси от участниците (с изключение на специализирани бягания веднъж месечно, популярни като XL Run). Вместо това той развива 5kmrun като социално предприятие, което се издържа основно от спонсорства, дарения и от усилията на малка армия от доброволци.

„По-трудно е да се финансираме, когато е безплатно, но пък не е невъзможно – казва Станоилов (49). – По този начин даваме възможност на колкото се може повече хора да участват.“ Станоилов твърди, че не е необичайно по време на съботните бягания да се образува опашка от спортуващи, които искат да му благодарят за организацията. „Това е достатъчен стимул и налива гориво в моя ентусиазъм.“

Станоилов заимства модела на 5kmrun от британската спортна инициатива Parkrun. Започнала като малка група бегачи в Лондон, днес Parkrun се провежда в паркове по цял свят и в нея участват над 5 млн. души. Една от причините за огромната ѝ популярност е, че осигурява на бегачите всичко, от което имат нужда: подходящо трасе за бягане, нулева такса за участие и добра компания, с която да изпиеш по една бира след края на тренировката. „При нас хората идват по собствена воля и мотивацията им е да тичат“, казва Станоилов.

ИЗРАСНАЛ НА ТРАСЕТАТА

за лека атлетика (по бягането го запалва баща му) и футболните игрища, Георги Станоилов признава, че в един момент от живота си е позанемарил спортните занимания. Но през 2010 г. съп­ругата му Диана получава предложение за работа в Лондон. Тя приема офертата и семейство Станоилови си събира багажа и заминава за Англия.

Там за първи път Станоилов забелязва причудлива група бегачи, която обикаля по алеите на един от лондонските паркове. Гледката е странна за него, тъй като се случва в събота сутринта, а никой от участващите няма стартов номер. Последното означава, че инициативата е напълно любителска, макар и очевидно организирана, тъй като мероприятието се съблюдава от доброволци с жилетки.

Станоилов вижда група бягащи в същия парк и следващата събота; и пї следващата. „Ако и следващата събота са тук, ще се спра да ги заговоря“, казва си той.

Така и се случва. От един от доброволците, които помагат на организаторите, Станоилов разбира, че тези бягания се организират всяка седмица по едно и също време на едно и също място. Регистрира се на сайта на инициативата и започва да посещава редовно бяганията. „Бях се заканил, че ако един ден се върнем в България, това нещо ще взема да го организирам – спомня си Станоилов. – Бях абсолютно сигурен, че ще се получи, защото го видях с очите си, преживях го.“

Такава възможност се появява, когато Диана забременява. Двамата с Георги преценяват, че искат да отгледат детето в България. Докато се подготвят за завръщането си в България, Станоилов се свързва с организатора на Parkrun Пол Синтън-Хюит.

Роденият в Зимбабве Синтън-Хюит е добре познат сред бегачите в Англия. Той започва да организира групови бягания през 2004 г., докато е безработен. Постепенно те еволюират в Parkrun и като вирус започват да превземат парковете в Лондон и цяла Англия, добивайки изключителна популярност. До края на 2011 г. Parkrun вече се организира и зад граница: в страни като Дания, Австралия, Полша и Южна Африка.

Синтън-Хюит не смята, че моментът е подходящ да се организира Parkrun в България. Той обаче няма нищо против Станоилов да вземе концепцията на организираните 5-километрови бягания и да я приложи под собствен бранд в някой столичен парк.

Така през април 2013 г. Станоилов организира първото 5kmrun бягане в Южния парк. Началото не е толкова гладко, колкото на Станоилов му се иска. Със собствени средства купува първоначалната екипировка: хронометър, маркировка, брандирани материали. За организацията му помагат доброволци.

Станоилов очаква, че почти веднага след стартирането на седмичните бягания 5kmrun ще привлича поне по 500 бегачи седмично. Вместо това минават месеци, преди броят им да достигне едва 100 души. За спонсори и дума не може да става.

Въпреки това Станоилов крои планове за разширяване на 5kmrun в градове извън София. До края на 2013 г. инициативата стартира във Варна, а малко по-късно започва организацията на груповите бягания в Пловдив и Бургас. „Знаехме, че когато се разпространиш в повече градове, изглеждаш по-сериозен в очите на рекламодателите“, казва Станоилов.

Такива се появяват скоро. Един от първите спонсори е Garmin, който обещава да осигури награден фонд за най-добрите бегачи в обществото на 5kmrun. Някои от големите производители на стоки като Adidas и Nike също проявяват интерес да спонсорират събитията на 5kmrun.

ТАКА МАЛКО ПО МАЛКО 5KMRUN ЗАПОЧВА ДА СЕ САМОИЗДЪРЖА

Освен на рекламодатели, инициативата разчита и на доброволци, които се грижат за всичко от организацията (маркировка, фотографии, насочване) до техническата поддръжка. Мобилното приложение на 5kmrun например е разработено от един от доброволците – Емил Табаков, който е служител на софтуерната компания Progress България. Впоследствие компанията дарява на 5kmrun парична сума по желание на Табаков.

Дарителите са третият опорен стълб на „5 км парк БГ“ – сдружението, което организира инициативата. В момента броят им е малко под 400 и включва основни бегачи и неправителствени сдружения. Някои от индивидуалните донори даряват суми от порядъка на 1000 лв. „Не бяхме убедени, че това е правилният начин – казва Станоилов за събирането на дарения. – Нарушавахме едно от основните правила, да е безплатно.“ Всъщност финансирането от фенове може да се окаже полезен инструмент за подкрепа на спортни организации от всякакъв калибър. През 2022 г. малко над 500 членове на сдружението „Левски на левскарите“ например осигуриха 100 хил. лв. за клуба, а в началото на 2023 г. бяха осигурени още 80 хил. лв.

Едно от нещата, които правят 5kmrun толкова пристрастяващ (извън чисто социалния елемент), е възможността бегачите да се съревновават помежду си и да следят прогреса си. Награди за победителите в седмичните бягания няма. Но пък има статистика за това кой на кое място е завършил, за какво време, колко бягания има за година и т.н. Това създава елемент на конкуренция сред участниците, който ги кара да се връщат отново и отново на трасето и да се ангажират със сайта на 5kmrun: така както потребителите на фитнес приложението Strava например прекарват часове в сравняване на резултати и постижения.

Станоилов доразвива тази идея чрез мобилното приложение на 5kmrun, с което всеки може сам да си води статистика на бяганията (вместо организаторите да ги засичат и след това да ги качват в интернет, както се случва на традиционните съботни бягания). Тази функция, наречена 5kmrun Selfie, позволява бегачите да се самоорганизират в удобно за тях време и място и сами да си засичат резултатите. Така в различни градове в България започват да никнат самостоятелни 5kmrun събития, които Станоилов нарича „сателити“. С тях мрежата на 5kmrun се разраства до 13 града.

Маркетирането на 5kmrun става изключително от уста на уста и чрез брандирани дрехи, спортни аксесоари и знамена. Участ­ниците в бяганията популяризират идеята сред приятелите си и ги канят да се присъединят. Гледката на десетки, стотици хора, които бягат по централните алеи на големи паркове, винаги е внушителна и спомага за популярността на мероприятията.

Станоилов нарича „привилегия“ усещането всяка събота сутрин да премине от единия до другия край на стартовата линия всяка събота, преди да даде старта на поредното бягане. „Хората идват при нас с думите: „Благодаря ви, че ви има“ – казва Станоилов. – Това ми е достатъчно, аз не искам повече. Това ни кара всяка събота да сме там.“