Алек Алексиев: Бунтовник с кауза
Актьорът Алек Алексиев успешно се развива като предприемач с продуцентско портфолио от филми както по социално значими теми, така и с художествени проекти. Обществената му подкрепа за каузи, свързани с войната в Украйна, го поставя в позиция да критикува мълчанието на българския шоубизнес

Актьорът Алек Алексиев позира пред обектива на Forbes с военна униформа, създадена от украинския му колега Олег Загородний, който шие подобни облекла за украинската армия и поддръжниците ѝ. Докато го снимаме в центъра на София, покрай нас минават доста хора. Една жена се спира, разпознава Алексиев и му стиска ръката, за да го поздрави. Това се случва дни след като актьорът и семейството му публично от сцената на наградите „Икар“ критикуваха отказа на президента да изпрати военна помощ към Украйна.
През последната година Александър Алексиев е силно ангажиран със случващото се в Украйна. Още в първите седмици от началото на войната заедно със своя колега Георги Божилов пътуват шест пъти до размирните територии – шофират по над 30 часа, на отиване бусът е пълен с хуманитарна помощ, на връщане – с бежанци. „Имах нужда да направя нещо повече от това да гледам новините по цял ден“, казва Алексиев и допълва, че е чел по форумите за хора, които носят хуманитарна помощ, за опашките по границите и за бежанците, които минават границата и спят по палатки.
Започва да се свързва с различни украинци и за три дни организира първото пътуване. На връщане от Украйна бусът е пълен с майки с деца, които няма къде да отидат. Още по пътя се свързва с организации и партньори и докато пристигнат, вече всичко за техния престой е организирано. „За мен е важно те да се чувстват в безопасност, защото се качват при едни момчета в един бус, които тръгват нанякъде. Беше важно да осигурим безопасното им пребиваване в България“, казва Алексиев.
Покрай тези пътувания среща много съмишленици – организации, компании и отделни личности, които се включват своевременно и помагат, както могат. Алексиев разказва много истории – например посред нощ, някъде от магистралата, докато се прибират към София след 45 часа пътуване, публикува съобщение във Фейсбук, че имат нужда от транспорт до Бургас за Ана – една украинка в буса, и минути по-късно някой се отзовава.
Или друг път, в който възрастно семейство се вдъхновява от негово интервю по телевизията и решава да покрие наема за шест месеца на Ксения – една от първите украинки, които докарват до Русе. В този период актьорът не отказва нито едно интервю, в което да разкаже какво се случва, защото знае, че по този начин може да вдъхнови и други да помагат.
Заедно с УНИЦЕФ и с режисьора Атанас Христосков заснемат документалния филм „Детство 2.0“ с четири истории на украинки в България. Още от началото си поставят ясни цели за филма – не искат да сантиментализират, а да покажат как тези жени се интегрират в България, как работят и спомагат за икономиката на страната, „как са преминали през буквалния ад, за да стигнат до една европейска и демократична държава, в която се чувстват в безопасност и добре дошли“, казва Алексиев.
Една от историите е на Йева. Тя е на 16 г., когато баща ѝ я качва в буса на Алек и отива на фронта. Йева пътува сама с кучето си. След няколко дни баща ѝ пише, че няма бронирана жилетка. Актьорът пуска пост във Фейсбук и само след часове бронирани жилетки и екипировка пътуват към него и екипа му от украинския актьор и активист Олег Загородний. „Просто светът се завъртя. Постът стигна до Олег, той се свърза с Макс и му изпрати всичко това. Макс е добре, отбранява Харков“, казва Алексиев.
Макар с действията си да успява да завърти света и да спаси много животи, когато разказва за това, няма геройство или патос. Емоциите му напират при спомените за пътуванията, но разказва сякаш това е най-нормалното нещо, което трябва да се свърши. „Винаги има едни хора, които помагат – които карат коли с помощи, които разкопават след земетресенията, които отводняват българските села. Това са хора и аз съм един такъв човек, който се случи да е на място и да помага“, казва той.
Ангажиран е с няколко фондации, които подкрепя не само с публичния си образ, но и с участие, контакти, логистика и финансово. Казва, че винаги е подкрепял организации – това е примерът, който е видял в дома си, както и част от обществените нагласи в Щатите, където е живял дълги години и където „всеки си има кауза още от гимназията“.
