Трагедията с “Титан” и нашата мания за опасност
На 23 юни беше потвърдено, че петимата пътници на борда на “Титан” – туристическата подводница, управлявана от OceanGate Expeditions, са загинали при катастрофална имплозия. Загубихме връзка с плавателния съд на 18-и юни, в деня на експедицията до потъналия кораб “Титаник”, откъдето той трябваше да се върне още същия ден.
Откакто историята се разчу, стана ясно, че това е било бедствие, предопределено да се случи. И причината е пренебрежителното отношение на OceanGate към сертифицирането и опасенията относно качеството на изработката на подводницата. OceanGate Expeditions за първи път води туристи до руините на “Титаник” през 2021 г. Всичко това поражда въпроса – какво кара някои хора доброволно да поемат риск и да се впускат в приключения, криещи потенциал за опустошителни резултати?
Психологът Марк Травърс предлага две заключения от изследвания, които помогат да разберем сложната ни връзка с опасните нови преживявания:
#1. Някои от нас може да са родени с апетит за опасни ситуации
Проучване от 2013 г. показва, че хората, които са привлечени от екстремни спортове, могат да обработват допамина – невротрансмитер, отговорен за удоволствието и възнаграждението, по различен начин от останалите. Изследователите са проучили вариант на специфичен допаминов рецептор (DRD4), или “гена на приключенията”, свързан с търсенето на нови преживявания. Това ни подсказва, че при хората, подвластни на тръпката към екстремното, към нови ситуации, може да съществува генетичен вариант, който да е отговорен за рисковото им поведение.
Доклад от 2021 г., публикуван в Nature Human Behavior, в която са събрани данни от близо 13 000 участници, потвърждава тези заключения. Това проучване открива, че хората с по-рисково поведение имат по-малко тъкан в определени центрове на мозъка, които участват в емоциите, наградите и вземането на решения, вероятно поради генетични вариации.
Въпреки че цитираните изследвания показват съществуването на генетична връзка в търсенето на опасни ситуации, физиологията не може да бъде единственото обяснение. Всъщност има доказателства, че културата също играе роля при формирането на представите ни за опасност и начина, по който реагираме на нея. А това ни води до следващата точка:
#2. Социалните медии могат да засилят FOMO, което може да направи участието в рискови ситуации привлекателно.
Социалните платформи ни позволяват да виждаме какво правят другите в реално време и това може да създаде чувство на натиск да не изоставаме от тях и да не пропуснем нещо, което изглежда като преживяване за цял живот. Проучване от 2013 г. установява, че използването на социални медии е свързано с FOMO (Fear Of Missing Out) или страха от пропускане. FOMO може да направи потребителите на социалните мрежи по-малко щастливи и удовлетворени от живота. Също така може да ги подтикне да действат рисково.
Да разгледаме случая с китайската инфлуенсърка в социалните медии, която наскоро почина в тренировъчен лагер за отслабване. Тя се присъединява към него, за да вдъхнови последователите си. Въпреки че точната причина за смъртта й не е разкрита, знаем, че се е опитвала да свали над половината от телесното си тегло в рамките на строг режим на тренировки и хранене. Този трагичен инцидент подчертава потенциалните опасности от социалните медии и натиска, който те могат да създадат в нашето общество, за да се съобразяваме с определени стандарти или да участваме в рисково поведение.
Заключение
Когато обмисляте да участвате в рискови преживявания, не забравяйте, че вашата безопасност и благополучие винаги трябва да са на първо място. Популярността на дадена рискова дейност не гарантира, че тя е безопасна или си заслужава. Ако сте склонни да търсите опасни ситуации, имайте предвид това. Винаги правете независима оценка на рисковете спрямо ползите от участието си в дейности, които може да са извън зоната ви на комфорт.
