Как Ярослав Дончев превръща „Идеал стандарт – Видима“ във въртележка на постоянен прогрес
Няколко висши мениджъри в „Идеал стандарт – Видима“ начело с изпълнителния директор Ярослав Дончев успяват да привлекат милиони инвестиции в заводите за санитарна керамика в Севлиево, което ги превръща в основен играч на пазара
Цялата първа седмица на юни изпълнителният директор на „Идеал стандарт – Видима“ Ярослав Дончев разхожда елегантните си костюми в офиса и заводите за санитарна керамика и смесители в Севлиево, което се случва само в специални случаи. Поводът е срещата на върха на борда на директорите на Ideal Standard International (ISI) и инвеститорите от Anchorage Capital, американски фонд, който управлява базираната в Брюксел група, включително българското звено.
Като домакини Дончев и екипът му дълго се подготвят с план групата да стане по-печеливша, а инвеститорите – по-богати. Залага и всички ползи за родния му град Севлиево с 25 хил. с население, където всеки пети е зает с бизнеса на „Идеал стандарт – Видима“ и съпътстващите компании.
При последното посещение от Anchorage през 2018 г. бордът решава да се инвестират нови 62 млн. лв. в автоматизация в трите завода, което осигурява стабилни приходи на българската компания от близо 430 млн. лв. през 2021 г. „Този път ще изградим обща стратегия за увеличаване на продажбите и печалбите на цялата група ISI, а не само на българската“, заявява Дончев в разговор с Forbes седмица преди срещата.
ISI е сред водещите в Европа производители на продукти и решения за частни и обществени бани с над 760 млн. евро приходи за 2021 г., а България играе стратегическа роля в развитието. В Севлиево е съсредоточено близо 60% от производството на групата, разпределено в 7 държави. В България са управлението на търговската дейност и логистичният център за Източна Европа, както и центърът за споделени услуги за офисите в 20 държави.
За последните 30 години няколко висши мениджъри успяват да привлекат над 300 млн. лева инвестиции в „Идеал стандарт – Видима“, което ги вкарва във въртележката на постоянния растеж. „Ние сме много лакоми за повече производство и дейности в България“, казва директорът на завода за смесители Емил Гатев.
С много битки успява да изтрие предразсъдъците на Севлиево да се гледа като на локация с евтин труд и да спечели доверието в местните заводи да се произвеждат сложни изделия, които изискват квалифицирана работна ръка. „Навремето при нас идваха специалисти от Германия, Мексико, Бразилия и Италия да ни учат как се произвеждат смесители и санитарна керамика, а сега те гледат от нас“, казва той със самочувствие на лидер.
Преди 6 години двамата с Дончев си задават въпроса с какво „Идеал стандарт – Видима“ може да бъде конкурентна на китайските производители на смесители, освен че е в Европа. Стигат до извода, че им трябват високопроизводителни машини. Първата крачка е да убедят борда да инвестира, което никак не е лесно, тъй като всички заводи в групата са в постоянна вътрешна конкуренция за инвестиции.
Дончев яростно защитава бизнес плана с финансовите параметри, а Емил Гатев обещава възвръщаемост до година и половина максимум, с което печелят битката.
В резултат в двата завода за смесители в Севлиево и близкото село Градница се извършва невиждана трансформация. Сградите се разрушават почти до основи и се изграждат наново, като в същото време производството върви с пълен капацитет. Гатев създава „откачена организация“, в която машина по машина се разскачва и се мести. Старите 20 машини в леярната са заменени с 13 продуктивни. На мястото, където с Дончев навремето са газели в масло, стружки и прах, издигат подвижни платформи за инструменти. Особено внимание той отделя на проблема с инцидентите при рязането на отливките. Две години отнема, докато отделът по безопасност намира решение в технология, заимствана от месарския бизнес.
„Само преди четири години имахме един робот, а сега са 20 в големи клетки“, казва Гатев, застанал в средата на цеха за полиране. Там се извършва най-голямата революция. Роботи заменят тежкия труд на стотина мъже, които полират изделията на ръка. Мнозина приемат „на нож“ навлизането на роботите, притеснени, че ще им вземат хляба. Гатев обаче им показва, че никой няма да загуби работата си, понеже ще има нужда от оператори на машините.