На 16 г. заминава за САЩ, където завършва гимназия, а после и актьорско майсторство в Adelphi University в Ню Йорк. Любовта го отвежда в Лондон и заедно с любимата му – актрисата и режисьор Яна Титова, започват да градят актьорските си кариери там. Балансират между роли в английски, американски и български продукции.
През 2015 г. Алексиев прави по-сериозно завръщане за главна роля в сериала „Откраднат живот“, където си партнира с баща си – актьора Стоян Алексиев, както и за главната роля във филма „Възвишение“ по романа на Милен Русков. Популярността, която добива от екрана, му помага да подкрепя много повече каузи и организации.
Най-дългогодишен посланик е на фондация „Заедно в час“, която работи за достъп до качествено образование. Алексиев подкрепя инициативите на фондацията и посещава училища в много населени места за срещи с ученици и учители. Подкрепя и фондация „Сийдър“, която се грижи за деца и възрастни в неравностойно положение – посещава домовете на „Сийдър“ и прави документален филм за тях, възхитен от високото ниво на грижа и обичта, която има между децата и персонала. „За мен е много важно, когато подкрепям дадена фондация, да видя с очите си какво точно правят, да се ангажирам наистина с тях, да знам от какво имат нужда“, казва актьорът.
През последните три години е обвързан с дейността на фондация „За доброто“, която стартира фонд за децата на загиналите лекари, медици и парамедици по време на Covid пандемията. За него е изключително ценно, че този фонд ще продължи да подкрепя децата до 18-атата им годишнина с месечна стипендия. Той самият мотивира и приятели, с които да подпомагат фонда финансово. Често звъни на екипа да ги пита с какво да им помогне, а те отговаряли, че вече им е неудобно да го търсят.
„Няма да ти е неудобно, не го правя за теб, вие помагате на деца, вие сте инструментът, чрез който обществото може да помогне. Вие сте движещата сила и спрете да си мислите, че някой ви прави услуга“, казва Алексиев и допълва, че докато фондациите са притеснени и смятат, че някой им прави услуга, като ги подкрепя, това ще пречи на работния им процес и на мисията им.
Стигаме до въпроса дали българските известни личности се ангажират с благотворителни каузи. Алексиев споделя, че има страх – страх, че позицията им няма да се хареса на продуцент или режисьор и няма да получат роля в дадена продукция; страх, че позицията им няма да се хареса на рекламодател и съответно няма да имат нови платени постове в социалните мрежи. „Много по-удобно е да си неутрален. За мен неутралитетът е апатия към случващото се в живота. Честно казано, съм много разочарован от артистичния и културния сектор, защото няма ясна гражданска позиция, а има страх“, казва актьорът и признава, че и той среща неодобрение и обиди за действията си, най-вече в онлайн пространството, но въобще не им обръща внимание.
В България рядко се говори за даряване, все още известните личности не споделят публично какви каузи подкрепят. И ако за холивудските звезди е нормално да обявяват фондациите и стойността на даренията си, то в българския шоубизнес това е заклеймявано като пиар и реклама. „Тази показност е много важна, защото чрез примера си можеш да заразиш и други хора“, казва Алексиев и добавя, че и той в началото не е разказвал какво прави и къде ходи, осланяйки се на българските поговорки, че за доброто трябва да се мълчи. Но днес осъзнава, че има смисъл да се говори – да, може един да каже, че си правиш реклама, но трима ще поискат и те да помогнат.
През 2018 г. започват снимките на филма „Доза щастие“ по биографичната книга на журналиста Весела Тотева. Филмът е режисьорски дебют на Яна Титова, продуцент е Александър Алексиев, а главната роля се изпълнява от дъщерята на Весела Тотева – Валя Каролева.
Фондация „От другата страна“, която работи за превенция на зависимостите, е създадена от Тотева, която си отива малко след снимките на филма. Дъщеря ѝ наследява фондацията, а в управителния съвет влизат още съпругът ѝ Александър Каролев, както и Титова, Алексиев и съдружникът му Николай Стоичков. Чрез филма и чрез фондацията екипът започва да работи още повече по темата за зависимостите. Алексиев споделя, че в живота си е имал близък човек с досег с наркотиците и е имал детска мечта един ден да има комуна.
„Когато се обвързахме с фондацията на Весела и с „Доза щастие“, осъзнах, че това е метафората на моята комуна“, казва той и добавя, че над 30 деца са им споделяли, че благодарение на филма повече няма да взимат от „хапченцата“, а десетки други няма да посегнат към нито един наркотик. С филма обикалят 15 града в България за прожекции в училищата, където винаги ги придружава психолог и правят задълбочени дискусии с учениците.
