50% от българите редовно даряват средства за социални каузи
Отразявам успехите на българските предприемачи с фокус върху стартъп екосистемата, технологиите и социалното предприемачество
Половината българи редовно правят финансови дарения за социални каузи, като към момента годишният принос възлиза на около 235 млн. лв. или 140 лв. на дарител. Филантропският потенциал на страната обаче е много по-голям и общите дарени средства могат да се удвоят до 567 млн. лв. годишно. Това показва проучване на Social Impact Alliance за Централна и Източна Европа (ЦИЕ), което се посочва, че България има огромен филантропски потенциал и по-точно един от най-големите в ЦИЕ. Изготвянето на доклада е проведено съвместно с Американската търговска камара в България, „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков” („ДГКВ”) и с подкрепата на Google.org.
Глобалната пандемия от COVID-19, климатичната криза, а сега и войната в Украйна доказаха ключовата роля има филантропията в изграждането на силно гражданско общество. Близо 6 от 10 граждани в региона на ЦИЕ вярват, че настоящите предизвикателства изискват по-голяма обществена ангажираност. Доказателство за това е, че към момента 42% от българите даряват продукти като лекарства и храни, а 32% са участвали в доброволческа дейност през последните 12 месеца.
„ПРЕДПРИЯТИЯТА И ХОРАТА СА ВСЕ ПО-СКЛОННИ ДА НАСОЧВАТ СВОИТЕ ПАРИ, ВРЕМЕ И УМЕНИЯ ЗА СПРАВЯНЕ С НАЙ-НАЛЕЖАЩИТЕ СОЦИАЛНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА.“
Това каза Анна Корженевска, основател на Social Impact Alliance, като допълни, че проучването обръща специално внимание на предизвикателствата в сектора и предлагат решения. Техният фокус е как корпоративните и индивидуалните дарители да стигнат истинския потенциал на страната.
Политическата ситуация и диалога с публичния сектор
В България основно препятствие пред разработването на дългосрочни стратегии и действия е липсата на стабилно правителство. Многократните смени на министрите, които отговарят за социалните въпроси и ефективният диалог правят работата по дългосрочни цели трудна. Заради това е необходимо да се насърчи хоризонталният подход към социалните въпроси и да се изгради обща стратегия. Препоръката е за създаване на специален орган или лице, които да отговарят за насърчаването на хоризонталният подход към социалните въпроси и общата стратегия във всички министерства
Дългосрочно финансиране на социални цели
Подобно на други държави от региона в България преобладава краткосрочно и основано на проекти финансиране. Също се отнася и за подхода „тук и веднага”, а не задълбоченият анализ на проблема, става ясно от данните. Фондовете на ЕС са потенциален източник на дългосрочно финансиране, но също така са свързани с предизвикателства като бюрокрация. Международните частни фондации бяха важен източник на дългосрочно финансиране, но много от тях се оттеглиха след присъединяването на България към ЕС. Те приеха, че ЕС ще покрият необходимите средства. Оказа се обаче, че много организаци започнаха да предоставят социални услуги на държавата, като по този начин отново станаха зависими от публично финансиране. Завръщането на международните донори в България би осигурило стабилност.
„Вярваме, че застъпничеството за продуктивен диалог и партньорство е от ключово значение за създаването на стабилна дългосрочна подкрепа и преминаването отвъд краткосрочно финансиране основано на проекти, каза Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на AmCham България.
С ОБЕДИНЕНИТЕ УСИЛИЯ НА ВСИЧКИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ МОЖЕМ ДА СЪЗДАДЕМ ПО-ЕФЕКТИВНА И УСТОЙЧИВА СИСТЕМА В ПОЛЗА НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ.“
Стандартизирана терминология
В областта на социалните предприятия и инвестициите с положително социално или екологично въздействие има неяснота. За някои тези инвестиции са по-скоро нова форма на филантропия, отколкото реална алтернатива на традиционните инвестиции. Нефинансовото отчитане също е нов елемент за много от предприятията, като засега липсват ясни насоки. Стандартите трябва да са международни и да са съобразени с глобалната верига на доставки. Те са важни, за да могат да се дадат разяснения за постигането на добри резултати. Предприятията сега създават специализирани екипи, които да се занимават с това. За решаването на проблемите обаче е нужно да се разработи еднозначна терминология, инструменти за измерване на въздействието и стандартизирано нефинансово отчитане.
