„Важното е да си гледаме децата“
В изтекъл в публичното пространство аудиозапис с непотвърдена автентичност между предполагаемо двама висши български магистрати, активно замесени в разразилия се конфликт по върховете на съдебната система, се чува фразата: „Важното е да си гледаме децата“.

Тя е може би най-сериозният ключ към по-дълбинното разбиране на случващото се. По-дълбинно тук означава разбиране, отиващо в пластовете под всъщност доста повърхностното наблюдение, че става въпрос за завладяване на държавата от някакви бандити, последвано от конфликт между същите тези бандити.
По-дълбоките пластове стават видими, когато явлението „държава“ се види от гледната точка на постиженията на теориите за същността и произхода на държавата като обществено явление (Чарлз Тили) и на теориите за изключително сложната връзка между държавата и стопанското благосъстояние в дългосрочен план (Мансур Олсон, Дъглас Норт).
От тази гледна точка голяма разлика между държава и разбойническа банда няма. И в двата случая става въпрос за йерархични въоръжени човешки организации, упражняващи насилие и принуда. Това, което отделя държавата от обикновената банда, са, грубо, три нейни особености. Тя успява да убеди членовете на общността, от които насилствено отнема, в своята „легитимност“, в наличието на някакви ползи за всички от нейното съществуване.
Тя също така полага целенасочени усилия да има монопол върху упражняването на насилие и принуда върху някаква територия, населявана от човешка общност. Накрая, тя е „уседнала“ (по Мансур Олсон) банда, за разлика от скитащите бандити. Уседналостта означава, че бандата и тези, от които тя отнема издръжката си, обитават дългосрочно едно и също пространство. Толкова дългосрочно, че и децата на бандитите, когато те проимат деца, пак там ще живеят.
Въпросът с децата е ключово важният, защото децата и семейството са най-ясните и неизбежни точки на уязвимост на бандитите. Дали уседналата банда „държава“ ще е еволюционно успешна или не, в огромна степен зависи от това дали ще успее да създаде условия за оцеляването на децата на оригиналните бандити и превръщането им в някаква форма на това, което социолозите наричат „елит“ – бил той властови или стопански, и то по начин, който не ги подлага постоянно на атаки, особено физически.
Именно по този критерий историята може да разказва за два типа държави. От една страна, историята е пълна с примери, в които уседналите бандити не са успели и не успяват да постигнат условията за дългосрочно оцеляване на поколението им и периодично то бива буквално изтрепвано и замествано от други насилници. От друга, днешният модерен свят е обитаван предимно от държави, в които уседналите бандити са успели да станат „елит“ и да влязат в донякъде взаимноизгодни и приемливо спазвани отношения с общността хора, в която живеят.
Отличителната характеристика на сравнително успелите модерни държави е върховенството на закона. Всеки уседнал бандит, който е поне донякъде с акъла си, в момента, в който успее да „завладее“ държавата, незабавно пристъпва към установяване на върховенство на закона, което да предотврати други такива бандити като него един ден да се окажат по-силни от него и, буквално или преносно, да изтребят него и семейството му. Обикновено в историята първото замисляне на завладелите държавата уседнали бандити по този въпрос става по повод децата им.
Затова и фразата: „Важното е да си гледаме децата“, е ключова.