Нови икономически принципи
Сигурно вече докторите по икономика са повече от всички други доктори взети заедно. В същото време икономическата дисциплина е сякаш сред най-бавно напредващите в домейна на научното знание. Все по-често чуваме и гласовете на учени икономисти, които смятат, че ортодоксалната теория не може да отговори на ключови предизвикателства на съвременното общество. В крайна сметка наистина може би има нужда от много доктори – но не защото са болни пазарите, а защото има нужда от по-здрава наука, която да ги разбира.
В началото на 2023 г. се появи свеж полъх в тази посока от двама академични икономисти под формата на обемен труд, наречен “Нови икономически основи: Науката за пазарите”*. Авторите Херман-Пилат и Хедерер са публикували оригинално на английски книга с претенции за учебник по основи на икономическата теория, но и нещо повече – дързък опит да пренапишат мейнстрийм принципите, в които сме закалени редица поколения теоретични и приложни икономисти. Тази книга се чете трудно дори от икономисти, тренирани в твърдото ядро на науката. По тази и по други причини тя ще бъде бавно приета в академичния дневен ред. Но още сега тя трябва да бъде сериозно приета от всички колеги, които имат амбицията да анализират как работят пазарите и стопанските отношения.
Особено важно откритие на Херман-Пилат и Хедеред е парадигмата, че икономическата наука е “въздействаща наука” (performative science) – което означава, че икономическият анализ оформя самите обекти, които изследва. В този смисъл не може да мислим за икономическите агенти като за автономни теоретични модели, а трябва да осъзнаем, че ние ги променяме спрямо начина, по които мислим за икономиката. Като следствие авторите предлагат да предефинираме икономическата наука като “критична наука”, която изучава собственото си въздействие върху пазарите и стопанството.
Това би следвало да е червена лампа за всички колеги, които мислят, че анализират пазарите подобно на астрофизик, който изследва звездите. Икономистите няма как да заемем ролята на “трето лице” и да анализираме с кристален обективизъм. Чрез нашия анализ ние въздействаме върху стопанството, върху човешките отношения и върху самите хора. Прогнозите ни са предупреждения, а не детерминирани вериги от въздействия. Не измисляме бъдещето, но правим видими сценариите за неговото разгръщане, а оттам даваме увереност за някои проекти и засилваме само-сбъдването на някои визии. Дори само с анализа си ние влияем на света около нас повече отколкото искаме да признаем и повече отколкото отговорност може да понесем.
Изненадата в книгата – ако може да отделим само една – е твърдението, че за да върнем икономическата наука обратно сред хардкор науките, трябва да подсилим нейните основи с достижения на други науки като термодинамиката и еволюционната теория. Авторите правят още по-смелата стъпка да отрекат, че икономиката е обект на изследване от икономистите – пазарите са този обект. Важна е разликата между пазари и икономика според тях: “икономиката е метаболизмът на човешкото общество, докато пазарът е нервната система, която координира действия и процеси.” Последното е обект на изследване от икономическата наука.
Този учебник ще достави интелектуално удоволствие дори на тези, които не се подписват под “новите принципи”. Самите автори нямат амбиция техният учебник да замени текущите книги в университета. Конкуренцията като основно средство на коопериране в свободния свят трябва да бъде насърчавана и в академичния живот.
* A New Principles of Economics: The Science of Markets, Carsten Herrmann-Pillath and Christian Hederer (2023) може да бъде поръчана в електронен или хартиен формат от сайта на издателя Routledge.