Neuralink на Илън Мъск иска да постави чипове в мозъците ни – как работи и кой друг го прави

НАКРАТКО

Компанията за мозъчни импланти на Илон Мъск Neuralink получи одобрение от Агенцията по храните и лекарствата (FDA) да започне тестове върху хора. Neuralink е сред растящия брой пионери в областта на невротехнологиите, които имат за цел да свържат хората с машините, за да лекуват редица медицински състояния като парализа, слепота и депресия, както и да подобрят съществуващи способности като паметта или да ни позволят да взаимодействаме с компютрите само чрез мисъл.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• Neuralink е основана без излишен шум през 2016 г. и стои предимно “под радара”, докато не представя технологията си през 2019 г.
• Тя изгражда устройство, което може директно да се свързва с човешкия мозък, – наречено “Link”, и робот, който може автоматично да го имплантира като една “невронна шевна машина”. Мъск описва устройството като “Fitbit в черепа ви”.То използва “свръхгъвкави, малки електроди, имплантирани директно в мозъчната тъкан, за да “слушат” комуникацията между невроните”, казва пред Forbes Кристин Уел, неврофизиолог от Университета на Колорадо. Може да позволи на потребителите да управляват компютър или други устройства, или да общуват с тях само с мисъл.
• Neuralink не е единствената компания, която се занимава с това, и дори не е най-напредналата. Мозъчните импланти за заболявания като болестта на Паркинсон вече се използват широко и фирми като Blackrock Neurotech и Synchron вече са започнали тестове с хора. Първата от тях е стартирала преди десетилетия, но получава повече медийно внимание, защото е добре финансирана и има връзка с Мъск, а не защото има ново или технически изумително устройство, казва пред Forbes невробиологът от Колумбийския университет Рафаел Юсте.
• Като позволяват на човешкия мозък да се свързва директно с компютри и други устройства, невротехнологичните компании се надяват, че ще успеят да помогнат на хората да си възвърнат способностите, загубени поради наранявания или болести. Наприемр може да се използва камера за стимулиране на области от мозъка, свързани със зрението, за да бъде възстановено, или роботизиран крайник може да се свърже с част от мозъка, която контролира движението.
• Брадли Грегър, невролог и невроинженер в Държавния университет на Аризона, заяви пред Forbes, че има много различни начини това да бъде постигнато, което означава, че “има много възможности за множество компании” да се наложат.

НОВИНИ 

• В края на май Neuralink обяви, че е получила одобрение от Агенцията по храните и лекарствата за започване на първото си “клинично проучване с хора”. Решението “представлява важна първа стъпка, която един ден ще позволи на технологията ни да помогне на много хора”, заявиха от фирмата. И добавиха, че то е резултат от “невероятната работа” на екипа на Neuralink. Новината идва, след като през ноември Мъск, който е известен с оптимистичните си срокове и в миналото е празнувал преждевременно успехите си пред регулаторните органи, прогнозира, че до изпитанията остават шест месеца. Това не е първият път, в който Мъск твърди, че тестовете с хора са зад ъгъла, а по-рано тази година Агенцията по храните и лекарствата отхвърли заявление на Neuralink поради опасения за безопасността. После предприе необичайната стъпка да потвърди съгласието си Neuralink да започне опити с хора с мозъчния имплант и хирургическия робот на компанията, в изявление до медиите. Но в него отбеляза само, че е дала зелена светлина, без да предостави подробности.

ПОД ЛУПА

Neuralink е подложена на интензивен контрол по отношение на практиките си за изследвания върху животни и според съобщенията се разследва от Министерството на земеделието на САЩ за потенциални нарушения на хуманното отношение към животните, които компанията отрича. Съобщава се също, че тя е обект на федерална проверка от Министерството на транспорта за предполагаемо транспортиране на замърсени устройства, извадени от маймуни, по опасен начин.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Визията на Мъск за Neuralink надхвърля това, към което изглежда се стремят мнозина в тази област. Той открито заявява, че иска не само да възстанови човешката работоспособност там, където тя е загубена, но и да подобри или добави нова функционалност. Експертите твърдят, че използването на невротехнологии за подобряване на човешките възможности повдига по-дълбоки етични въпроси, отколкото възстановяването, особено ако би се използвало върху здрави хора.