Автоматизация в „Идеал стандарт – Видима“ се извършва в пълен ход, но в разумни граници. Ярослав Дончев познава много фалирали компании, които лудо инвестират в технологии, а после не могат да ги изплатят: „Всички видяхме грешките, които допуснаха заводите ни в Италия и Англия при автоматизацията. Те загубиха в голяма степен гъвкавост. Роботите се настройват за дълги серии, а реално нашият бизнес изисква постоянно нови модели и голямо разнообразие“. Действително заводът в Севлиево бълва 20 хил. броя смесители в 180 модела всеки ден.
В предприятието за санитарна керамика също се залага голямо разнообразие в продукцията. Огромният му корпус отвътре наподобява малък индустриален град със собствен живот. Електрокари и пешеходци се движат регулирано в зони с хоризонтална и вертикална маркировка. Директорът Валентин Ганев участва в изграждането на завода преди 25 години по модел на съоръжението в Мексико: „Инженерите и моделиерите от Мексико и Бразилия се шегуваха се, че градим завод on green field with green field people. Никой от нас нямаше представа какво се прави, но се случи нещо много интересно“. За да спестят разходи за газ, започват да редят изделията в пещите така, че мястото да се усвои максимално. Те вкарват повече изделия наведнъж и така вдигат капацитета от 2 млн. изделия годишно на 2.3 млн.
Тяхната изобретателност идва в период на засилено търсене на санитарна керамика и провокира централата да инвестира във втора пещ. В моменти на върхово натоварване Валентин Ганев облича работния гащеризон и се включва в опаковането на изделията. Всяко тежи около 30 кг и ги мести на ръка, което е много натоварващо. Поставил се на мястото на работниците, той започва да търси начин да облекчи тежкия им труд с повече подемна техника. Поръчва машини от чужди компании, докато в един момент местните инженери започват да проектират подемни машини и се превръщат от доставчици в подизпълнители. „Много сме силни в оптимизацията и в организацията. Никой от другите заводи в групата не може да ни бие“, казва Ганев. В тежките месеци на енергийната криза през 2021 г., когато заводът търпи загуби по 1 млн. лв. на месец, той мобилизира инженерите да разработят нов метод за изпичане на изделията при по-ниска температура, с което намалява количеството използван газ.
Ярослав Дончев е от талантите, които сбъдват мечтата си да работят в завода. Още като ученик през 1994 г. той има куража да се изправи пред тогавашния директор Васил Кънев, когото среща на пазара в Севлиево, и го пита какво трябва да завърши, за да бъде максимално полезен. По това време местният завод за смесители „Видима“ е в съдружие с гигантски производител – American Standard, от 1992 г. и в целия град се говори за първата успешна американска инвестиция в България. Васил Кънев, който има основна заслуга за сделката като инициатор, двигател и визионер, убеждава собствениците да разпределят пълната печалба за заплати с цел заводът да стане водещ в региона. В резултат на което опашката от кандидати за работа се извива над 300 метра.
Васил Кънев остава приятно изненадан от активния тийнейджър и бързо отговаря: „Запиши се в Техническия университет“. Младият Дончев се подготвя за икономическия. Баща му иска той да стане военен, а майка му – да учи информатика в СУ. Синът ги разочарова, като се записва във ВМЕИ Габрово, където амбициозно преминава натоварена програма по инженерна и икономическа специалност. Още при първата студентска програма той успява да се пребори за стаж в производството. Всяко лято, докато е студент, работи в монтажното. Попива знания от мениджърите и от експертите от Германия, които обучават българските бригади.
Преди да се дипломира през 1999 г., Ярослав Дончев кандидатства за място в отдела за организиране на производството. Остава изненадан, че му предлагат да стане асистент на финансовия директор. Това е много висок старт за младеж на 23. „Бях шокиран и амбициран едновременно да правя всички отчети за централата“, казва той. Позицията му позволява близък контакт с Васил Кънев, който „има изключителна дарба да открива талантите и да ги мотивира“.
След две години, през 2011-а, Дончев е промотиран за финансов директор на новосъздадената търговска компания Ideal Standard във Вроцлав, Полша. Отново е в шок, притеснен, че е чужденец, не знае езика и е само на 25. Офисът в Полша е част от големия план на Васил Кънев за навлизане на нови пазари в Източна Европа, Русия и Турция, което ще осигури повече работа на заводите в Севлиево. Много от колегите му са изненадани, че той, от високата си позиция на вицепрезидент на ISI (до 2011 г.), решава да направи крачка встрани и да поеме развитието на пазарите в Източна Европа. Дончев става негов финансов съветник и директор на офиса в Русия и заедно поставят рекорди.
