Как се прави оценка на въздействието на социални инвестиции?
Автор: Боян Захариев, програмен директор във фондация „Институт Отворено общество – София“
Обичайната представа за оценка на проект включва изпълнител на дейностите, дарител, който е осигурил средствата, и независим оценител. Независимият оценител използва някакви професионални методи за измерване на резултата от проекта и споделя заключенията си с този, който му е възложил оценката. Въпреки че много оценки действително са конфигурирани по този начин, всъщност оценяването е изключително разнообразна и развиваща се практика. Много оценки са всъщност самооценки. Самооценяването е много полезна практика, макар че не отговаря на изискванията за външен и безпрстрастен поглед. В днешно време често се използват неколичетвени методи, предмет на оценките са и процеси и резултати, които са трудно измерими или въобще не могат да бъдат измервани в обичайния смисъл на това понятие.

Най важното е, че оценка не може да има, без да е ясно каква е целта, която трябва или е трябвало да бъда постигната. Самото определяне на целите и на тяхната благотворност по принцип не е част от оценката, макар че понякога може да бъде. За някои цели има широк обществен консенсус или се считат за очевидни и не се обсъждат. Например – спасяването на хора, които са в непосредтсвена физическа опасност, или осигуряването на храна за хора, които редовно или понякога гладуват. Много цели обаче не са от този вид и се налага да бъдат ясно определени и мотивирани. Това е задача с етични и ценностни измерения. Без тази стъпка не може да се проведе оценка.
Правилно зададените основни въпроси на всяка оценка са:
- Какво би станало с хората, които са се възползвали от проекта, ако не бяха се възползвали от него?
- Те биха ли се отличавали съществено, ако не бяха участвали в проекта?
Отговорът на тези иначе ясни въпроси е на практика много труден, тъй като в реалността не е възможно да наблюдаваме сценарии, които не са се реализирали – хората или получават дадена помощ или услуга, или не ги получават. Затова се налага хората, обхванати в дадена програма или проект, да бъдат сравнявани с подобни на тях хора, които не са участвали. При най-строгия експериментален подход се предполага участието да бъде определено с лотария – метод, който създава истинска контролна група, но често е неприложим от морални или технически съображения.
По отношение на времето за надеждността на оценките винаги е по-добре те да бъдат поне планирани преди началото на проекта, ако не и осъществени паралено с него. Много индикатори не могат да бъдат събирани със задна дата. Ако моментърт е пропуснат, тази информация е загубена завинаги. Такива са например повечето психологически скали – ако искаме да имаме надеждна информация как хората са се чувствали или какви умения са имали преди 2 години, е трябвало да ги попитаме тогава. Ако ги помолим сега да си припомнят, това вече е друг индикатор.
Следват няколко примера за оценки, възложени или проведени от български неправителствени организации или от международни мрежи и институционални дарители, които имат партньори в България.
„Лъчезар Цоцорков“
Фондация „Лъчезар Цоцорков“ публикува в началото на 2023 г. покана към оценители, които имат интерес в областта на „овластяващите оценки“. Овластяващата оценка е вид самооценка, подпомогната добронамерено от външни експерти, които предоставят своя поглед, опит и инструментариум, който може да не е достъпен на организацията, която иска да оцени дейността си. При този вид оценка фокусът е върху подобряването на дейности и практики, които така или иначе носят удовлетворение и на дарителя, и на изпълнителя – те могат да са и едно и също лице.
„Заедно в час“
„Заедно в час“ е организация, базирана в България, която споделя, адаптира и прилага идеите на глобалната мрежа Teach for All, появила се в САЩ. „Заедно в час“, както и техните дарители и партньори са сред организациите, които поръчват и провеждат най-фундаментални оценки именно на ефектите от дейността си. Очакването е дейността на „Заедно в час“ да доведе до значително подобрение в резултатите на учениците, на които преподават техните учители. За целта от „Заедно в час“ настояват да бъдат изпозлвани утвърдени експериментални и квазиекспериментални методи за количествена оценка с използване на подходящи групи за сравнение (контролни групи). В посочения тук пример наред с други методи е приложена статистическа оценка на добавената стойност. Това е метод, който проверява до каква степен учениците в дадено училище или на даден учител постигат резултати, различни от очакваното, т.е. – отвъд или под резултатите, които са обичайни за ученици със сходни характеристики.
Предмет на оценка могат да бъдат и ценностите, убежденията, нагласите и практиките на самите учители, свързани с теми като образователната политика и социалната справедливост. Примери за такава оценка има в американския аналог на „Заедно в час“ – Teach for America (Преподавай за Америка). От оценката се вижда, че учителите на Teach for America в много по-голяма степен са чувствителни към проблемите на учениците с нисък социално-икономически произход, към които се отнасят със симпатия и разбиране, както и към неравенствата и несправедливостта в образователната система. Вероятно именно тези убеждения и нагласи помагат на учителите на Teach for America и на „Заедно в час“ да постигат добри резултати в училища, в които са концентрирани социални и образователни проблеми.
„Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“
Тръстът за социална алтернатива ни предлага пример за оценка, която е част от апробирането в български условия на програма, прилагана в продължение на 40 години в различни страни по света. Nurse Family Partnership (NFP – в българския си вариант наречена „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“) е пример за лицензирана програма, която от самото си начало е възникнала като изследователски социален експеримент и през цялата си история е била подложена на оценка с най-строгите експериментални методи. По строг алгоритъм за действие програмата предлага редовен доверителен достъп до медицински специалисти на майки в неравностойно социално-икономическо положение, които очакват първото си дете. Към 2023 г. за NFP има публикувани десетки статии в престижни научни издания.
Оценките съвсем не са задължителен атрибут на проектната дейност. Въпреки че от много години се занимавам с оценки, дълбокото ми убеждение е, че хората могат да преследват споделени цели, които им носят удовлетворение, без непременно да измерват резултата. И често го правят.
Фондация „Институт Отворено общество – София“ е създадена преди повече от 30 години, непосредствено след падането на Берлинската стена, с цел да подкрепи трансформацията на България от затворена тоталитарна държава в отворено демократично общество. За периода на своето съществуване фондацията е подкрепила програми и инициативи на стойност от над 130 милиона долара. От 2018 година насам фондация „Институт Отворено общество – София“ в партньорство с фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Тръста за социална алтернатива е оператор на Фонд „Активни граждани“ – една от най-значимите финансиращи програми за подкрепа на гражданското общество в страната. По програмата са подкрепени над 200 инициативи на граждански организации, работещи за укрепване на демократичната култура, защита на правата на човека, овластяването на групи в неравностойно положение, опазване на околната среда и климата, равенството между половете и изграждането на капацитет на организациите на гражданското общество. Средствата за Фонд „Активни граждани“, които се равняват на над 16 милиона евро, са предоставени от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.