Притеснителни сигнали за износа на фона на ръст на потреблението
Забавянето на българския износ на стоки продължава и през май, като за първите пет месеца на годината се наблюдава спад от 0.2% на годишна база. Май е третият пореден месец с отрицателни стойности, което показва трайна тенденция на спад, нещо, което не се е случвало от кризата с ковид.

Свиването до голяма степен се дължи на намален износ на горива, електроенергия, масла и мазнини, които миналата година бяха най-горещите продукти и записаха рекордни резултати.
Общият износ за петте месеца на 2023 г. възлиза на 37.076 млрд. лв., което е с около 72 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на 2022 г.
През май данните на Националния статистически институт (НСИ) показват свиване на износа с 13.3%, до 7.263 млрд. лв.
Вносът също бележи спад. През периода януари – май 2023 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 40.875 млрд. лв., или с 2.2% по-малко спрямо периода януари – май 2022 година. През май 2023 г. общият внос на стоки намалява с 10.2% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 8.112 млрд. лева.
Общото външнотърговско салдо отрицателно през периода за първите пет месеца на 2023 г. и е на стойност 3.799 млрд. лева (табл. 1 от приложението). През май 2023 г. общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е на стойност 848.1 млн. лева.
Растежът на износа на стоки през 2023 г. ще бъде ограничаван както от допусканията за забавено нарастване на търсенето на стоки и услуги от основните търговски партньори на България, така и от специфични за България фактори, свързани със забраната за износ към страни, различни от Украйна, на нефт и нефтопродукти, произведени от руски петрол, както и с планирани ремонтни дейности в едни от най-големите предприятия в секторите на преработващата промишленост и производството на електроенергия, се казва в макропрогноза та на БНБ.
РЪСТ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО
На фона на пониженият износ потреблението в страната дава доза оптимизъм. След три месеца на спад, оборотът в търговията на дребно през май нараства с 1.5% на месечна база и с 1.8%.
От данните става ясно че потреблението се увеличава във всички големи групи, като най значително при автомобилни горива и смазочни материали (с 8.0%), хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1.6%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.4%).
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, най-висок ръст е отчетен при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 11.7%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 9.2% и при търговията на дребно с разнообразни стоки – с 5.6%.
По-значителен спад е регистриран при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия с – 11.3% и при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – със 7.4%.