Какво може да спре започналото охлаждане на икономиката?
Изглежда почти всеобщо очакването за рязко забавяне на икономическия растеж през 2023 г. То вече е ясно видимо в развитите страни в еврозоната, а първи сигнали виждаме последните месеци и в България. Повишаването на лихвите, затягането на достъпа до кредит, намалялото потребление в резултат на реално обедняване заради рекордната инфлация миналата година – всичко това, съчетано и с колебливото възстановяване на китайската икономика е логична основа за подобни по-мрачни прогнози.
Глобалната търговия с енергийни ресурси и ключови суровини вече отразява обръщането на тенденциите, като цените се върнаха на нивата отпреди 12–24 месеца. Потребителската инфлация също започна бързо да отстъпва надолу от достигнатите върхове през есента.
Какво да мислим за България в този контекст? Да припомним, че цяло десетилетие – след глобалната финансова криза и въпреки пандемията – експортно ориентираната индустрия беше основен двигател на икономическия растеж у нас. Още повече, тя успя да постигне много силни резултати именно в годината на войната, практически печелейки от високите цени на много стоки и от нарасналото търсене.
Едновременно с това в последните години нарастването както на заплатите, така и в дори в още по-голяма степен – на пенсиите, доведе и до сериозен ръст на потреблението на домакинствата. Изглежда обаче, тези фактори за растеж изчерпаха енергията си и от началото на 2023 г. по-слабо външно търсене и потиснати цени вече доведоха до спад в промишленото производство и износа, а при сериозно забавения ръст на реалния разполагаем доход ще потиска потреблението на домакинствата.
Ако експортната индустрия и вътрешното потребление стагнират, остава ли шанс да надскочим тавана от 1–2 процента ръст на БВП тази и идната година? Очевидните отговори посочват тези фактори, които досега не споменаваме – инвестициите и туризма. Че инвестициите са изключително малко, напомняме често, а 2022 г. беляза своеобразен антирекорд – най-ниско ниво на бруто капиталообразуването като дял от БВП от средата на 1990-те години. Боде очите и огромната разлика в инвестициите у нас и в лидерите по догонване в Източна Европа – Румъния, Литва, Латвия и Естония, но това е и знак за неизползван потенциал.
А конкретно откъде може бързо да има промяна? Ако политическата криза намери някакъв изход, бъдещото правителство ще има мотивацията бързо да „отвърже“ публичните инвестиции – а там има много ресурс както по новите оперативни програми, така по плана за възстановяване. Може да се задвижат и разходите за сметка на националния бюджет, още повече че има готови проекти, дори с избрани изпълнители, които обаче се отлагат.
Преките чуждестранни инвестиции вече отбелязват оживление през първото тримесечие на 2023 г. Обичайно обръщаме внимание на новопривлечените „на зелено“ – и да, това е инструмент за трансфер на технологии и по-дълбока дългосрочна структурна трансформация на икономиката. Но в краткосрочен хоризонт по-лесно и бързо е разширяването на капацитета чрез инвестиции на вече присъстващите чуждестранни компании. Ясен хоризонт за приемане на еврото в България от 2025 г. със сигурност би катализирал такъв процес.
Да не пропускаме и факта, че българските предприятия като цяло възстановиха продажби, заетост и приходи още през 2021 г., а през 2022 г. достигнаха исторически рекордни финансови резултати. Това се вижда както от предварителните оценки за корпоративните печалби, така и от нарасналите с 8 млрд. лева фирмени депозити в банките. През миналата годината компаниите български собственици са получили 10 милиарда лева дивидент. Вместо разпределяне на печалбите, защо да не видим голяма част от предприемачите да се активизират и да насочат тези средства за разширяване на дейността или стартиране на нови инициативи?
Туризмът е вторият възможен двигател за ускоряване на растежа, който може да компенсира и негативното въздействие на външната среда. Макар в България отдавна да няма ограничителни мерки заради ковид, дори иначе силната 2022 г. отчете с 15% по-ниски приходи от международния туризъм от 2019 г. Което означава, че тази и следващата година с голяма вероятност ще бъдат чувствително по-добри.
Виждаме, че пътническият трафик през летище София едва през април надмина месечната стойност за този месец от 2019 г. – а лятото предстои. Освен ръст в броя на туристите и нощувките можем да очакваме и общо нарастване на приходите – както чисто инфлационно заради увеличените цени, така и заради разширяване на дела на туристическите услуги с по-висока добавена стойност. Зимният сезон, при все липсата на сняг, завърши с близо 30% повече постъпления спрямо предходния, а по всичко изглежда, тенденцията ще продължи през лятото.
