Как да не провалим ваканцията си
Страхът от хаоса е нормална емоция, която всички изпитваме. Хората предпочитаме предвидимост и сигурни прогнози. Стремим се към ред и създаваме ред около нас. Но предвидимостта на нашето ежедневие ни успива и често забравяме очарованието на това да пътуваме до нови земи, да опитаме да научим нов език, или – още по-смело може би – да сменим професията си. Свободата да избираме понякога ни идва в тежест, нали?

Твърде много предложения, много риск да сгрешим, много хаос и много стрес. Има ли решение на този парадокс – колкото по-свободни сме, толкова повече товар и стрес трябва да понесем?
Нека опитаме, като първо внесем малко яснота в понятията. Планове, цели и мечти се различават не по тяхната осъществимост, а по това колко хаос сме склонни да допуснем. За плановете за лятната ваканция предпочитаме всичко да е наредено по конец. За мечтите за вила на брега на океана – дори не сме конкретизирали океана. Мечтите са нашият таен изход за бягство от сковаващия страх от хаоса и неизвестното.
Ако хората не бяхме програмирани с вродена икономическа рационалност, нямаше да може да понесем сигурно и едни ден в непредвидимия динамичен свят. Но без да знаем, без да сме го формулирали като наша сила, ние някак успяваме да се възползваме от приятните изненади, родени в привидния хаос на пазарната икономика.
Може би най-тежкият проблем в новите начинания е свръхпланирането и съответно твърде конкретните очаквания за резултата. Това е суперпречка пред приятното изживяване на едно ново, може би екзотично пътуване. Колкото по-конкретни детайли си представяме, толкова по-разочаровани сме. Визуализирането на детайлите е модерна техника за реализиране на високи цели. Тя може да е полезна, но само в определени случаи. Ако визуализираме твърде много детайли на мечтаната сватба, това е проблем. Ако визуализираме детайли по мечтаната къща, това е ОК. Първото е еднократно събитие с голям риск от провал на стотици детайли от сватбата. Второто е процес на създаване – наистина, често с проби и грешки, но като цяло дълъг път в преследване на идеалния резултат.
Тези, които медитират редовно или практикуват друга техника с подобна цел (обобщавани модерно като техники за mindfulness), вероятно са наясно, че приемането на реалността е важно условие за постигане на хармония и редуциране на стреса. Но не приемане в смисъл на отказване да сме активни.
Напротив, трябва да преследваме целите си, но в същото време да приемаме резултати, които са неочаквани и/или не зависят от нас. Този проблем е особено изявен при възпитанието на деца. Колкото по-контролиращо фиксирани върху детайлите са родителите, толкова по-разочаровани са от развитието на децата си. Но има и проявления във всички други аспекти на живота, включително колко добре ще прекараме отпуската си.
Въпреки че в разговор на маса повечето хора казват, че искат повече ред, предвидимост и сигурност (и може би много от тях са готови да жертват свободата си в хаотичния пазар в замяна на някаква утопия), всъщност дълбоко в себе си имаме усещане за уют в този неуправляем, трудно предвидим икономически свят.
Наистина твърде много хора се страхуват, че свободата носи хаос и непредвидимост. Но каква е алтернативата – някой друг да взима решения вместо нас? Това с какво намалява хаоса и несигурността? Напротив увеличава ги. Икономическата свобода – дефинирана като защита срещу крадци, измамници и административен произвол – всъщност носи повече ред и предвидимост в сравнение с утопичния свят, в който други хора решават какво да се случи с нашия живот.