За четири години търговската организация с нейните осем офиса постига 109 млн. евро приходи, от които 59 млн. в Русия. American Standard в Русия надминава по продажби местните компании и световни брандове, които се опитват да навлязат. Васил Кънев постига целта си да се построи втори завод за санитарна арматура в село Градница, който покрива нуждите на източноевропейския пазар. От 800 души заетите в производство стават близо 4000.
Междувременно през 2007 г. American Standard продава бизнеса си със санитарна керамика и арматура на американската компания Bain Capital и се създава новата организация ISI. Смяната на собственика води до още по-големи амбиции за разрастване на групата.
През 2008 г. Дончев става финансов директор на цялата търговска организация за Източна Европа. От него се очаква да помага на всички осем локации да се разрастват, но цялото му внимание е насочено в планове как да привлече повече дейности в България. Учудва всички с предложението си да се изгради център за споделени услуги в Севлиево. Той настоява, че ще се справи, но идва световната финансова криза и проектът се забавя. На преден план излизат по-спешни дейности за реорганизация на производството при намалено с 50% търсене и спасяване на клиентите от фалит. Основна цел на търговците става да помогнат на клиентите да разпродадат стоката и да ги защитят от пропадане.
Ярослав Дончев и екипът му имат тежка задача. Сътресението на американската фондова борса през 2008 г. активира закона Sarbanes–Oxley от 2002 г., според който американските компании трябва да създадат документация на всички процеси, дейности и система за контрол, за да се избегне възможността за злоупотреби в отчети и резултати. Безумно скъпата на пръв поглед операция отнема година и половина, но дава неочаквано добър резултат. Лъсват всички слабости. Изпъкват и добрите практики, които се въвеждат като стандарт в цялата група на ISI.
През 2011 г. Ярослав Дончев се прибира в България и поема финансовата дейност на българското звено. Това е последната година от ерата на Васил Кънев в завода, преди да се пенсионира и да остави управлението на Красимир Копчев, който също се оттегля след четири години. През 2016 г. идва време Дончев да поеме кормилото и да продължи революционната политика на развитие.
Казва, че се подготвя за този пост още от 2009 г., когато Васил Кънев му възлага да поеме една от страничните социални дейности на компанията и да стане президент на местния футболен клуб. „Видима Раковски“ се намира в средата на таблицата в Б група, затънал в дългове. Дончев развива предприемаческите си умения и за две години клубът влиза в А група без задължения. „Много от решенията в по-късен етап ми идваха от опита в тази предприемаческа среда. Научих се да плувам в непознати води и да поемам рискове.“
В продължение на стратегията за привличане на повече бизнес в града Дончев доразвива индустриалния клъстър в Севлиево с нови партньорски компании. Началото е поставено с една малка фабрика за седалки Hamberger в Германия, която сега е голяма компания с база точно срещу завода за керамика.
„Бяха стреснати, като ги поканихме да отворят производство в България, но им помогнахме с цялата организация и дори да намерят ръководния екип“, разказва Дончев. Hamberger успяват да привлекат клиенти и от конкуренцията, което „също е добре, защото повече мащаб им позволява да автоматизират процесите и да постигат по-ниска себестойност на изделията“.
Междувременно през 2014 г. Anchorage Capital става ключов акционер в ISI, към която се присъединява и компанията за управление на кредити CVC Credit Partners. Инвеститорите предоставят нови 75 млн. евро през 2017 г., за да подпомогнат дългосрочната стратегия за растеж на компанията, а през 2018 г. Anchorage придобива целия пакет акции.
С част от тези средства „Идеал стандарт – Видима“ извършва модернизацията на заводите си. С амбициите за растеж ангажиментите на Дончев непрекъснато се увеличават. През 2019 г. той поема управлението на „Клъстер Източна Европа“, който обединява търговските структури в страните от Източна Европа, Скандинавия, Балтика, Русия, Полша, Гърция и Турция. Нуждата от консолидиране идва от „убийствената конкуренция в сектора и китайските производители“. Този клъстер също се управлява от екип в Севлиево.
В следващите 2-3 години усилията на българския екип ще са насочени в проекти с бързи инвестиции, които намаляват себестойността на изделията. „Това е пътят да поемем инфлацията и ръста на заплатите с още 8-10 процента“, казва Дончев.