Моето ателие е моят олтар
Women4Business
Талантливата художничка Илиана Илиева разказва за смисъла на изкуството като сила, която строи мостове и руши граници
Изкуството не е професия, а призвание. Кога открихте, че то ще бъде част от живота ви?
На 6 създадох корицата на детска книжка и оттогава любовта ми към изкуството не e стихнала. То носи увереността да стъпваш по ръба, без да те е страх, че можеш да паднеш. И безвъзвратно се пристрастяваш към тази безтегловност.
Какъв беше пътят ви до първата самостоятелна изложба през 2021 г.?
Реализирах първата си самостоятелна изложба във време, в което публиката беше с широко отворени сетива за изкуство, след като се бяхме сблъскали челно с пандемията. То беше своеобразно спасение. Посланията, които отправих, бяха свързани със свободата и автентичността, които като че ли ни бяха изтръгнати. Щастлива съм, че срещнах съмишленик в лицето на куратора Каролина Панаинте, която даде начален тласък на идеята и с която продължаваме да осъществяваме съвместни проекти и днес.
Овладяната сила, постигането на свобода и синергия са основни лайтмотиви в един от настоящите ви проекти. Какво означават те за вас?
Изкуството е натоварено с много повече смисъл от чисто визуалната наслада, която носи. Обичам да казвам, че то има силата да строи мостове, но и да руши граници; да обезоръжава, но и да бъде острие. Използвам образите на бикове, седла, боксови ръкавици като символ на овладяната стихийност, на рафинираната сила. Това е тема, която ме вълнува и като артист, и като човек, защото изисква самопознание, търпение и мъдрост.
Може ли изкуството да бъде успешен бизнес?
Редно е изкуството да бъде възприемано и като бизнес. Днес в България сме свидетели на бурно развитие на арт сцената, с все по-нетрадиционни проекти. Принадлежа към креативна среда на млади и талантливи творци. Това налага да бъда дръзка, гъвкава, дисциплинирана.
Кога се почувствахте уверен артист?
Непрестанно водя вътрешен диалог и се чувствам уверена тогава, когато виждам в завършената работа част от себе си; тогава, когато съм била честна и безкомпромисна с вътрешната си естетика. А най-голямото удоволствие идва, когато една работа заживява свой собствен живот в дома на колекционера и с присъствието си променя и осмисля пространството.
Хрумвало ли ви е да търсите по-конвенционална кариера?
Пътят ми към изкуството е свързан с вътрешно търсене и с порив, на който се доверих и следвах целенасочено години наред. Постигала съм успехи и в други начинания, но днес съм там, където бих искала да бъда. Моето ателие е моят олтар.
Смятате ли, че един творец в даден момент може да се нарече изграден, или почеркът се създава постоянно?
Един артист има нужда да дава размах на стихийността си. Вярно е, че на този етап съм разпознаваема с ювелирността на техниката си, но продължавам да търся нови изразни средства. Това, което остава непроменено, са посланията и смисълът, които влагам в картините си.
Има ли бариери за изкуството и как ви приема публиката в чужбина и у нас?
Изкуството обединява и обезоръжава. Пред него не съществуват граници. Участието ми на арт фестивала, организиран от Saatchi Art през 2022 г. в Лос Анджелис, и селекцията ми в каталога Best of Fair са едни от безспорните ми успехи. От опита, който съм придобила, мога да споделя, че публиката в България е не по-малко търсеща и с отворени сетива към авангардното.
По какво работите в момента?
В началото на юни ще бъда част от изложба към мащабната арт инициатива Тухлата 2023, в която 150 български творци бяха поканени да преобразуват по артистичен начин работна тухла като метафора на първата тухла на музей за съвременно изкуство в България. Отново през юни ще взема участие в 34-тото издание на фестивала „Процес – Пространство“ в Балчик, който тази година се осъществява под надслов „Археология на щастието“ и включва български и чуждестранни артисти. Междувременно се вълнувам да обявя и един предстоящ нетрадиционен съвместен проект с талантливия Константин Константинов.
Откъде идва вдъхновението ви?
Енергия и вдъхновение черпя от стихийността на природата. Българите сме особено свързани със земята си и това не е случайно. Изпитвам особено страхопочитание пред грохота на бягащо животно, на срутваща се скална маса, пред стихийността на прииждаща вода. Този заряд вдъхнови и творбите, върху които понастоящем работя.
