Рискът от наводнения в България расте. Как може да се предотврати?

Мирослав Майер Редактор

Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили

В момент, в който още търпим последиците от миналогодишния потоп в Карловско, страната ни изпита отново ефектите от това страшно природно бедствие. След половинмесечен период на почти непрекъснати валежи и след две наводнения в рамките само на десет дни, в Берковица беше обявено бедствено положение, а в рамките на съвсем кратък период под вода се оказаха различни села и градове, главно в Западна България.

„В последните десетилетия в България наводненията са често явление. Климатичните промени могат да променят характеристиките на наводненията – чрез промените в количеството и интензивността на валежите, чрез нарастването на относителния дял на дъждовете за сметка на снеговалежите, както и чрез промените в овлажнението на почвата“, казва Емил Гачев, доцент в катедра „География, екология и опазване на околната среда” към Природо-математическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“, автор на Климатека.

След средата на 90-те години на ХХ век в повечето части на България е установено известно повишение на годишните валежни суми, но по-същественото е, че се променя характерът на разпределение на валежите: годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, но по-интензивни извалявания, което силно увеличава риска от наводнения при еднакви други условия.  Същевременно затоплянето на климата води до нарастване на изпарението, и съответно до засилване на метеорологични процеси като бури и валежи. „Установено е, че при затопляне с един градус, влагосъдържанието в атмосферата нараства с 6 – 7%“, казва Гачев.

По думите на експерта България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления – засушавания, случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки. „Установява се значително нарастване на средния брой дни с денонощни валежи над 100 мм с около 30% за периода 1991 – 2007 г., спрямо 1961 – 1990 г., а през последните години има тенденция към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен тип конвективна облачност с валежи от дъжд, гръмотевични бури и дори градушки, през зимни месеци като януари и февруари.

Какво може да се направи, за да се намалят щетите от наводненията?

В България действия трябва да се предприемат най-вече на държавно ниво, като е спешно разработването на дългосрочна стратегия за защита от наводнения, в две основни насоки, категоричен е Емил Гачев.

Той казва, че, за да се намали риска от екстремно време е необходимо да се ограничат емисиите на парникови газове и в България, и в глобален мащаб, защото „именно те са главна причина за климатичните промени. А България все още изостава по отношение на въвеждане на цел за климатична неутралност, която следва да бъде включена и в Закона за ограничаване изменението на климата. На национално ниво е необходимо да се направи връзка и със стратегия за възстановяване и съхраняване на българската гора. Опазването на горите е от критично значение за превенцията на наводненията и трябда да стане държавен и обществен приоритет.

От друга страна, важно е да се предприемат и мерки за адаптация към климатичните промени, като пример в това отношение би било създаване на система за ранно оповестяване при възможни наводнения заради проливни дъждове. Ако функционират подобни системи, обществото ще може да получава съобщения, че предстоят интензивни валежи и има опасност от наводнения предварително на телефоните си и по този начин биха могли да се намалят социалните и финансовите последствия и щети“.

Мерки за защита от наводнения, специфични за всяко място

• поддържане на речните корита в състояние да поемат максимално количество отток – да бъдат редовно почиствани от клони, в тях да не се изхвърлят отпадъци, да не се допуска незаконно строителство или нарушаване на целостта на дигите;
• поддържане на проводимостта на канализационната система и на отводнителните канали на улиците;
• редовен контрол на състоянието на хидротехническите съоръжения;
• поддържане на преливниците на язовирите в чисто състояние, без отпадъци и обрастване с дървета и храсти;
• Изсичането на горите е сериозен фактор , който допринася за увеличаване на наводненията така и на тежестта им. Част от мерките за този проблем биха били поддържането им в оптимално състояние, преследване на промишлената незаконна сеч като престъпление срещу националната сигурност, залесяване и сгъстяване на горите където и доколкото е възможно;
• ясно регламентиране на лицата и организациите, отговорни за тези поддържащи дейности;
• създаване на специално определени площи, които да се наводняват при определено превишаване нивото на реките, като тези площи намаляват и дори могат да предотвратят локални бедствия. Този метод се използва често в Швейцария например за предотвратяване или намаляване на ефекта от наводнения на места, където поради специфичния терен и метеорология наводненията са често явление;
• увеличаване на зелените площи в градовете и използване на пропускливи покрития там, където това е възможно – например при изграждането на паркинги, спортни игрища и др. Проблем е, че голяма част от териториите на съвременните градове са заети от площи, които са асфалтирани или бетонирани и не пропускат и не задържат дъждовната вода в почвата.

Анализът на климатичните данни показва, че в основата на многобройните наводнения, случили се в последните десетилетия, винаги стоят интензивни валежи, при които за броени часове падат количества, превишаващи месечните, а понякога и годишните норми. Затова е ясно, че увеличаването на честотата на тези явления директно води и до нарастване на риска от наводнения. В тази връзка, вземането на адекватни стратегически мерки от държавата, местните власти и обществото става неотложен приоритет, ако искаме да опазим човешки животи и да спестим материални загуби, заключава доцент Емил Гачев.