Люта работа
Четиридесет и пет години след като пристига в САЩ като бежанец от Виетнам, Дейвид Тран превръща производството на лютия сос шрирача в бизнес за милиарди
През декември 1978 г. 33-годишният тогава Дейвид Тран напуска Виетнам със 100 унции злато. Стойността на златото по онова време е 20 хил. долара, или около 90 хил. долара сега. Скъпоценната стока е скрита в кутии кондензирано мляко. Тран пътува с товарен кораб до Хонконг, където прекарва осем месеца в бежански лагер, след което се премества в Бостън, преди да се установи в Лос Анджелис през януари 1980 г.
След като пристига в Южна Калифорния, той продава част от златото и купува сграда с площ 232 кв. м в китайския квартал на Лос Анджелис. Основава фирмата си Huy Fong на името на товарния кораб, с който бяга. Компанията му се занимава с производство на лют сос по тайландска рецепта, наречен шрирача.
През първите два месеца Huy Fong печели едва 2300 долара. Над четири десетилетия по-късно Sriracha вече може да се види в риалити шоуто „Сървайвър“, на Международната космическа станция и по трапезите из цял свят.
По данни на фирмата за пазарни проучвания NPD Group характерните бутилки със зелена капачка и с лого с петел се намират в почти всяка десета кухня в САЩ. Това е третият по продажби лют сос на американския пазар на люти сосове, оборотът на който възлиза на 1.5 млрд. долара.
От 80-те години на XX в. сосът шрирача придобива небивала популярност, без Huy Fong да похарчи стотинка за реклама и без да повишава цената на едро. Според компанията за пазарни проучвания IBISWorld Huy Fong се оценява на 1 млрд. долара на базата на прогнозирани продажби от 131 млн. долара през 2020 г.
Така 77-годишният Тран, който е собственик на цялата компания, става единственият милиардер от продажби на лют сос в страната. Той планира да предаде бизнеса на двете си деца – Уилям на 47 г., и Яси на 41 г. Успехът не притеснява Тран. „Искам да продължа да произвеждам качествен продукт – казва Тран пред Forbes. – Бих могъл да използвам по-евтини продукти или да рекламирам стоките си, за да спечеля повече. Но не – целта ми винаги е да се опитвам да правя лют сос за богати на цена, достъпна за бедните.“