Дефлация и конкурентоспособност
Всяка промяна на външната среда е предизвикателство пред взимащите стопански решения. През 2021 и 2022 г. дебатите почти изцяло бяха насочени към това как ще се случи адаптацията на поведението на бизнес, финансов сектор, домакинства и правителство към невиждания от поне четири десетилетия инфлационен натиск.
И наистина, доколкото цените на петрола и някои други борсови суровини са били винаги волатилни и това не би следвало да е изненада, то процесът на цялостно нарастване на почти всички разходи за производство през последните две години е по-скоро отдавна забравен феномен.
Но докато инфлацията бе, разбираемо, основна гореща тема на политици и корпоративни лидери, икономическата динамика вече създаде нова ситуация със спадащи цени на много ключови стоки и услуги. Както заради постепенно разрешаване на структурните ограничения по линия на предлагането, така и заради действията на големите централни банки, затягащи чувствително паричната политика и оттам – потискащи търсенето, през 2023 г. ще видим спадащи цени на много пазари.
Накратко, бизнесът в България също ще трябва да мисли стратегии за успех при спад на цените за много категории стоки и услуги. Сигналите, разбира се, не са от вчера. Още през есента на 2022 г. започна постепенно понижаване на цените на природния газ и електроенергията – най-вече в резултат на ограничаване на потреблението и разрешаване на инфраструктурните пречки пред алтернативни доставки на гориво. Сходна ценова тенденция видяхме и при ключови селскостопански продукти, като за нашата икономика с най-отчетливо отражение е поевтиняването на пшеницата и слънчогледа.
Първоначалният ефект за голяма част от предприятията изглежда позитивен – намаляване на разходите, което естествено позволява по-високи печалби. Само че това състояние се крепи на допускането, че бизнесът ще запази възможността да продава готовата си продукция или услуги на високите – вече достигнати в инфлационния вихър от миналата година – ценови равнища. Такова равновесие на пазарите обаче изглежда неустойчиво, особено като отчитам колко отворена е българската икономика.
Потребителската дефлация – вече 0.2% през май на месечна база – всъщност е последната брънка по веригата. Много по-силен ефект вече се вижда в цените на производител – там вече месеци наред има задържане на ценовия индекс за част от индустриите, като за енергетиката има отчетлив спад. По-важно е обаче, че цените за международния пазар по-рано реагират и тръгват надолу – очевидно конкуренцията там притиска по-силно българските износители, докато ефектите на вътрешния пазар идват със забавяне. С други думи, някаква временна стратегия може да бъде още кратко време да се продава по-скъпо на местния пазар и така да се запазят приходите и печалбите.
Данните за цените на износа за първото тримесечие също показват общ спад от 2.1% спрямо средните цени за 2022 г., като спад има в 5 от 8-те продуктови групи. Връщайки се към разминаването на тенденциите на вътрешния и на външните пазари, цените на жилищата в България продължават да отчитат минимално поскъпване през първото тримесечие, макар то да е второто със среден ръст в рамките до 2%. За сравнение, в Германия средните цени на жилищата са спаднали средно с 6.8% спрямо първото тримесечие на 2022 г. Така че за момента строителните предприемачи увеличават маржа си – продават на същите или малко по-високи цени при намалени разходи за горива и материали.
Какви са основните предизвикателства в дефлационната фаза на цикъла? Основно това са фиксираните разходи за бизнеса. Така тежестта на кредита, особено при нарастващи лихви, нараства спрямо свити или стагниращи приходи. Разходите за персонал в България дори ще се наложи да нарастват заради демографското предизвикателство и хроничния недостиг на работна ръка. От друга страна, разходите за материали също се свиват. Какви са логичните последици в предприятията? Намаление на печалбите е първото нещо, което ще поеме натиска на конкурентни пазари. Задържане или сваляне на заплатите е слабо вероятно и почти сигурно няма да е реалистично, затова по-скоро съкращаване на заетите. Но и това е малък резерв с оглед динамиката от последните години. Единствената успешна реакция би била повишаване на производителността чрез структурна трансформация и нови технологии – но това изисква иновация и, разбира се, много инвестиции.