Според Брадли Грегър подобни цели са “много спекулативни” и вероятно са отдалечени във времето. Уел, който е и член на Научния консултативен съвет на невротехнологичната фирма NeuroOne, е съгласен с него. Той посочва, че все още трябва да се преодолеят доста ограничения на настоящата технология. Например, счупването на електродите и необходимостта от редовно прекалибриране на алгоритмите. Събирането на данни от мозъците на хората ще се превърне в ключов въпрос и има “остра нужда” от по-добро регулиране и обсъждане в тази област, добавя Уеле, особено по отношение на големи компании с идеална цел като Neuralink, които могат да “правят огромни суми пари от този вид данни”.

ВАЖЕН ЦИТАТ

Юсте също смята, че има спешна нужда от регулиране и етична дискусия за невротехнологиите. Заплахата до голяма степен идва от компаниите, разработващи неимплантируеми устройства или мозъчно-компютърни интерфейси, които се третират по-скоро като потребителска електроника, казва Юсте, отколкото имплантируеми устройства от типа на Neuralink, които се третират като медицински изделия и се управляват от строга медицинска етика и надеждни правила.

Чили е първата страна, която защитава мозъчната дейност и информацията за нея, и трябва да служи за пример на останалата част от света, каза Юсте. “Мозъкът не е просто още един орган”, обяснява той и добавя, че невролозите “са все по-способни да разкодират мозъчната дейност и да използват тази информация” за изследвания и в клиниката. “Умствената неприкосновеност е светилището на нашите умове и трябва да бъде защитена на глобално ниво”.

КАКВО НЕ ЗНАЕМ

Не е ясно кога ще започнат тестовете на Neuralink, нито дали и кога в крайна сметка компанията ще пусне продукт. Фирмата заяви, че все още не е започнала набирането на участници и скоро ще “обяви повече информация”. Регистърът на пациентите на уебсайта й предполага, че Neuralink ще търси пациенти с определени видове парализа, загуба на зрение, на слух или неспособност да говорят.

Грегър заяви пред Forbes, че започването на тестове върху хора е “важен етап от получаването на одобрение от FDA”, което според него е “от решаващо значение” за Neuralink. Това обаче е първата от многото стъпки по дълъг път, който не гарантира успех. “Това са наистина ранни изпитания, често наричани “ранни проучвания за осъществимост”, които обикновено включват по-малко от 10 пациенти” и обикновено продължават между 6 и 12 месеца, казва Уел, който е и бивш служител на FDA, пред Forbes.

Положителните резултати биха позволили на Neuralink да започне по-големи проучвания, необходими за доказване на безопасността и ефикасността на състоянието, което лекува, и които могат да продължат с години. “До пускането на пазара остават години, ако не и десетилетия”, каза Уел. След като бъде одобрен обаче нейния продукт, той “ще се превърне в леснодостъпна възможност за лечение, подобна на сърдечния пейсмейкър”, каза Грегър.

ОЦЕНКАТА НА FORBES

206,7 млрд. долара. Това е приблизителната нетна стойност на Мъск, според данните на Forbes за проследяване в реално време. Той е вторият най-богат човек в света, отстъпвайки само на френския магнат за луксозни стоки Бернар Арно. Освен на Neuralink, Мъск е съосновател на производитела на електрически автомобили Tesla, източник на голяма част от богатството му, на ракетната компания SpaceX и на фирмата за тунели Boring Company. Той има и значителен дял в социалната платформа Twitter, която купи за 44 млрд. долара миналата година.