Парите, които хвърляме на сметищата
Времето на ремонтите е. Какво правите, когато искате да освежите у вас? Купувате боя, латекс, четка, валяк, легенче, найлон – всичко необходимо. Боядисвате, приключвате и идва времето да изхвърлите непотребните материали и образувалия се отпадък. Ами сега?
Не, почти нищо от това не може да се рециклира. И спрямо системата за третиране на отпадъците у нас всичко ще отиде в контейнерите за смесен битов отпадък. Оттам на някое депо, където ще се разлага и замърсява не с десетилетия, а векове. Но може да е различно.
В България заравяме пари, и то в нарушение на всички европейски изисквания. Според тях до 2023 г. 65% от генерираните твърди отпадъци трябва да се рециклират и употребяват повторно. Пак към същата година боклуците, които отиват на депо, трябва да са под 10% от всичките. Реалността в момента е точно обратната.
У нас темата за енергийното оползотворяване на отпадъци е табу. Обикновено върви с негативни реакции и отричане. И също така с неразбиране и некомпетентно представяне на това как и какво всъщност се случва при процеса „изгаряне на отпадък“.
От една страна, хората си представят, че това, което горят инсталациите за оползотворяване на отпадъци, е директно взето от кофата за смет и хвърлено в пещта. Истината е много по-различна – гори се т. нар. RDF, или гориво, получено от отпадъци. В него влизат онези твърди отпадъци, които имат значима калорийна стойност, не могат да се рециклират, да се използват повторно и са неопасни. Т. е. за тях друго решение няма.
Енергийният им потенциал е много голям. Могат да захранват цели производства, а в момента у нас се използват единствено от циментовите заводи. Не, че няма други проекти, просто обществото винаги реагира крайно негативно дори на самата идея за такива.
Защо горенето на RDF е по-доброто и правилно решение? Първо – спазваме изискванията на Европа и депонираме по-малко, което всъщност е добре за всички нас и средата ни. Второ изпълняваме екологичните цели, които трябва да гоним, защото по-малко боклук на сметищата означава по-малко въглеродни емисии, по-малко замърсени почви и води. И не на последно място – оползотворяваме огромния енергиен ресурс на отпадъците.
Отдавна в Европа има такива инсталации – към днешна дата над 500 работят, и то предимно в центровете на най-големите, чисти и богати градове като Париж, Ница, Копенхаген, Лондон, Амстердам, Стокхолм, Виена. У нас всеки опит се посреща враждебно. И това също е разбираемо – гледката на излизащия от комините дим се асоциира със замърсяване, обгазяване и лоши последици за хората, а в миналото често се случваше точно това. Сега обаче от комините на тези инсталации излиза просто пара.
Всъщност доста по-безвредно е в една такава система да се изгорят 5000 кофички от кисело мляко например, отколкото 5 в печката на съседите. Просто защото тези инсталации са направени за това – температурата е достатъчно висока, за да осигури много по-пълно изгаряне, а на края има и нужните съоръжения, които да пречистят и малкото замърсители в димните газове.
Промяна на общественото мнение и приемане на този тип инсталации няма да се случи мигновено. Но е важно да я има другата гледна точка – тази на експертите. Защото в момента тя напълно отсъства, дори политиците се притесняват да я показват. Всъщност последните правят точно обратното – подсилват страховете на хората, за да могат да ги използват за личните си цели.
Важно е и по още една причина – ние не можем без изгаряне! То е неизменна част от затварянето на цикъла при доброто управление на отпадъците и тяхното оползотворяване. В същото време индустрията има нужда от първична енергия и алтернативни горива, най-вече за нуждите си от технологична пара и високи температури.
Такива са най-добрите практики в Европа, то е част от целия цикъл по управление на отпадъците. Това не може да се пропусне, защото винаги има отпадъци, които не могат да се употребят повторно или рециклират, а депонирането отдавна не е решение. Въпросът е кога ще започнем да използваме този енергиен ресурс и ще спрем да хвърляме пари на боклука?
