Еврозоната в рецесия, май
В началото на юни 2023 г. излязоха данните за общата стопанска активност за първото тримесечие и почти веднага в публичното пространство се наложи заключението, че „еврозоната вече е в рецесия“. Въз основа на това много бързо започнаха да се правят преценки как това ще се отрази на българската икономика в показатели като общ растеж, износ, промишлено производство, безработица, инфлация, държавен бюджет. Дори за голяма част от публичното говорене тази европейска рецесия вече е основното обяснение за четвъртия пореден месец на годишен спад на промишленото производство.
Всички тези оценки и прогнози може би имат своите сериозни основания. Но могат и да са подвеждащи. Ако се окажат такива, това ще се дължи на формален и опростен подход към доста сложна действителност. В конкретния случай всички твърдения за рецесия в еврозоната се основават на факта, че според сезонно изгладените тримесечни данни за промяната в реалния БВП вече има две поредни тримесечия със спад.
Сложността на действителността може да изненада опростения формализъм от две страни. От една страна, е добре известният и обилно установен от науката факт, че съвършено измерване на действителността не съществува. В случая с БВП, и без това достатъчно известен със сериозните си проблеми като измерител на общата стопанска активност, тримесечните данни са по-близки до добре информирано гадаене, отколкото до истинско измерване.
При това върху него се наслагват всички статистически проблеми на формалната математика при сезонното изглаждане. При всичко това две поредни тримесечия, в които този доста шумен и несигурен индикатор „тримесечен сезонно изгладен БВП“ показва спад с по 0.1 процентен пункт (а не примерно със значително повече), спокойно може да се дължи не на измерваната действителност, а на методиката на самото изследване, на методиката на сезонното изглаждане и дори на закръгляния при агрегирането на предварителните данни.
От друга страна, опростеният формализъм не отговаря и на самата дефиниция на рецесия в икономическата теория. Рецесията не се определя като две последователни тримесечия със спад в реалния (сезонно изгладен) БВП. Определението на рецесия според Националното бюро за икономически изследвания (НБИИ), стогодишният световен пионер в измерването на бизнес цикъла и в датирането на рецесиите, е: „значително намаление на стопанската дейност, което е широко разпространено в цялата икономика и трае повече от няколко месеца“.
В набора от показатели, които НБИИ използва при датирането на бизнес цикъла, тримесечният сезонно изгладен реален БВП не присъства изобщо. Всички показатели са месечни и мерят отделни аспекти на стопанството, например обща заетост, реални лични доходи, реално индивидуално потребление, продажби на едро и на дребно, промишлено производство. Само за пример, през последните шест месеца в еврозоната промишленото производство определено спада, продажбите на едро и дребно стагнират, индивидуалното потребление по-скоро расте минимално, а общата заетост расте по-значително.
Единственият реалистичен отговор на въпроса дали еврозоната вече е в рецесия или не, е, че на този етап това не се знае. Сам по себе си този отговор е доста информативен: със сигурност стопанството на еврозоната значително е забавило ръста си или дори стагнира, но категоричните оценки и прогнози съдържат твърде голяма доза несигурност и затова са неуместни.