Значение на инвестициите с добавена стойност
Инвеститорите виждат, че социалните въпроси стават все по-важни, но още не знаят какво би означавали това за тях. Не е ясно как ще се измерва въздействието и какво точно означават този тип инвестиции. Темата е нова и неясна. Ето защо би било полезно инвеститорите да разполагат с набор от прости и разбираеми насоки и добри практики. В доклада се посочва, че държавата трябва да помисли за данъчни стимули или друг вид подкрепа от страна на публичния сектор.
Система за данъчни облекчения
Понастоящем физическите лица могат да приспаднат 5%, 15% или 50% от сумата от данъчната основа за направените от тях дарения. Предприятията могат да намалят данъците си, при условие че разходите за дарения възлизат на 10%, 15% или 50% от счетоводната им печалба. Това обаче не оказва голям ефект предвид ниския данък. Друг казус според SocialImpact Alliance е, че даренията в полза на организации с нестопанска цел в частна полза не се признават за данъчни цели. Освен това изискванията за документиране на данъчни облекчения са тежки и могат да възпрат потенциалните донори.
„За да се реши този проблем, следва да се обмисли промяна на механизма или въвеждане на други видове стимули, като например преференциално третиране при търгове сред други, каза Вяра Тодорова, партньор отдел „Данъци“ в „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“.
С ОПРОСТЯВАНЕТО НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОКУМЕНТИРАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕТО НА СПИСЪКА НА ПРИЗНАТИТЕ БЕНЕФИЦИЕНТИ БИ СЕ НАМАЛИЛА АДМИНИСТРАТИВНАТА ТЕЖЕСТ И БИ СЕ НАСЪРЧИ ПОДКРЕПАТА ЗА ПО-ШИРОК КРЪГ КАУЗИ И ОРГАНИЗАЦИИ.”
Търговска дейност с нестопанска цел
Понастоящем Законът за юридическите лица с нестопанска цел позволява на тези лица да извършват дейност, чрез която да генерират приходи. Въпреки това приходите се облагат с корпоративен данък (10%) и са свързани с определени условия и ограничения. Например стопанската дейност трябва да допълва предмета на основната дейност на неправителствената отганизация и печалбата не може да бъде разпределена като дивиденти. Това ограничава достъпа до външни източници на финансиране и стопанската дейност обикновено се ограничава до продажбата на дребни предмети или до рекламни дейности. Този проблем би могъл да се реши чрез ясни насоки и примери. Те ще помогнат на неправителствените организаии да разберат видовете стопански дейности, които могат да се считат за допълващи тяхната мисия. Това ще помогне на организациите да се ориентират в изискванията и да гарантират спазването на закона, като същевременно разширяват потенциала си за генериране на приходи.
ДДС върху безвъзмездни услуги
Принципно ДДС не се дължи при безвъзмездното предлагане на услуги, свързани с дейността на дружеството. Въпреки това липсата на ясни насоки и двусмислието налагат индивидуално тълкуване. Данъчните органи могат да изчислят разходите за извършената работа и да очакват плащане на ДДС, ако преценят, че няма връзка. За да се избегне неправилно тълкуване, е важно да се разработят ясни насоки. С ще може да се определят обстоятелствата, при които доставките на безвъзмездни услуги са освободени от ДДС. Тези насоки следва да очертават конкретни критерии, с които се установява ясна връзка между предоставените услуги и дейността или целите на дружеството.
„За да развием устойчива филантропия, се нуждаем от надеждни данни и споделяне на знания. Централна и Източна Европа има реална възможност да продължи да изгражда култура на филантропия и устойчива социална подкрепа. Ето защо е важно да се ангажират всички участници в обществото по стратегически и дългосрочен начин“, каза Лиза Белозерова, старши мениджър за Европа, Близкия изток и Африка в Google.org.