Заради режисьорските изяви на половинката му Яна Титова на Алексиев му се налага да влиза в ролята на продуцент. За да създадат филма „Доза щастие“, имат нужда от продуцент – така се свързват с техните приятели Николай Стоичков и Георги Светломиров от продуцентска компания NoBlink.
Така Алексиев влиза като съдружник в компанията, която в момента се ръководи от него, Николай Стоичков и Борислав Бориславов. NoBlink дава изцяло нова посока на професионалното развитие на актьора, тъй като освен филмите на Титова започват да правят мащабно видеосъдържание в няколко бизнес линии.
Под шапката на NoBlink Group стои NoBlink Video, в която продуцентската компания изпълнява клиентски видеа, реклами, корпоративни филми, анимации и т.н., като обхващат целия процес от идеята до постпродукцията. NoBlink Pictures пък е продуцентската компания, с която продуцират собствените си проекти.

Разработват сериали, документални филми, пълнометражни и късометражни филми. Имат над 25 късометражни филма, през май стартират документална поредица за Яворов и Вазов с креативен продуцент Йоана Буковска. В момента са в постпродукция и на втория филм на Яна Титова, който копродуцират заедно с компания „Портокал“ на Ваня Райнова.
Един от интересните проекти на продуцентската им компания е в копродукция с компанията на Мария Бакалова, където тя играе главна роля. Филмът се казва „Това, което остава“ и е посветен на войната по пътищата и корупцията. За този филм получават финансиране от Националния филмов център и от три общини – Бургас, Стара Загора и София. „Както аз, така и моите съдружници много се интересуваме от социални теми и знаем, че изкуството може да спасява животи“, казва Алексиев. Третата бизнес линия е NoBlink Film, която се занимава с дистрибутиране на български филми. До момента са разпространили лентите „Рибена кост“, „Януари“, „Майка“ и „Смирен“. Продуцентът споделя, че това е много трудна бизнес линия, защото българските филми не са комерсиални.
Основната част от приходите на един филм, особено когато е със социална тема, идват от боксофиса. За 2022 г. „Доза щастие“ е сред най-гледаните филми в киносалоните, а данните от боксофиса показват 100 хил. зрители и над 800 хил. лв. приходи. Алексиев казва, че за да бъде един филм на сметка, трябва да има минимум 80–100 хил. зрители. „Ако имаш 1 млн. лв. приходи след удържане на ДДС, 65% отиват за киносалоните. С останалите 350 хил. лв. трябва да се разплатиш за авторски права, копродуценти, често се вкарват копродуценти и на постпродукционно ниво“, обяснява Алексиев и допълва, че има много разходи и за реклама и маркетинг, които да доведат зрителите в киносалона. Част от приходите на филма идват и от международното дистрибутиране – продукцията е със сключени договори с HBO на няколко пазара.
В „Доза щастие“ продуцентското предизвикателство е било сериозно, защото филмът няма държавно финансиране и нито едно продуктово позициониране. Как намираш пари от рекламодатели, без да им сложиш продукта във филма? Но всички възприемат „Доза щастие“ като кауза. Следващият филм на Титова печели субсидия от Националния филмов център в размер на 480 хил. лв., но бюджетът на продукцията е над 1 млн. лв., затова предстои да покрият разликата.
За да затворят изцяло кръга от създаване и дистрибутиране на видеосъдържание, Алексиев и партньорите му създават платформата gledam.bg – абонаментна платформа за гледане на български филми, която към момента има около 250 заглавия, но се стреми да стане най-голямото хранилище на български филми. Знаят, че е трудно да се конкурират с големите платформи в България, но са твърдо решени да задвижат проекта.
„Над 65% от приходите отиват за авторите на филма, имаме уредени права и договори с всички“, казва Алексиев. Отделно имат и безплатна платформа за късометражни филми, с над 250 заглавия, като повечето от тях са субтитрирани за глухите хора с фондация „Чуй ме със сърцето“.
Продуцентската вихрушка и социалните каузи отнемат от времето му за актьорски ангажименти. През последната година участва в няколко филма, на театралната сцена направи премиера на постановката „Талант“ по текст на Захари Карабашлиев. Споделя, че се явява на кастинги и в Англия, но само за роли, в които вижда смисъл. „Актьорски работя по-малко, но продуцентството ми даде свободата да отказвам проекти, които не ме вълнуват. Намерих моята свобода по този начин“, казва Алексиев.